Национална награда за поезия „Ваня Петкова“ се учреди в деня на рождението на поетесата

Днес, на рождения ден на голямата българска поетеса Ваня Петкова се подписа Статута на Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ , учредена от УС на Съюза на българските писатели – София, на 10 юли 2025 г., съвместно със семейството на поетесата.

На 10 юли 1944г. е родена една от най-ярките поетеси на България – Ваня Петкова, оставила трайна и неугасваща след в българската и световната литература със силната си поезия и дълбоко съдържателните си романи.

И точно днес, на рождената ѝ дата Съюзът на Българските Писатели учреди Националната Литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ - още една отворена страница за безсмъртието на един поет – в продължението му с новите талантливи творци на България!

Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ е учредена от УС на Съюза на българските писатели – София, на 10 юли 2025 г., съвместно със семейството на поетесата. Статутът подписаха Председателят на СБП Боян Ангелови и журналистката Оля Ал-Ахмед, дъщеря на поетесата.

Нейната цел е да се запази паметта за творчеството на поетесата Ваня Петкова и да се отличат съвременни поети, създали произведения в контекста на българската литературна традиция.

С Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ ще се отличават само български автори за постижения в областта на поезията, любовната лирика, или социално-ангажиращи художествени произведения в духа на посланията на Ваня Петкова, считани за принос в националната литература.

Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ ще се връчва на две години по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

Миналата и тази година преминаха в едно истинско възрождение на творчеството на Ваня Петкова -

поетичен ренесанс.

Бяха издадени две култови книги на поетесата от издателство Книгомания – антологията „Аз съм Сириус“, събрала 100 избрани стихотворения от различните творчески периоди на авторката и скривания половин век автобиографичен таен роман „Бог е Любов“ превърнал се два месеца след издаването му в бестселър.

И двете книги видяха бял свят на култови дати - „Аз съм Сириус“ излезе на 26 април в деня на „отлитането на поетесата на Сириус“, както е твърдяла самата тя, а романът-бестселър „Бог е Любов“ излезе на 1 ноември в Деня на Будителите, каквато беше и самата Ваня Петкова за българската култура – един истински будител.

На екран излезе и първият документален филм със заглавие „Ваня Петкова: Неудобната поетеса“ от Християн Иванов. Премиерата на лентата се състоя в чест 80 годишнината от рождението на поетесата, на 10 юли, 2024, в Къща-музей „Ваня Петкова“ в с. Езерово. Два спектакъла по творчеството на поетесата обиколиха страната : „Аз съм Сириус“ - впечатляващ музикално-поетичен спектакъл с мултимедиен филм и разказ зад кадър заедно, изнесени от Оля Ал-Ахмед и по-малкия внук на поетесата Джозеф Ал-Ахмад зарадваха зрителите в препълнените зали на градове и села. А театралната постановка „Бог е любов“ в памет на Ваня Петкова, бе представена от актрисите Михаела Павлова и Мария-Радена Божкова в клуб Перото в НДК на 14-ти ноември, 2024 г. , както и в „Къща – музей Пейо Яворов“ в Чирпан.

Реликви и лични вещи на поетесата бяха дарени тази година в Националния литературен музей. Дарението бе извършено от семейството на Ваня Петкова за Националния литературен музей - ценни вещи на поетесата, включително една от роклите ѝ, както и една от пишещите ѝ машини, които бяха включени в експозиция в Къща музей „Никола Й. Вапцаров“ в София.

А днес, точно в деня на нейното рождение, на 10 юли 2025 година Управителният Съвет на Съюза на българските писатели съвместно със семейството на поетесата учредиха Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ - една награда, която ще мотивира младите поети да продължат делото на Ваня Петкова и така поетичното слово да пребъде вече в новите поколения.

С Националната литературна награда за поезия „Ваня Петкова“ ще се отличават само български автори за постижения в областта на поезията, любовната лирика, или социално-ангажиращи художествени произведения в духа на посланията на Ваня Петкова, считани за принос в националната литература.

Ваня Петкова е оставила траен отпечатък и в днешните съвременни поети на България, които до ден днешен я тачат , милеят за лиричното ѝ слово и признават като най-голямата бунтарка отстояваща правдата чрез острото си и парещо поетично перо.

Нека да дадем думата на съвременниците – поети, писатели, актьори, журналисти просто приятели:

Ваня Петкова покорява поетичния Олимп със своята уникалност: самобитно творчество, бунтарски дух , космополитизъм и страстна любов към своята обичана Родина България!

