Защо Делян Пеевски напира към властта (безпрепятствено) и защо ще я вземе

Посвещавам статията си за дружеството за новооткритите магазини за хората

От Паулина Шишкова

Дълбоката невидима задкулистна държава след продължителен размисъл се спря на Делян Пеевски. След като през 2013 г. същият не успя да стане председател на ДАНС поради активни и упорити протести на площада, той беше оттеглен и премина в сянка.

Не се чу дума нито за него, нито – от него. Формално той продължаваше да бъде депутат от ДПС, но нито се изказваше, нито даваше интервюта, нито присъстваше в парламента.

Премина в сянка в преносен и буквален смисъл. Хората го забравиха. До момента, в който задкулисните сили разбраха, че в нашата страна няма нито един лидер, който да има желанието и силата да излезе напред и да започне да „лидира“ държавата. Правени бяха доста експерименти – най-дългия с Бойко Борисов, а в крайния стадий - с новите фигури – Кирил Петков, академик Денков.

Дори Мария Габриел за малко си показа носа на българската политическа сцена. Нищо обаче не стана. Нито те издържаха изпита, нито „истинската“ държава остана доволна от тях. И тогава на преден план излезе мощният Пеевски – висок, дебел, със самочувствие.

Дори двата Магнитски удара се пречупиха и не засегнаха твърдото му тяло. Българският мозъчен тръст се замисли, как той да получи достъп до обществената арена. Най-удачното решение беше чрез ДПС. Защо? Защото е българин, един от малкото, който дълги години демонстрираше любов и преданост към българските турци.

Така или иначе те бяха спечелени като електорат. Оставаше да се спечелят сърцата на нетурските българи. И тук дойде висшата математика на задкулисието. Убедиха Доган да го издигне във водач на ДПС и постепенно чрез юридически трикове да стане единствен вожд на ДПС.

Вече ДПС е със смесен етнически състав – турци и българи. Увеличи се неговият човешки потенциал и се създадоха широки и неограничени възможности Пеевски да се идентифицира като единствения човек, който мисли за хората. Не беше трудно за задкулисните сили да убедят ГЕРБ, ИТН и БСП – обединена левица, да признаят неговата подкрепа и макар зад маската на коалиционно правителство, в което ДПС не участва формално, да го инсталират начело на управлението на държавата. Както виждаме, няма негова идея, която да не се е реализирала на практика. Бързи и ефективни действия, които не бяхме виждали досега.

Обеща евтини магазини за народа – откриха се евтини магазини.

Предложи любимци за съдебна или друга висша държавна служба, назначиха ги с голямо мнозинство от ГЕРБ, ИТН и БСП. Властта му бавно и полека нарасна с няколо века ( по Иван Вазов). Не е трудно човек да предвиди какво ще бъде бъдещето на страната ни. Вътре в нея никой не иска и не може да управлява. Извън нея ЕС си има толкова много грижи, че не му идва на ум да анализира най-слабата си членка.

Още повече, че Пеевски с нищо не променя проевропейския и пронатовски курс на България и няма причина ЕС да го кори.

Изводът е, че искаме или не искаме, ние вървим по пътя, начертан от Делян Пеевски и хората, които му движат конците. Затова не трябва да хленчим. Електоратът сам се остави да го водят по този път. Няма друга пътеводна звезда.

Прочети цялата публикация