Проучване опроверга теорията за съществуването на алфа мъжкари сред животните

Ново изследване променя драстично наложената представа за половото доминиране при приматите, разкривайки далеч по-сложни и гъвкави социални структури. Проучването, публикувано в авторитетното научно списание PNAS, е плод на съвместна работа на френски и германски учени, които проследяват динамиката на властта между мъжки и женски екземпляри при приматите.

„Дълго време се смяташе, че видовете примати имат строго определена доминантна структура, като един от половете винаги контролира социалните взаимоотношения. В последните години това разбиране започна да се оспорва от нови проучвания“, коментира водещият автор на изследването, приматологът Елиз Юшар от университета в Монпелие пред AFP.

Изследователите са анализирали в продължение на пет години над 250 популации, обхващащи 121 вида примати, включително маймуни, лемури, тарзиери и лори. Данните показват, че взаимоотношенията между половете включват много повече конфронтации и взаимодействия, отколкото се е смятало досега – в над половината от случаите конфликтите са между представители на различните полове.

Резултатите от изследването показват, че доминацията на мъжките екземпляри – определена като победа в повече от 90% от конфликтите – се наблюдава само при 17% от изследваните популации. Типични примери са павианите и шимпанзетата, които са и най-близките еволюционни роднини на човека. Обратната ситуация – ясно изразена доминация на женските – се наблюдава при около 13% от видовете, като лемурите и бонобо са водещи примери.

Изследователите обаче откриват, че при цели 70% от видовете доминацията е гъвкава и може да варира между мъжките и женските индивиди според обстоятелствата.

Физическите характеристики на видовете оказват значително влияние върху доминирането. Например мъжете са по-доминантни при наземни видове, където големината и физическата сила предоставят очевидни предимства. От друга страна, при видове, обитаващи дърветата, доминацията е по-слабо изразена, защото физическото предимство губи значение.

Женската доминация най-често се проявява, когато женските екземпляри контролират размножаването. Например при павианите подуването на половите органи при женските ясно сигнализира за овулация, което кара мъжките да пазят ревностно женските от конкуренцията. За разлика от тях, при бонобо това подуване е минимално, което позволява на женските да се чифтосват по-свободно и по този начин да контролират социалните връзки.

Друго интересно наблюдение от проучването е, че женската доминация често е свързана с моногамия и ситуации, в които мъжките активно участват в отглеждането на потомството.

Какво означава това за хората?

Може ли тази информация да се пренесе върху човешкото общество? Според Юшар, въпреки значителните различия, хората по-скоро попадат в гъвкавата категория на приматите, в която няма абсолютна доминация на един от половете. Това твърдение се потвърждава и от антропологични изследвания на отношенията между мъже и жени в ранните ловно-събирачески общества, където социалните връзки са били много по-егалитарни, отколкото при по-късните земеделски общества.

Новите заключения предоставят важна перспектива за еволюцията на социалните структури и повдигат въпроси за ролята на половите взаимодействия в развитието на сложни общества като човешкото.

Прочети цялата публикация