Системата не работи

Една мисъл на Сталин обяснява днешното състояние на територията - "Кадрите решават всичко!". А кадри - бол. Събрани от кол и от въже, от паланки и магистрали, от барове и таксита. Гледаме кои приемат законите и кои ги прилагат и ни се иска да сме някъде другаде.

Няма институция, която да не е засегната от проказата "калинки". Администрацията се превърна в хранилка за некадърници от партийните листи и списъци. Шуробаджанащината по партийна и полова линия минава всякакви граници на приемливото.

В самия Конституционен съд са избирани хора, станали символ на връзкарство, неморалност и съмнителна правна грамотност. В съдебната система се назначават личности, които не искат да се пипа организираната престъпност, че ще настане хаос. И доста от тях дори не знаят Конституцията. Правосъдието става все по-илюзорно. Често казвам на клиентите, че българското правосъдие е като БДЖ: мръсно, тежко и бавно. А и скъпо.

В общински и държавни администрации има хора, попаднали там по връзкарска линия и които дори не знаят какво трябва да правят. Гражданите и бизнесът се ядосват. Губят време, пари и най-вече нерви. Чиновникът в България се е издигнал до дерибей, в когото са ножа, хляба и сиренето. Всякакви законови норми стават пожелателни. И когато няма адекватен съд, който да накара администрацията да спазва закона, положението става отчайващо.

Калинките са много и хищни. В Народното събрание чуваме все по-неадекватни изказвания по законопроектите. Както и самите законопроекти. Таксиджии и сервитьори внасят закони, касаещи земеделието, здравето, енергетиката. Нечии държанки пък ги коментират от трибуната. И накрая ги приемат хора, от които 90 % не са прочели законопроекта, а чакат председателя на парламентарната група да им каже как гласуват.

Усещането за бездържавност е навсякъде. Именно поради кадрите. Вместо меритокрация, виждаме какистокрация. И свободното падане и дълбаене на дъното продължават!

Прочети цялата публикация