У нас всичко е като американски закусвални

  Вървя по „Витошка". По принцип я избягвам. Но сега се налага. Тъга. Плочките хлопат, всички. Спъвам се. Кошчетата за боклук - стари, неугледни, мръсни, препълнени и около тях нахвърляни купища боклук. Клошари са окупирали пейките и „ухаят" от метри. Просяци, които гласовито молят за подаяния. Бар до бар с надписи на английски и пълни до козирките. Неугледни младежи, предимно, по шорти, с татуирани ръце и крака, с увиснали задници (без извинение!) и вече с провиснали кореми са илюстрация на ГМО-тата, с които са пълни храните ни. Или е от нитратите във внасяните зеленчуци. Може и от палмовите масла или онези добавки, с които пълнят пиците. Това се консумира на поразия днес. Тук-там пришълци, които уж ги няма из столицата. Един плюе на плочките и това не възмущава. Мръсно, но на някои им е весело. Ще продължа да я избягвам. Иначе обичана улица. Там е бил и последният дом на Яворов, ама това не интересува безделничащата младеж по емблематичната централна улица на София. Да бяха поне направили скулптура на поета-революционер пред дома му, за да „отвори очите" на шляещите се младежи. В името на паметта българска, докато ни има. После минавам през Борисовата градина. Че кога се настаниха толкова бирарии из този парк? Алеите са с остатъци от асфалт от времето на соца, трева няма, защото е жега и никой не полива или подменя тревните площи, цветя, Боже, отдавна не е имало

Прочети цялата публикация