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ

Премъдрият, талантлив и прозорлив руски поет Евгени Евтушенко го е казал най-точно: „ Ваня, природата те е създала в един единствен екземпляр“. Много красиво, но тежко на онзи на който му се случи. Такова, дори в рая ги гледат накриво. Защото не са като останалите. Те са различни, стъпката им е друга и не съвпада с такта, с който марширува „прогресивното“ човечество. А и мислите, приказките, дори дрехите им са някак си шарени и бият на очи сред общата сивота. За съжаление на Ваня Петкова и е писано да живее в свят, в който сивотата е свещена. Всичко извън нея е ерест. Дори любовта. Да се влюбиш и омъжиш за човек от друга държава, с различна вяра и цвят на кожата веднага те подрежда в някакъв съмнителен обществен черен списък и те прави те еретик. Това по наследство се предава и на тези, които са след теб. Никой после не се интересува какво те могат, как са се учили и какво граждани са. Това няма никакво значение: защото те вече са дамгосани по рождение. Вярно, че в лозунгите обичаме черните и сме солидарни с тях, но споменатото общество отдавна не вярва на лозунги.

Исак Гозес , журналист, писател, публицист

Ваня Петкова! Приживе немалко мъже се бояха от избухливостта ѝ, носеха се легенди за нейната чувствена освободеност, а младите повтаряха наизуст някои от най-смелите ѝ стихотворения. В кръвта на Ваня се сливат гените на руски белогвардейци-емигранти, на гърци и на българи, може би затова тя е творец с космополитно съзнание, свободно владее и превежда от седем езика, а поезията и е издадена на пет континента и е преведена на 13 езика, сред които – на арменски, на японски и на арабски. Тайната автобиография „Бог е Любов“ праща по дяволите всички нелепи митове и анекдоти за битието и за творчеството на поетесата, тя изважда наяве болката, с която може да живее и да твори само невероятно силна личност, напълно отдадена на мисията си да надмогва рани – физически и духовни, да преодолява ужаса от расистките изстъпления на властите и на убогите люде.

Несъмнено Ваня Петкова с великолепната си поезия и проза вече е сред най-значимите творци, които можем да определим като "модерна българска класика"!

Георги Цанков, литературен критик и преводач от френски

Харесвам поезията на Ваня Петкова, защото е откровена, ярка, чувствена. По социалистическо време доста се коментираха еротичните нотки в стиховете ѝ, но Ваня влага в тях финес и духовна чистота. Тя, обаятелна и магнетична, е чужда на суетата и не се притеснява да признае, че понякога е нещастна в любовта. Възхищавам се от стихотворението ѝ „Перуанката“. Толкова невероятно съчетание от ревност, гняв и неволно възхищение от съперницата, която е откраднала любимия ѝ, изключително рядко ще открием у друга поетеса. Поезията на Ваня Петкова ми прилича на антична статуя – пленителна с красивата си голота. Такива статуи будят възхищение през всички времена.

Гергина Дворецка, поетеса, журналист, публицист

Почит за Ваня Петкова

Не мога да не се възхитя от творческата дързост на Ваня Петкова – тази волна пъстра птица, литнала в сивкавото небе на българската поезия през втората половина на 20-и век. Тя пееше в гамата на една нова естетика, ненавистна за Тартюфовците от ерата на соца. Същевременно Ваня не се боеше да търси пряк път към читателя, за да накара тези, които не я познаваха, да вдигнат очи нагоре.

Владимир Дворецки, журналист

Ваня Петкова - изключителната Светкавица на модерната българска литература...

Ваня Петкова, непокорната Светкавица на небосклона на българската литература, твърде рано отлетя на своя Сириус. Но за да остане жив блясъкът ѝ и на грешната ни земя, точно днес, на рождения ѝ ден, се учредява и литературна награда на нейно име - нещо, което отдавна дължим на паметта ѝ. И за което трябва да сме признателни и на изключителната отдаденост на дъщеря ѝ Оля Ал-Ахмед. Огнената сила на Ваня вече ще огрява като олимпийски пламък и поетичните маратони на нови и нови творци. И гласът ѝ винаги ще трасира верния път из вечността...

