Режимът в Скопие ускорява своята антибългарска ректорика и език на омразата

"Хърватски евродепутати гласуваха срещу България за доклада на Европейския парламент за Северна Македония. Излизат притеснителни информации, че лично премиерът Андрей Пленкович е лобирал за това. Това е огромен проблем за регионалната ни политика, дипломация и общи интереси. Обичам Хърватия. Познавам страната, езика, културата ѝ. Ситуацията е абсурдна и трябва да намери решение.

Българо-хърватските отношения имат дълга история на близост, сътрудничество и съюзнически отношения. Не век и два – повече от хиляда години. Единственият регистриран военен конфликт между двете страни е през 926 година ( при това в чужд съюз). По време на Възраждането Хърватия става един от центровете за културни и образователни инициативи на българите. Хърватският епископ Йосип Щросмайер издава в Загреб сборникът „Български народни песни“ (1861) на братя Миладинови, с което се оказва неоценима помощ на българската кауза в Македония. Примерите през XIX и XX век са стотици. В Загреб тайно са установени първите контакти между българската държава и македонската страна в лицето на Любчо Георгиевски още през 1990 година. Премиерът Франьо Грегурич е на посещение в София седмици след като обявяват независимостта си. Франьо Туджман пише за македонския национален въпрос, Илинденското въстание и разбирането му от хърватския народ, още началото на 70-те години на ХХ век. Той посмъртно награждава с орден "Ред на Даница Хърватска с лика на Марко Марулич" българския историк и философ Коста Църнушанов, автор на книгата „Македония в хърватско-българските взаимоотношения през вековете“. При разпада на Югославия започват кървави войни.

Явно на премиерът Пленкович и на някои от хърватските евродепутати трябва да се напомнят няколко неща от последните десетилетия.

Първото,македонски войници и офицери участват в състава на Югославската народна армия, която обсажда хърватски градове и води военни действия с хърватските военни части, и убиват хървати.

Второ, в този изключително тежък момент България доставя оръжие на младата хърватска държава (и на Словения), подпомага президента Туджман, за което има документи в ООН от 1991 година.

Трето, България има дълга история на работа в Либия. При свалянето на Кадафи и бързия хаос обхванал джамахията, българското правителство изпраща самолет, който да вземе българите. Всяка държава си спасява хората и тези на близки, съюзнически страни. На борда на българския самолет са евакуирани и шестдесет хърватски работника, които са докарани в София. Цитирам хърватския президент Стипе Месич, който ми даде коментар за моята книга през 2016: „Тогава за тях не се намери място на самолета на една страна членка на ЕС, защото Хърватия още не беше в Съюза. България не се съобрази с това и качи работници от Хърватия на своя правителствен самолет. Това е жест, който не се забравя“!

Четвърто, българската държава осигурява политическа и експертна помощ на Хърватия на всякакви равнища за приемането ѝ в ЕС и НАТО. Най-голямата от всички! Безусловна!

Да не говорим за безчетния брой визити, двустранни споразумения, съвместни гласувания в международни организации, общото признаване на Косово...

Какво се промени? Какво се скъса?

Режимът в Скопие, който ускорява своята антибългарска ректорика и език на омразата, отделя за лобизъм по европейските столици милиони евро (медии, университети), а българската държава – нула. Не може хилядолетни съюзнически отношения да се поставят на карта заради немърливост, пасивност и неизвеждането им на приоритетно ниво. Президент, правителство, евродепутати, политически партии, университети, бизнес да направят всичко възможно за решаване на този проблем."

Прочети цялата публикация