"Съюзниците на Русия - често по-надеждни от тези на Украйна"

"Целта на руското настъпление е да изтощи украинските въоръжени сили, за да не могат да оказват съпротива. То се осъществява бавно и изисква много ресурси", казва пред ДВ австрийският военен историк Маркус Райзнер, преподавател във Военната академия във Винер-Нойщадт. По неговите думи инициативата и импулсът в настоящия момент са в руски ръце, а руската армия успява да напредне най-вече благодарение на това, че съумява постоянно да противопоставя на изтощените украински войски нови сили, които се черпят от резерва.

Как оценявате действията на украинските въоръжени сили?

Маркус Райзнер: В момента руснаците се опитват да удържат украинските сили на север, в района на Суми и Харков. Същото става и на юг до Запорожие, като през това време те се опитват да окажат масиран натиск в централната част на фронта.

Нещо подобно имаше и миналата година: тогава на украинците им се отдаде да отслабят натиска на руските войски в централната част на страната, защото неочакваното настъпление край Курск накара руските войски да прехвърлят сили там. По този начин Украйна успя да задържи руската лятна настъпателна операция.

Сега обаче виждаме, че натискът спрямо Украйна се засилва все повече и изтощените войски трудно удържат руснаците.

Ако Украйна не получи помощ, ще загуби територии

Колко критична е ситуацията в Покровск за украинската армия? Очаквате ли незабавно извеждане на украинските войски оттам?

Маркус Райзнер: Вече сме в четвъртата година на войната и знаем, че когато Украйна е получавала значителна поддръжка, е била в състояние да спре руснаците. Ако обаче не е получавала помощ и не е била в състояние сама да мобилизира ресурси, рано или късно е губила територии. Да си спомним например за обсадения Мариупол или боевете за Бахмут и Угледар. Но и успехите на Украйна при Харков и Херсон.

Ако сега погледнем към ситуацията в Покровск, за съжаление ще видим много признаци за това, че ако няма значителна поддръжка или промяна в ситуацията на фронта, рано или късно градът ще падне. И то не само Покровск - има още четири града, които са под натиск: Купянск, Северск, Константиновка и Новопавловка.

Добрата новина според мен е, че укранските части се опитват да водят мобилна отбрана, за да не удържат територията с ожесточение и упорство, както беше в Бахмут, а да реагират максимално ефективно на руските атаки. Виждаме в Покровск именно това: украинците успяват добре структурирано да разпределят силите си, независимо от интензивните атаки с дронове. Това означава, че даже градът да падне, не може да се очаква хиляди украински войници да се окажат обсадени.

Доналд Тръмп съкрати срока, който дадена на ръководството на Русия от 50 на 10-12 дни. Дали това ще окаже влияние на събитията на фронта?

Маркус Райзнер: Украйна днес е подложена на масирани въздушни удари, които се засилват с всеки следващ ден. Това означава, че страната е принудена да задейства големи отбранителни системи. И тук в играта влизат помощниците на Украйна - например президентът на САЩ, който обяви, че на Украйна ще бъдат доставени допълнителни системи "Пейтриът". Но "Пейтриът" са само отговор на заплахата от страна на крилатите и балистичните ракети - той не може да помогне срещу стотици дронове. За това са нужни други системи и решения, които Украйна реализира самостоятелно.

Към това се добавя фундаменталният въпрос: ако ситуацията на оперативно ниво продължи да се влошава, какво трябва да се направи на стратегическо равнище, за да се окаже съответната подкрепа на Украйна? Именно тук се появява Тръмп, който съкрати ултиматума си от 50 дни на 10-12.

Важното обаче е тези заявления да бъдат подкрепени с твърди мерки, в противен случай ще си останат само заплаха. Тогава ще се стигне именно до това, за което Русия отдавна говори с насмешка: "Да, вече сме чували за ултиматуми от 100 или 50 дни, нищо няма да се случи". Затова основният въпрос е дали Тръмп ще премине от думи към действия.

Тръмп е изправен пред дилема: руснаците не правят това, което искам аз. Аз мога да ескалирам ситуацията, но трябва да осъзнавам какви ответни реакции може да предизвика това. И никой не може да каже как ще завърши всичко - дали американците са готови да рискуват или не, както и какви последствия ще има това за руската страна.

Да, той вече обеща десет системи "Пейтриът", но това са отбранителни съоръжения, които помагат на Украйна да отразява атаките. А какво ще стане с настъпателните системи, които могат да действат от територията на Украйна срещу територията на Русия, стигайки теоретично дори до Москва? Това е съвсем друга ситуация.

Съюзниците на Русия са по-надеждни от западните партньори на Украйна

Да се върнем към Русия. Кои са страните, от които Москва получава решаваща поддръжка? Без чия помощ Русия не би могла да води тази война?

Маркус Райзнер: Според мен се смята неправилно, че Русия води тази война сама - тя действа заедно със своите съюзници, които изглежда, за съжаление, често са по-надеждни от западните съюзници на Украйна. Русия получава поддръжка от китайците, както и от Северна Корея, Иран и Индия. Северна Корея например е доставила на Русия 12 милиона артилерийски снаряда - огромно количество в сравнение с това, което Западът е доставил на Украйна. Китай произвежда компоненти, нужни за дроновете, които практически ежедневно атакуват Украйна. Индия пък купува евтино руски суровини и след това ги препродава чрез посредници.

Част от европейските страни обаче, въпреки санкциите, продължават да ползват руски суровини. И макар руската икономика наистина да страда от санкциите, то е недостатъчно в сравнение с това, което е необходимо за отслабване на натиска спрямо украинските въоръжени сили на бойното поле.

Автор: Олга Тихомирова

Прочети цялата публикация