Скопие - да мразиш, да очакваш, че и да искаш

Странно племе сме ние - балканците. Всеки си е идентичен, някак самодостатъчен, но и велик, разбира се. Да мразиш, да очакваш, че и да искаш… И то защо. Заради „вековната македонската идентичност“, която става достояние на ЕС чак сега. Северна Македония хем иска в „европейското семейство“, хем мрази съседите си. В частност нас – българите. Значи мразиш съседите си по презумпция, хем очакваш от тях да кажат „да“ и да станеш част от „европейското семейство“. Ясно е, че пред Скопие следващата стъпка към еврочленството минава през конституционните промени, с които да се впише българското малцинство и да се уреди неговият статут. И тази стъпка най-вероятно щеше да е направена преди много време, ако в Северна Македония имаше повече желание, а управниците бяха по-адекватни спрямо България. Вместо това какво виждаме - езикът на омразата се лее отвсякъде. В последно време премиерът Мицкоски в нито едно свое изказване не пропуска да покаже, че не харесва България, даже е по-точно да се каже мрази. И какво предлага срещу тази омраза, как очаква, че като мрази, другата страна ще го приеме добре и с отворени обятия, за да му помогне по пътя към „европейското семейство“. Премиерът Росен Желязков обясни, че нашата позиция е в пълен синхрон с изразената позиция в декларацията на Народното събрание от май месец тази година, която дава достатъчно гаранции и на Република Северна Македония, че България няма да поставя каквито и да е различни условия от „френското предложение“ и да превръща процеса в двустранен, защото има и позиция на ЕС. От своя страна Мицкоски се опитва за пренесе този проблем в Европейския съюз, описвайки го като двустранен, защото те били засегнати. Явно Мицкоски някак е забравил Преспанското споразумение с Гърция, когато си смениха името на държавата. Това, защото идва от вековна Гърция, чиято вековна идентичност не подлежи на спор, беше тежко решение, което накърни с вмъкването на думата „северна“ гордостта на Македония, но се преглътна. Но за българите в конституцията… Тази болка май се оказва нечовешки силна за преглъщане. Скоро в парламента в Скопие Мицкоски пак раздуха темата „идентичност“ и се закани да работи така, щото да въведе страната в ЕС с "македонска идентичност и език", а не като "модерни" македонци. И това напук на онези – българите, дето искали да създадат "модерна македонска идентичност и език". Иначе колко е вековна идентичността на Северна Македония… Ако има народ, който знае това най-добре, то това сме ние – българите. Някак имаме векове история. Дали това ни помага днес… Това е друг въпрос. А, на това, че днес говорим за „вековна македонска идентичност“, дали в Гърция не се подсмихват, някак по византийски. И Атина трябва да гласува като му дойде времето Скопие да стане част от „европейското семейство“. А, тогава…

Прочети цялата публикация