Репортаж на „Ню Йорк Таймс“ от Суджа предизвика остра реакция от Украйна

Журналистката от The New York Times Нана Хайтман прекара шест дни с руското военно подразделение „Ахмат“ край град Суджа в Курска област и публикува репортаж за разрушенията и жертвите в региона. Статията, озаглавена „Пейзаж на смъртта: какво е останало там, където Украйна нахлу в Русия“, описва мащабни разрушения и страдания на цивилни в граничните райони, в които се водят активни бойни действия в рамките на украинската военна операция, предаде БТА.

Реакцията от страна на Министерството на външните работи на Украйна бе незабавна. Говорителят Георги Тихий остро осъди материала, заявявайки в социалната мрежа X (бивш Twitter):

„Който и да е от NYT, който е сметнал за разумно да публикува материал, създаден с участието на руски военнопрестъпници, е взел най-глупавото решение. Това не е балансиране или различна гледна точка, това е отворена врата за руската пропаганда.“

В отговор на тези обвинения, The New York Times изпрати официално становище:

„Нашата работа по документиране на Русия по време на нейното нахлуване в Украйна предоставя важен прозорец към страна, в която журналистическата дейност става все по-опасна. Да се документират украинските рейдове в Курска област или как боевете между украински и руски сили опустошават местните общности не е пропаганда.

Тази история показва преживяванията на цивилни и последствията, с които те се сблъскват във война. Нашата роля е да свидетелстваме за човешкото измерение на войната и да търсим истината, независимо накъде води тя.“

Ужасът на войната през очите на местните

В репортажа Хайтман описва сцени на опустошение: непогребани тела на цивилни и военни край село Мартиновка, разрушени домове, в които се намират разлагащи се трупове. Според нея полетата са осеяни с мъртви животни и хора. В една от къщите тя описва мъжко тяло със следи от насилие и огнестрелна рана, като добавя, че обстоятелствата около смъртта му остават неясни.

Местни жители споделят, че са прекарали месеци без достъп до вода, електричество, лекарства и комуникации. Според някои от тях десетки съседи са загинали. В репортажа се дават различни гледни точки: част от хората обвиняват руските власти, че не са успели да защитят региона, докато други винят украинските атаки.

Жителите на Курска област често описват конфликта като „война между роднини“, тъй като много от тях имат близки в Украйна.

„Те стрелят по своите. По съседите. Половината от роднините ни са украинци“, казва един от тях.

В материала се цитират и хора от бежански приюти, където според Хайтман преобладават антиукраински настроения. 76-годишната Любов Блашчук обвинява НАТО за началото на конфликта и смята, че украинците са жертви на западна пропаганда възглед, който според журналистката е често срещан сред разселените.

Някои свидетели обаче споделят, че украинските сили, докато са държали Суджа, не са проявявали агресия към цивилни:

„Никой не ни е докоснал нито украинци, нито руснаци. Те просто стреляха помежду си“, казва местен жител.

Военни свидетелства и копнеж за край на войната

В репортажа се включват и разкази на бойци от чеченския батальон „Ахмат“, които твърдят, че са били посрещнати от населението „със сълзи и прегръдки“:

„За първи път в живота си виждам хора, които ни прегръщат“, казва един от тях.

Мнозина от интервюираните жители на региона изразяват надежда за скорошен край на конфликта. Част от тях залагат надеждите си на бъдещата роля на американския президент Доналд Тръмп, други на руския президент Владимир Путин. А някои просто искат да напуснат завинаги района, опустошен от войната.

Прочети цялата публикация