ISW: Кремъл подхожда песимистично към новите преговори с Украйна

Руски саботажно-разузнавателни групи наскоро са навлезли в южната част на Покровск, докато руските сили продължават опитите си да обкръжат града. Геолокирани кадри от 21 юли показват сблъсъци между руски и украински сили по магистрала E50 между Покровск и Павлоград, предава News.bg.

Според Института за изследване на войната (ISW), украински източници твърдят, че украинските сили издирват и унищожават проникналите руски групи. „Украинска правда“ съобщи, че саботажни елементи са навлезли в града на 17 юли, а украинската армия провежда операции по прочистване. Генерал Олександър Сирски заяви, че украинските сили са отблъснали руска група, опитала се да проникне в Покровск.

Геолокирани видеа показват напредък на руските сили близо до Зверово (югозападно от Покровск). Руски блогъри твърдят, че боевете продължават, а районът остава оспорвана „сива зона“. Данните подсказват, че Кремъл се готви да засили атаките срещу Покровск.

Въпреки това, напредването на руските сили на юг, югоизток и югозапад остава затруднено заради украински дронови операции от края на 2024 г. През август 2024 г. те временно навлизат в Мирноград, но биват изтласкани обратно. Русия може да опита да принуди украинските сили да се изтеглят чрез заплаха от обкръжение.

На 23 юли в Истанбул ще се състои третият кръг от преговори между Украйна и Русия. Въпреки това Кремъл изрази песимизъм. Според президента Зеленски, украинската делегация, водена от Рустем Умеров, ще настоява за връщането на военнопленници и депортирани деца.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че не се очакват пробиви, като Русия ще защитава своите интереси, включително смяна на режима в Украйна и ограничаване на нейните военни способности. Той подчерта, че страните ще обсъждат обменените меморандуми от 2 юни, но ISW посочва, че Русия умишлено протака процеса.

В същото време Кремъл подготвя икономиката и армията си за бъдеща война, включително с НАТО. Началникът на украинското разузнаване Кирил Буданов съобщи, че Русия планира да похарчи 1,1 трилиона долара за превъоръжаване до 2036 г. (около 110 милиарда годишно). Възстановяването на Московския и Ленинградския военни окръзи и формирането на нови дивизии подсказват дългосрочна подготовка за мащабен конфликт.

Путин обяви, че военният бюджет за 2025 г. ще бъде 13,5 трилиона рубли (около 172 милиарда долара), като се предвижда поетапно намаляване от 2026 г. Липсва обаче прозрачност относно реалните разходи и как точно се разпределя бюджетът за превъоръжаване.

Кремъл продължава да търси изкупителни жертви за провалите по границата. Задържани са вицегубернаторът на Брянска област Николай Симоненко и бившият вицегубернатор на Белгородска област Рустем Зайнулин за злоупотреби с средства, предназначени за отбранителни укрепления. По-рано беше арестуван и бившият губернатор на Курска област Алексей Смирнов. Според ISW това е част от стратегията на Кремъл да прехвърли вината върху местните власти.

На 7 юли Путин уволни транспортния министър и бивш губернатор на Курска област Роман Старовойт, малко преди предполагаемото му самоубийство.

Кремъл също така засилва цензурата върху Telegram канали. На 22 юли руските власти атакуваха офисите на канала Baza, свързан с правоохранителните органи, и задържаха главния редактор Глеб Трифонов и негови колеги. Поводът вероятно е разследване за сваления самолет на Azerbaijan Airlines през декември 2024 г., в което Baza публикува запис, уличаващ руските власти в отказ за аварийно кацане.

Тези действия допълнително влошиха руско-азербайджанските отношения след нападение над офиса на руската агенция „Спутник“ в Баку. Путин отказа да поеме отговорност за инцидента със самолета.

Според Римския статут на Международния наказателен съд, умишлените нападения срещу цивилни представляват сериозно нарушение на международното право. Инцидентът с азербайджанския самолет отново подчертава бруталността, с която Русия действа спрямо цивилното население, включително в окупираните украински територии.

Прочети цялата публикация