Къдринка Къдринова, журналист, публицист

„Бог е Любов“

На Ваня Петкова

Вселената се будеше от сън,

А слънцето се готвеше за лов,

На диви залези изваяни от звън,

Янтара на небесния покров.

Понесла жребия на гордия талант,

Еос те венчава за зората,

Талисман ти става първият Атлант,

Който е бащата на Пирата!

От тогава Сириус е твоята обител,

Влюбена в Бог – ти Грешницата свята,

А вятърът Библейски ще ти е Пазител.

Акростих от Народният поет Петко Каневски , Димитровград

Поезията на Ваня Петкова е истинска! Лишена е от клишета и помпозност. Естествена е като дишането, бунтарска по същност и непримирима като позиция. Съчетава полета на въображението с органичността на живота. И в същото време е топла, нежна и човешка. За мен това значи много!

Ели Видева, поетеса, преподавател от Хасково

На 10 юли е родена една от най-ярките звезди на поетичния небосклон Ваня Петкова. Животът и творчеството ѝ са невероятни, а мощната ѝ енергия продължава да вълнува и пречиства. Още си спомням поетичните ѝ спектакли в Кърджали: такова обаяние, блестящо владеене на словото и артистично присъствие не се забравят. Тя преживяваше стихотворенията си с плам, а пленителната и загадъчната ѝ усмивка разтапяше всяко сърце. Ваня Петкова продължава да живее и в делата на достойните си наследници, изцяло отдадени на каузата да я обезсмъртят. Днес искам отново да прозвучи стихотворението ми, посветено на голямата Ваня Петкова. То се роди след блестящия спектакъл на дъщеря ѝ и внука ѝ и след прочита на "Аз съм Сириус ".

На Ваня Петкова

Жена до мозъка на костите,

сърцето ти – любовна клада.

И жертвена си в непокорството

– единствена и вечно млада.

Будуваш в нощите, безсънните,

сродена със зората ранна.

Орисана си на безсмъртие

със строфите – кървящи рани.

С душа, във бъдното прогледнала,

докрай в незримото проникваш.

Прегръщаш с две ръце Вселената

и две крила от тях поникват...

Затварям лумналите страници.

Мълча и взирам се в Безкрая...

Оттам усмихва ми се странница.

И в нея Сириус сияе.

Вилдан Сефер, поетеса от Кърджали

Ваня Петкова - една истинска носителка на женската религия на пламенно-звучността

Ваня Петкова за мен е бунтарката на българската литература и носителка на свободната, непокорната енергия и воля, която руши матрицата на времето и пространството, на статуквото. На чистата вяра, като идеология на лично битие, а не на някакви биологични, расови, народностни ограничения и съображения.

И на неконтролираната сила, която не може да бъде ограничавана от властови структури. На освобождението и пробуждането на истинския творчески потенциал на човека, независещ от никоя конюнктура и единствено можещ да разкрие истинската природа на реалността.

Ваня Петкова за мен е и духовна емблема на свободния дух, който не се подчинява на системата, защото знае истината, която е плод на Огъня на Любовта. Но най-вече - тя за мен е една истинска носителка на женската религия на пламеннозвучността .Защото винаги е знаела, че само Огънят може да изгаря болката на довчерашното битие и да разпалва радостта на утрешното. Затова ѝ бях посветила този мой стих:

Олтарът на жените

На Ваня Петкова

Обредна обител –

Лоно на отдаването –

Най-мъдрата религия –

Свобода от съмнения,

От неверие и съдба.

В съзерцанието на дъното

Се оглежда красота –

Тази на култа,

Към мечтата.

Лияна Фероли, журналист, поетеса от Кърджали

Ваня Петкова - Родолюбец, патриот, обичаща Езерово и България! Борец за слабите и страдащите по целия свят! Страстно перо!

Ангел Папазов, кмет на Община Първомай от 2003 до 2019г.

Ваня Петкова, подобно на смелите български възрожденски жени Райна Княгиня и Райна Касабова, борили се за честта и достойнството на България - така и Ваня Петкова е горяла в българската култура и просвета. Не само на национално, но и на най-високо световно равнище. За да може светът също да усети това, което е живяло във Ваня Петкова. Всички години на земята, и което е породило нейния безспорен гений!

Бог да благослови паметта й!

Християн Иванов, просветен деец, автор на ю-тюб канала "БукварЬ", автор на документалния филм за Ваня Петкова

Бог да благослови паметта й!

