Доц. д-р Йордан Величков: Фактите срещу фалшификатите

Европейските владения на Османската империя, включително етническият състав на тяхното население, многократно са били обект на повишен интерес от чуждестранни изследователи, пътешественици, дипломатически представители. Този интерес нараства особено през ХIX и началото на XX век. В публикуваните статистически изследвания най-старателно са регистрирани етносите, населяващи определени райони на Балканите. Някои от тях са за географската област Македония. Впечатляващото на статистическите публикации, направени от турски, руски, немски, френски, сръбски, гръцки и други автори е, че според тях във всички райони на Македония, без изключение, българският етнически етнос е доминиращ. Вторият етнос са турците, на трето място – гърците, следвани от евреите, циганите, куцовласите.

В десетките изследвания на етническото състояние на населението в пределите на европейските владения на Османската империя не е установено съществуването на македонци и очевидно до 1944 година такива на македонска земя не съществуват.

Това коментира за в. "Труд" доц. д-р Йордан Величков.

Безалтернативно доказателство за най-многобройния български етнос в Македония е Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) в над 6000 европейски публикации и 1700 статии, анализи, дописки в американския печат десетки хиляди пъти се споменава, че въстанието е дело изключително на българското население. Европейската и американската преса информират за героизма и саможертвата на безстрашните българи и за бруталното потушаване на въстанието от поробителя. Медиите подробно съобщават за разрушените или изгорени български населени места, за избитите деца и възрастни хора, за озлочестените български жени и девойки. Такива зверства над мирното българско население Европа не е виждала от столетия, твърдят някои автори.

Е, що за гьонсуратлък е на тези кристално чисти българи, четири десетилетия след техния подвиг, посмъртно да им се натрапва друго национално съзнание? Такава мерзост могат да сътворят само тежко болни от истеричен национализъм мозъци.

Но нека се обърнем към статистическите факти. Тъй като цифрите не са най-предпочитаното четиво, ще предложа на читателите само няколко статистически изследвания.

Стефан Веркович, босненски сърбин, е изпратен от Белград да провежда сръбска пропаганда в Македония. Там обаче среща само българи и нито един сърбин. Впечатлен от интелекта на българския етнос, той извършва дългогодишна изследователска дейност и издава през 1860 година сборника „Народни песни на македонските българи“. А след 23-годишно задълбочено проучване (1860 – 1883) на етническия състав на населението в публикацията си „Топографическо-етнографически очерк на Македония“, отпечатана на руски език в Санкт Петербург през 1889 година, той пише: Българи – 1 317 131, гърци – 222 740, сърби – 0, арумъни (власи) – 74 375, турци – 240 264, албанци – 78 790, цигани – 10 568, евреи – 1612, други – 3 483. Всичко – 1 948 963.

Прецизните статистически данни свидетелстват за сериозността, задълбочеността и обективността на сръбския изследовател. Впрочем, както преди столетие и половина, така и в по-ново време е имало и днес има сръбски учени, които не споделят позициите на крайните сръбски националисти, но са принудени да се съобразяват с тях, поради властовите позиции, които те са заемали и заемат в Сърбия. Един от тях е и днешният сръбски президент Александър Вучич.

Юрий Иванович Венелин, украински българист и етнограф, роден в Унгария, в труда си „Древните и сегашните българи“, отпечатан в Москва през 1829 година, пише: „Основното население на Македония е съставено от българи, после идват турците и гърците.“ А в другия си труд „За характера на народните песни у дунавските славяни“, Москва, 1835г., той отбелязва, че „Македония е населена по цялото си протежение от българи.“ И още: „Те, българите, живеят в България (вероятно има пред вид Северна България или Мизия, б.а.), Бесарабия, Румелия, Тракия и Македония.“ А изследването на етническия състав на населението публикува в труда си „Относно възраждането на новата българска литература“, Москва, 1838 г., според което: „Българи: от тях в България (Северна България) 750 000, в Македония над 1 000 000, в Тракия – над 600 000, в различни места на Албания и Тесалия – над 100 000, в Цариград – 20 000 и в Бесарабия и около Одеса – 75 000.

Половин столетие по-късно, по време на Руско-турската война от 1877-1878 година в Букурещ е създадена комисия под председателството на княз Черкаски, на която било възложено да събере статистически данни за населението и неговата етническа принадлежност на територията на Европейска Турция. В края на 1877 г., тоест - няколко месеца след началото на войната, комисията публикува доклад „Материали за изучаването на България“. В специален раздел на този документ се разглежда етническият състав на Македония с нейните райони Солунски, Битолски, Скопски и Серски санджаци, според които:

„Българи – 819 800, гърци – 177 500, сърби – 0, арумъни (власи) – 187 800, турци и албанци – 510 220, цигани и евреи – 52 200, черкези – 20 000, католици – 5 000, други – 2 400.“

Според официалната турска статистика от 1875 г. резултатите от преброяването на населението в три турски вилаета – Одрински, Битолски и Солунски са:

„Мюсюлмани – 170 002, българи – 588 672, гърци – 99 980, власи – 20 913, евреи – 50 250, арменци (в Одринския вилает) – 5 200, албанци (само в Битолския вилает) – 3 175, цигани – 1 670, помаци – 22 575, разни – 5 400“.

Роберт Пелетие, французин, публикува изследванията за етническия състав на населението на Македония през 1905 г., според които: „Българи – 1 172 000, гърци – 190 000, сърби – 0, арумъни (власи) – 63 000, албанци – 12 000.“

Една година по-късно – 1906 г., немският изследовател Рихард фон Мах в изследването за етническата картина на Македония пише: „Българи – 1 166 970, гърци – 95 005, арумъни (власи) – 56 115, албанци – 6 036, цигани – 8 550, други – 3 048.“

Според задълбочените изследвания на Васил Кънчов, дългогодишен служител в Българската екзархия, събрани в книгата му „Македония. Етнография и статистика“, отпечатана в 1900 година в София, „Българи – 1 181 936, гърци – 228 702, сърби – 700 (сръбски агенти, изпратени от Белград да работят за сърбизиране на българското население, б.а.), а румъни (власи) – 80 767, турци – 499 204, албанци – 125 711, цигани – 54 552, евреи – 67 540, други – 16 407.“

Неслучайно споменавам името на Васил Кънчов, защото „историците“ в Скопие се позовават на неговата статистика, заменяйки думата „българи“ с „македонци“.

Според авторитетни чужди учени, сред които и проф. Г. Вайганд, изследванията на Васил Кънчов предлагат най-достоверните статистически данни за етническото състояние на Македония. Изнесените авторитетни изследвания, смазващи крайно глупаво скалъпената малоумна измишльотина за някакви „древни македонци“, не се нуждаят от коментар.

Макар и твърде, твърде много закъснели, крайно време е българските правителства да излязат от дебилното състояние, в което са изпаднали от десетилетия, като направят всичко необходимо огромните исторически свидетелства, разобличаващи фалшификаторите и крадците на българската история, да станат достояние на международната общност и европейските ни съюзници. Това е единственият ход, който има България в политиката си към РСМ. Опазването на нашето минало от престъпните посегателства на Скопие, гарантира бъдещето ни като народ и държава.

Прочети цялата публикация