"Путин и Си пият водка, но Русия и Китай не са приятели"

ДВ: Мнозина бяха изненадани, когато наскоро китайският външен министър заяви в Брюксел, че Китай не би приел поражение на Русия във войната с Украйна. Каква е Вашата оценка за това? Дали Пекин се е отказал от формалния си неутралитет в тази война?

С. Урбански: Пекин никога не е бил наистина неутрален. Учените наричат това проруски неутралитет, но откритото заявление на Китай, че не може да приеме поражение на Русия, вече е промяна в тона. Дали това действително ще бъде промяна в позицията на Китай, която винаги е била проруска от началото на пълномащабната инвазия, ще стане ясно след време.

ДВ: Доколко Китай е твърдо на страната на Русия сега, през четвъртата година на руската война срещу Украйна? Каква е тенденцията?

С. Урбански: Мисля, че през февруари 2022 година Китай беше абсолютно изненадан от мащаба на руското нахлуване в Украйна. Въпреки това Пекин много бързо се примири с тази война и нейния сценарий, зае т.нар. проруска неутрална позиция, т.е. външно се държеше неутрално, като не признаваше в съответствие с международното право нито една от териториите, които Русия контролираше или анексираше от 2008 година насам, включително в Грузия. Но определено подкрепяше Русия и икономически, и дипломатически, например като гласуваше заедно с Русия в Съвета за сигурност на ООН.

В крайна сметка дори това да е имало неприятни последици за китайската страна, нека не забравяме, че до 2022-а Украйна беше важен търговски партньор за Китай, Китай беше много зависим от вноса на храни от Украйна, но сега ситуацията е друга. Китай се е примирил с това и вижда ползите от една дълга война, защото, от една страна, тя отслабва Запада, а от друга, разбира се, отслабва и Русия. Защото Русия, въпреки цялата реторика, не е приятел, а просто съсед, който има определени геополитически интереси, конкуриращи се с тези на Китай.

И ако погледнем ситуацията в дългосрочен план, трябва да кажем, че Китай и Русия преследват съвсем различни цели. Ако говорим за визията на Китай за бъдещия световен ред, тя, разбира се, е свързана с многополюсността. Но в същото време Китай вижда само един основен съперник - Съединените щати. При този сценарий всъщност всичко се свежда до двуполюсност, при която Русия играе второстепенна роля. Но руската визия за света е по-скоро за многополюсен световен ред, в смисъл на няколко равни или равностойни играчи, сред които Русия е част от великите сили. А това е голямо противоречие.

ДВ: Казвате, че Русия и Китай не са приятели. Дали Москва иска това, а Пекин предпочита да не е така?

С. Урбански: Като историк винаги реагирам предпазливо, когато политици силно подчертават приятелството си, защото това показва по-скоро, че то липсва. Напоследък виждаме, че приятелската реторика става все по-силна и по-силна и това ми напомня миналото, когато отношенията между Путин и Си наистина бяха близки. Истинското приятелство означава среща между равни, а в момента Пекин и Москва не са равнопоставени, макар да изглежда така. Китай умее добре да представя Русия на международната сцена като равноправен партньор, защото знае, че Путин зависи от това, тъй като Москва е политически изолирана. А зад затворени врати, когато става дума за дипломация, се водят много тежки преговори и Китай, разбира се, има по-голямо влияние.

ДВ: Колко силна е личната връзка между двамата държавни глави?

С. Урбански: Ако си спомним за Сталин и Мао - те действително бяха лидери, които оказаха голямо влияние на двете държави. Отношенията им бяха представяни като много положителни, но по онова време пресата беше много по-затворена. Всъщност обаче отношенията им бяха обтегнати - Сталин не смяташе Мао за равен, накара го да го чака, когато за първи път дойде в Москва. Така че това, което виждаме днес пред телевизионните камери, са много красиви кадри на Путин и Си, които готвят заедно или пият водка. Но не знаем какво означава това в действителност.

ДВ: В края на август изтича 50-дневният срок, даден от Доналд Тръмп на Русия да прекрати войната в Украйна. В противен случай Китай е заплашен от вторични санкции при износа на руски петрол. Дали това ще впечатли Китай или Русия?

С. Урбански: Разбира се, и двете страни няма да признаят, че това ги засяга. Китай и Индия са най-големите вносители на петрол от Русия. А налагането на вторични санкции срещу двете страни би довело до сериозни сътресения на международния пазар на суров петрол. ОПЕК може само частично да компенсира това, което би довело до по-високи цени на петрола. Това обстоятелство не може да се хареса на Тръмп, защото той зависи от ниските цени на петрола за своята вътрешна политика, а и би довело до много сериозни сътресения за световната икономика като цяло.

ДВ: Доколко е вероятна тристранна среща между Путин, Си и Тръмп в Пекин, а може би и някъде другаде? Възможно ли е на нея да се вземе решение за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна?

С. Урбански: Ако това се случи, ще бъде лоша новина преди всичко за Украйна, но и за Европа, защото ще означава, че съдбата на Украйна, а оттам и на следвоенния световен ред, ще се решават без Украйна и без европейците. В момента не виждам никакви признаци за това.

Сьорен Урбански е германски историк, професор в Рурския университет в Бохум и автор на книгата "Китай и Русия. Кратка история на една дълга връзка”.

Автор: Роман Гончаренко

Прочети цялата публикация