Джони Деп, актьор, китарист, музикант, художник

Ваня Петкова е била много различен, нестандартен човек, какъвто съм и аз! Различните и нестандартните са винаги недооценявани и встрани. Затова е била трудно достъпна. Но ето сега, нейното творчество продължава да живее чрез нейната дъщеря и нейните внуци. Различните винаги са давали напредъка на света.

Съжалявам, че не съм я познавал приживе...Направих песен по стихотворение на Ваня Петкова „Бъди“ и ще направя още песни по нейните стихове, защото тя е нещо абсолютно различно в нашата поезия!

Деян Неделчев, певец, музикант, композитор

С болка и преклонение Ваня прегърна съдбата на арменския народ! Поклон!

Хайгашод Агасян, композитор ,музикант

Ваня изгряваше като запалена факла!

Маргрет Николова, певица

Ваня Петкова – гласът на бурята и огъня

За мен Ваня Петкова не е просто поетеса – тя е стихия. Всяка нейна дума носи в себе си вулканична енергия, която едновременно разрушава и създава. Когато чета стиховете ѝ, усещам как през страниците преминават любов, болка, ярост и страст – чувства, които никога не са украсявани или прикривани. Тя пише така, както живее – свободно, дръзко и без страх.

Творчеството ѝ е едновременно женствено и силно – жената в нейната поезия не е покорна, а горда, не е тиха, а смело вика. Това ме вдъхновява – да не се страхувам да бъда себе си, да обичам силно и да отстоявам истината си. През стиховете ѝ се усеща и нейната принадлежност към света – не само към България, но и към човешкото като цяло. Стиховете ѝ звучат като зов – за свобода, за справедливост, за живот без маски.

Особено ме впечатлява нейната откровеност – дори когато говори за страдание, го прави с достойнство и искреност. Ваня Петкова не се страхува да бъде различна, не се страхува да бъде себе си – и именно в това се крие нейната сила като поет и човек.

Вярвам, че днес повече от всякога имаме нужда от гласове като нейния – смели, истински, неудобни. Защото чрез нея поезията не е просто изкуство – тя е оръжие, тя е сърце, тя е гласът на душата, когато никой друг не смее да говори.

Д-р Йорданка Господинова, поетеса и лекар – специалист нутриционист и треньор по здравословно хранене

Пламенната поетеса Ваня Петкова остави светла, неотразима светлина по пътя си към Сириус.

Тя е винаги сред нас с вдъхновяващата си поезия, изречена със силните слова на необикновен талант.

На Ваня Петкова

Защо така,

когато хората са живи

и всеки ден са между нас,

не виждаме,

колко те са талантливи,

не чуваме призивния им глас?

Когато веч ги няма, преселени са там,

във вечността,

тогава

отекват техните слова.

Приживе,

ти не беше оценена.

Съпътствашете болка и тъга.

Душата ти,

бе много наранена

от людската мълва....

Но вярвам, че отново бдиш.

Не може, просто да заспиш.

Със стиховете си прекрасни

Земята ще обиколиш!

Проф. д-р хаджи Златка Кушелиева, директор на училището в Езерово от 1999г. до2020 г., Академичен преподавател, писателка, поетеса от с. Езерово

Да се впуснеш в поетичния свят на Ваня Петкова това е да усетиш дъха на Космоса - необятен,многопластов, зареден с невероятна поетическа енергия. Колкото ѝ да е понякога различна нейната поетика ние усещаме как тя ни приобщава към нея, обогатява ни. Затова и днес ние усещаме физическото присъствие на Ваня Петкова толкова близо до нас.

Демир Демирев, поет от Димитровград

И спомен от онези, които вече не са сред нас, а някъде там на Сириус....

Природата е създала Ваня Петкова в един единствен екземпляр!

Евгений Евтушенко, поет

"Ванечка, сега разбирам за кого съм написал песента "Ваше Величество Женщина! Посвещавам я официално на теб"

Булат Окуджава, руски поет, бард

Ваня Петкова винаги ни призовава да се издигаме над инстинкта си за самосъхранение!

Юлиян Вучков , публицист, театрален и литературен критик

Ваня Петкова дойде от извора на любовта и остави след себе си и над себе си Любов!

Евтим Евтимов, поет

Чувствам се подмладен от творчеството й!

