Турция отново обвини Нетаняху в лицемерие

Израелският премиер Бенямин Нетаняху призна геноцида, извършен от Османската империя срещу арменци, гърци и асирийци по време на Първата световна война, за първи път в страната, съобщава "Евронюз".

По време на интервю в подкаст с роден в Армения водещ, Нетаняху каза: "Мисля, че го направихме. Мисля, че Кнесетът прие резолюция в този смисъл", въпреки че подобно законодателство не е прието от израелския парламент.

На въпроса защо никой израелски премиер никога не е признавал масовите убийства, Нетаняху отговори: "Току-що го направих. Ето."

Турция осъди и отхвърли забележките на израелския премиер относно събитията от 1915 г., съобщава Анадолската агенция

"Изявлението на Бенямин Нетаняху относно събитията от 1915 г. е опит да се експлоатират минали трагични събития по политически причини", заяви турското външно министерство в изявление. Нетаняху, който е съден за ролята си в геноцида, извършен срещу палестинския народ, се опитва да прикрие престъпленията, които той и неговото правителство са извършили", заяви министерството. Осъждаме и отхвърляме това изявление, което е несъвместимо с историческите и правни факти", добавиха още в изявлението.

Бурханетин Дуран, ръководител на турската дирекция по комуникациите, също разкритикува изявлението на Нетаняху, наричайки го "крещящо лицемерие".

"Във време, когато хиляди невинни хора в Газа са подложени на систематичен геноцид, като деца, възрастни хора и жени умират от бомби и глад, изявленията на Нетаняху относно събитията от 1915 г. са крещящо лицемерие, което експлоатира историята и закона", написа той в турската социална медийна платформа NSosyal.

Армения поиска международно признание за системните убийства, които доведоха до смъртта на приблизително 1,5 милиона души, като геноцид. Турция, от друга страна, твърдо отхвърля твърденията, че масовите убийства и насилственото депортиране на стотици хиляди арменци са равносилни на геноцид.

Израел, един от ключовите търговски партньори на Турция, отдавна се колебае в официалната си позиция. През 2001 г. тогавашният външен министър Шимон Перес категорично отрече това, което той определи като "арменски твърдения". Той добави, че Израел отхвърля "опитовете за създаване на сходство между Холокоста и арменските твърдения".

През 2000 г. обаче тогавашният министър на образованието Йоси Сарид от лявата партия Мерец обяви планове за включване на арменския геноцид в учебната програма по история на Израел. Единадесет години по-късно член на крайнодясната партия Национален съюз внесе законопроект за обявяване на 24 април за официален ден на възпоменание за клането.

Въпреки че Кнесетът проведе първия си дебат за признаването на геноцида и мнозинството изглеждаше "за", въпросът в крайна сметка не беше поставен на гласуване.

Бившият израелски президент Реувен Ривлин, който беше известен като защитник на признаването, се въздържа по време на президентството си от предприемане на каквито и да било официални стъпки, включително подновяване на подписа си под ежегодна петиция, призоваваща за признаване.

През 2018 г. гласуването в Кнесета за признаване на арменския геноцид беше отменено поради липса на достатъчна подкрепа от управляващата коалиция.

Прочети цялата публикация