Защо Урсула фон дер Лайен договори с Доналд Тръмп "кон за кокошка"?

Имаме сделка, уважаеми зрители - в неделя вечерта председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на САЩ Доналд Тръмп договориха сделка между двете най-големи икономики на планетата (в случай, че броим Европейския съюз за единна икономика, а не за конгломерат от 27 национални такива)!

Основните параметри на тази сделка включват:

- 15% мита за стоките, които ЕС изнася за САЩ, и нулеви мита в обратната посока

- ЕС ще закупи от САЩ енергийни ресурси на стойност 750 милиарда щатски долара през следващите 3 години

- ЕС се ангажира да инвестира 600 милиарда щатски долара в американската икономика, включително за покупка на военно оборудване

Тези договорености бяха обявени като успех не само от Тръмп (логично), но кой знае защо, и от Фон дер Лайен. При положение, че от европейска перспектива никак не изглеждат благоприятни.

По първата точка, председателят на ЕК явно смята, че 15% вносни мита за САЩ са успех на фона на първоначално исканите от американския президент 30%, но се пропуска, че аналогичните мита за Великобритания са 10%. А Обединеното кралство има население 6,6 пъти по-малко и БВП 5,2 пъти по-малък от този на ЕС. Толкова за значимостта на Евросъюза в световен мащаб - вече и като икономически фактор...

По втората точка, Урсула фон дер Лайен се похвали, че сега Европа ще може да замени руските нефт и газ. Дотук добре, но защо трябва да го прави с по-скъпите (и като добив, и като транспортни разходи) американски нефт и газ, вместо например, с такива от Близкия изток? А и нищо чудно част от "американските" енергийни ресурси да се окажат от Близкия изток, само че търгувани от американски фирми...

По третата точка, Тръмп прави "с един удар - два заека". След като наложи на съюзниците от НАТО увеличение на военните разходи до 5% от БВП през следващите години, сега "подсигурява" част от тези пари да отидат в американския военно-промишлен комплекс, вместо в европейските.

Сделка за чудо и приказ - "кон за кокошка". Даже кокошката е трудно видима.

Пита се в задачата защо се стига до такива "дебалансирани" договорености? Че даже се представят и като успех...

Краткият (и прост) отговор е, че когато преговарят бизнесмен и чиновничка, изходът е ясен. Но нека да не се ограничаваме до това.

Прагматичният отговор може да бъде, че ЕС влиза в тези преговори от по-лоши изходни позиции в сравнение със САЩ. По времето, когато България тъкмо бе станала член на Евросъюза, той имаше общ БВП приблизително равен с американския. А сега "ножицата" е сериозно разтворена в полза на САЩ и това далеч не се дължи само на Брекзит - 19.99 трилиона долара за ЕС плюс 3.84 трилиона долара за Великобритания е доста изоставане в сравнение с 30.51 трилиона долара за САЩ (по прогнозни данни на МВФ за 2025 г.).

Изоставане, дошло в резултат на "зеленистките" глупости, налагани именно от брюкселската администрация - особено, откакто начело на ЕК е именно Урсула фон дер Лайен. Глупости, които по същото време в САЩ бяха силно смекчени или направо липсваха (като например, "въглеродните изчисления").

Друг възможен отговор е "по-добре неизгодна сделка, отколкото търговска война". Добре, но нали към момента търговският баланс е в полза на ЕС? И ако се стигне до взаимно "надцакване" с митата, кой би загубил повече?

Хрумна ми една оптимистична теория, според която тези големи отстъпки на Фон дер Лайен пред Тръмп (нали щеше да се бори за "нула на нула" мита, какво стана?) са направени срещу някакъв ангажимент от страна на САЩ, който засега не се оповестява. Примерно, далеч по-активна американска подкрепа за Украйна. Иска ми се да е нещо такова, но някак си не мога да повярвам, гледайки "езика на тялото" по време на съвместната им пресконференция.

А там Урсула фон дер Лайен изглеждаше (и звучеше) жалка. Което е лошо за самата нея, но е още по-лошо за нас, гражданите на Европейския съюз.

Защото с излагацията си тя предава нашите интереси. И потвърждава тезата, че е напълно негодна за заемания пост.

Когато Тръмп казва, че "ЕС е създаден да пречи на САЩ", той донякъде е прав - що се отнася до миналото. Европейският съюз стартира като Европейска икономическа общност с идеята да бъде успешен икономически конкурент на Съединените щати. Което в немалка степен се получава, но същевременно европейското лидерство допуска една сериозна военна зависимост от САЩ, мутирала до усещане за геополитическа васалност.

И тази зависимост на брюкселския мейнстрийм към Вашингтон, стигнала до де факто признаване на "ръководната му роля" при мандата на Джо Байдън, сега сякаш механично се пренася и към Доналд Тръмп. А уж щяха да му показват "къде зимуват раците"... Смешно, ако за нас не беше пагубно.

А що се отнася до Доналд Тръмп и неговите преговорни умения - да видим дали ще договори сделка с Китай. И с какви параметри...

Прочети цялата публикация