17 август 1896 г. Златната треска

На 17 август 1896 г. Джордж Кармак открива къс злато в приток на река Юкон. Това поставя началото на последната най-голяма златна треска в Клондайк. За истински откриватели на ценния метал се смятат и съпругата на Джордж - Кейт, и индианският им водач Скокум Джим Мейсън. От този период понятието Клондайк се свързва с невъобразимо богато място, източник на огромни блага.

Тъй като местността е дива и необитаема, новината за залежите на благородния метал гръмва за пръв път година по-късно. Притоците на Юкон - Бонанза, Елдорадо и Хънкър, гъмжат от златотърсачи. Най-бързи се оказват златотърсачите от Сан Франциско и Западното крайбрежие на САЩ. Не закъсняват и кандидати за забогатяване от Германия, Италия, Норвегия, Англия, има дори представители на Китай и Япония.

Големи вестници като "Сиатъл пост интелиджънсър" и "Сан Франциско егзаминър" разпалват масовото въображение, разказвайки невероятните приключенски истории на златотърсачите. Цели индустрии използват влиянието на треската. Продава се всичко - от карти на района до пълна зимна екипировка и пакетирана храна за година (каквото е изричното изискване на канадското правителство към новопристигащите). Икономически времето е идеално за треската - страната е в първата си голяма депресия след борсовите сривове през 1893 г. и 1896 г.

По думите на историка Пиер Бертон "Клондайк беше достатъчно далече, за да има романтичен ореол, и достатъчно близо, за да е достъпен". За Клондайк тръгват над 100 000 души, до легендарния граничен град Доусън стигат под 40 000, от тях под 20 000 заработват на участъци, копаят и промиват. Едва 4000 обаче намират някакво злато и само неколкостотин се връщат истински богати. Треската продължава до 1899 г., когато в Номе, на източния бряг на Аляска, е открито ново злато и потокът мигранти се отправя нататък.

Прочети цялата публикация