Уилям Сароян, американски писател от арменски произход

За Ваня Петкова (10.07.1944г – 26.04.2009г)

Ваня Петкова е българска поетеса, писателка и преводач от смесен български, руско-украински, и гръцки произход. Смятана за една от най-големите български поетеси от втората половина на XX и началото на XXI век.

Ваня Петкова е поетесата, която носеше женствеността в себе си, носеше една неописуема енергия, която блика от абсолютно всичките ѝ стихотворения. Заедно с още две българки - Елисавета Багряна и Блага Димитрова - тя влиза в голямата трансконтинентална енциклопедия за жените поети-гении.

Ваня Петкова влиза в историята с 800 успешно проведени авторски рецитала в страната и чужбина, три от които тя провежда в летящ самолет, с което става първата и единствена жена поетеса в света, която е предложена за Рекордите на Гинес. Определят я като бунтарка, като най-космополитната личност на българската литература, амазонка в живота и в творчеството ѝ.

Авторка е на 36 книги, сред които 27 стихосбирки, 8 новели с разкази, документален роман, 3 детски книги и романът „Бог е любов“, издаден посмъртно. Преводач е от украински, руски, английски, арабски, сърбохърватски, немски, и испански. Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти.

Поезията на Петкова е преведена и издадена на 15 езика, сред които японски, арменски , арабски и хинди. Нейна духовна наставничка е била Елисавета Багряна.

Често е определяна като „бунтарката на българската литература“, и „най-космополитната“ личност в българската литература, както поради знанието ѝ на седем езика и издадени на пет континента произведения, така и поради нейния смесен произход.

Нейни са фразите:

„Не бъдете шовинисти, а обичайте България! Тя е нашата родина. Родината на българите, на българските турци, българските роми, гагаузи, арнаути, черкези, арменци, евреи. Това е нашата родина! Когато излизаме зад границата, нас не ни питат „Ти каква си? Туркиня или черкезка или арменка или еврейка?“ Там гледат паспорта и казват „Ти си българин. Ти идваш от България.“– Ваня Петкова

Отличия и награди:

През 1965 г. песента по текст на Ваня Петкова „Любовта на Юнгата“, в изпълнение на Маргрет Николова и музика на Йосиф Цанков, е номинирана за наградата „Златен Орфей“, но печели втората по значимост „Награда на публиката“ в рамките на конкурса.

През 1970 г. песента на Йордан Марчинков по текст на Ваня Петкова „Старите камбани“ е номинирана за Мелодия на годината.

През 1977 г. стихосбирката ѝ „Обратна река“ печели наградата „Най-добра стихосбирка“ по време на националните културни празници „Светлини над Родопите“.

През 1980 г. Ваня Петкова получава награда от Съюза на българските писатели (СБП) за стихосбирката си „Обет за мълчание“ (1979 г.). През същата година, композиторът Хайгашод Агасян пише песен по едно от основните ѝ стихотворения „Арменски очи“, което в годините се превръща в символичен химн на Арменската общност в България.

През 1982 г., Балкантон издават плочата „Ваня Петкова: стихотворения“, с авторско изпълнение на поетесата, включващо фонов музикален съпровод. (като правило поетесите са предпочитали актриси да рецитират вместо самите тях.)

През 1983 г. Ваня Петкова става първата и единствена (към 2025 година) поетеса в света, изнесла три авторски литературни рецитала-моноспектакъла по време на полет в самолет, за което постижение е официално предложена за Рекордите на Гинес.

През 1991 г. името на Ваня Петкова е официално въведено във втория том на американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers, сред единствените две българки Блага Димитрова и Елисавета Багряна.

През 2005 г. Получава отличието „Златен век“ от Министерството на културата на България, за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

През 2005 г. Ваня Петкова става втори по ред притежател на Националната литературната награда „Георги Джагаров“, за цялостно творчество.

Посмъртни отличия:

През 2011 г. името на Ваня Петкова е въведено посмъртно в 9-ия том на Голямата енциклопедия „България“, издадена от БАН.

През 2019 г. Ваня Петкова е удостоена посмъртно с почетното отличие „Обединител на култури“ от СИЖБ.

През 2025 г., на 10 юли, Съюзът на българските писатели официално учредява Национална литературна награда за поезия „Ваня Петкова“.

Повече за поетесата Ваня Петкова на :

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BD%D1%8F_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0

Поетесата Ваня Петкова най-сродната душа - поета Дамян Дамянов

С Любомир Левчев

Прочети цялата публикация