Властта да благодари на академичните хора, че не се стигна до бунт на студенти срещу високите такси

Студентските брожения във връзка с обявените космически размери на таксите за платеното обучение, предлагани от българските висши училища останаха частично в сянката на другите летни протести, но показаха, че висшето образование далеч няма да е безоблачен ресор на управление на кабинета на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.

Причината напрежението поне временно да намалее обаче не се крие в проявата на някаква изненадваща далновидност от страна на политиците, нито в мъдростта на чиновниците, а най-вече в разума, който прояви Съвета на ректорите и подкрепата, която получи от студентската общност.

В крайна сметка законодателят прие именно предложението на академичните хора за редуциране на заложените размери на таксите до 60 процента от настоящите и допълнително гарантира за младежите – заварено положение, че калкулациите в крайна сметка няма да надхвърлят с повече от 20 процента миналогодишните нива.

Ако не беше компромисът, който направиха ректорите, за част от които (например академиите по изкуствата) и настоящите размери са нереално високи, съчетан с публичния натиск на обучаващите се млади хора, вероятно щеше да бъде приет внесеният първоначално вариант на закона, предвиждащ едва 25 процентно намаляване на таксите, което нямаше да удовлетвори никого.

Дори и в настоящия си вид, обаче законът е очевиден кърпеж, обречен да издържи по подобие на тези на дупките по многострадалната ни пътна мрежа едва до първия сняг. Защото още с новия бюджет за 2026 г., заложеното в закона отново по искане на министър Вълчев и синдикатите автоматично индексиране на трудовите възнаграждения в сектора ще предизвика необходимост от промяна на коефициентите по постановленията за издръжка на обучението и свързаните с тях такси за обучение на студентите отново ще излетят стремглаво в небесата.

Очевидно е, че не по-късно от догодина ще е необходимо ново решение, а при липсата на политическа стабилност никой не може да гарантира, че подобен въпрос въобще ще стигне до дневния ред на Парламента.

Така една от най-големите гордости на министър Вълчев от времето на управлението на ведомството от негова страна по време на първия му мандат на поста е напът парадоксално да се превърне в най-сериозния му настоящ дефицит и трудно решим проблем.

На практика правилото, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река за пореден път намира своето потвърждение в практиката.

Решението, което управленците и политиците трябва да припознаят е просто – да се вслушват повече в хората, имащи опит в регулирането на образователните процеси и които познават вътрешната им динамика, защото е факт, че още от 2021 година насам, когато начело на Съвета на ректорите бе предшественика на проф. Миглена Темелкова – акад. Лъчезар Трайков асоциацията на висшите училища отправя на практика едно и също послание към всички – необходимо е да бъде разработен изцяло нов модел на финансиране в системата, който да отстрани съществуващите грамадни несправедливости и деформации и да гарантира устойчивост на другите, свързани с него структурни въпроси – едва един от които е този за студентските такси.

Сега на отварящата се пробойна бе сложена временна лепенка, но така ли ще е и догодина, предстои да се реши в кабинетите на МОН и в Парламента.

Прочети цялата публикация