Защо е толкова трудно за Путин да сложи край на войната в Украйна

Голямата, бляскава среща на върха, която спокойно можеше да бъде просто имейл, приключи - и Украйна не се приближи до траен мир.

Ако изобщо има резултат, той е по-скоро оптически: инсценираното завръщане на Русия от дългогодишната ѝ дипломатическа изолация. Червеният килим за руския президент Владимир Путин в Аляска бе показан с пълна сила не само по руските телевизии и социални мрежи, но и в целия свят, пише в свой анализ за Moscow Times журналистката Елена Давликанова.

В кратко интервю за Fox News след срещата президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че украинският му колега Володимир Зеленски "трябва да сключи сделка", като добави: "Ако не искат да го направят, никога няма да има мир."

В понеделник Зеленски се среща с американския президент, за да уточни какви точно мирни или примирителни условия Тръмп е обсъждал с Путин зад затворените врати.

Но защо президентът, който се хвали, че е приключил пет войни, а преди време обещаваше да приключи тази за 24 часа, все още не е успял да приложи големите си думи на практика?

Защото обсесията на Путин със сферите на влияние, ненаситните му амбиции и вътрешните му проблеми не могат да бъдат решени с бързи мерки. Още от самото начало стратегическата цел на Кремъл беше не толкова да анексира украинска земя, колкото да възстанови Русия като глобална сила и доминираща сила в Европа.

Трудно е обаче да се играе ролята на суперсила, когато икономиката на страната му, при все всичките си природни ресурси, е сравнима с тази на Италия. Затова Москва разчита на проекцията на сила и на ядрения си арсенал.

Именно затова, в навечерието на срещата, анализатори разкриха, че Русия се готви да тества нова крилата ракета с ядрена бойна глава и ядрен двигател. Дълго време руснаците се утешаваха, че макар да са в международна изолация, поне могъщите държави се страхуват от тях.

Затова топлото посрещане на Путин в Аляска и носталгичната тениска със символи от СССР на външния министър Сергей Лавров отлично обслужиха основната цел на Кремъл. Днес представянето на Русия като глобална сила в свят, оформен от конкуренцията между великите сили, отново се върна в сериозния политически дневен ред.

Друг важен фактор за войната е колебанието на Запада да наложи и стриктно да прилага тежки санкции срещу Русия след анексирането на Крим през 2013 г., което даде време на Кремъл да преструктурира търговията си.

Така днес, въпреки глобалните санкции, приходите от руски износ надхвърлят нивата от 2015 г.

Резултатът е военна икономика, която не се срина, а се адаптира. Едва сега тя започва да се забавя след три години неустойчив растеж, подхранван от държавни разходи, и ще може още известно време да се задържи, преди да рухне.

В момента последните възможни мерки за постигане на мир са вторичните санкции срещу държави, търгуващи с Русия, и намаляването на цените на петрола.

Въздишката на финансовия министър Антон Силуанов в отговор на журналистически въпрос за икономическите преговори може би отразява реалното състояние на руските финанси.

За 2025 г. Русия е заделила около 13,2 трилиона рубли (142 милиарда долара) за отбрана - около 6% от БВП и близо една трета от федералните разходи, най-високото военно натоварване от Студената война насам.

Още едно препятствие за края на войната са финансовите интереси на онези, които се обогатяват от военно-индустриалния комплекс и преструктурирането на икономиката, създавайки нова класа печеливши.

От началото на войната броят на руските милиардери се увеличи, като те печелят от евтино изкупуване на чужди активи, производство за заместване на вноса, използване на сривовете на европейските пазари и производство на местни заместители на недостъпни западни стоки.

Облагодетелствани са и хората във въоръжените сили.

Корумпирани офицери са свикнали с масови злоупотреби - вземат банковите карти и ПИН кодовете на войниците, преди да ги изпратят на фронта. Забавяйки с месеци официалното съобщаване за смъртта на войници, те се обогатяват до нива, немислими в цивилния им живот.

Освен финансовата корупция има и други проблеми - психологическите травми и трудната реинтеграция на хора с боен опит в често обеднели общности. Престъпленията, извършвани от руски ветерани, вече рязко нарастват.

Информационната машина на Москва може да представи почти всичко като победа и да превърне вчерашните врагове в днешни приятели, диктувайки обществените нагласи. В навечерието на срещата, след години на демонизиране на Америка, руската пропаганда пусна видео, възхваляващо американско-руските връзки.

Но що се отнася до мира, политическият проблем е очевиден: след като спектакълът отмине и разходите нараснат, "победата" може да се окаже безкрайно финансиране на окупираните територии, които не могат да се издържат сами.

Незаконно анексираните през септември 2022 г. украински територии са истински финансови бездни, нуждаещи се от масирани федерални субсидии.

Десет години след завземането на Крим регионалният бюджет зависи от държавни помощи за над половината си разходи. В самопровъзгласилата се Донецка народна република този дял е 70%, а в новоокупираната Херсонска област - 78%. А парите на руските данъкоплатци, вместо да подобряват стандарта на живот, едва покриват базово оцеляване. В някогашния оживен Донецк например водата тече само веднъж на три дни.

Освен това Русия не успя да се преосмисли и да предложи национален разказ извън имперската идея, затова търсенето на врагове ще продължи.

Под натиска на вътрешни проблеми в едно поствоенно общество нова война може да изглежда като решение за неефективността да се справи с тях.

Най-важното е, че Русия трупа опит в съвременната война, какъвто други армии в момента нямат - запазвайки офицерския си капацитет, докато масовите жертви падат върху редовите войници. Кремъл планира да открие 15 нови военни учебни заведения от 2025 г., за да съхрани и институционализира това знание.

Паралелно Русия ускорява индустриализацията на автономни и прецизни бойни системи - целта е до 2025 г. да произведе 2 милиона FPV дрона и 30 000 далекобойни и примамващи дрона. Макар Русия да инвестира девет пъти по-малко реални средства във военната си мощ в сравнение със САЩ и ЕС, тя се адаптира по-бързо към новия характер на войната, отколкото много европейски държави осъзнават и успяват да се превъоръжат.

Западните и украинските разузнавателни служби непрекъснато предупреждават, че Москва планира да тества решимостта на НАТО за колективен отговор на агресия до края на десетилетието, за предпочитане с минимално участие на САЩ.

Затова, когато Русия твърди, че иска да премахне "коренните причини" за войната, всъщност има предвид независима, проевропейска, продемократична и просперираща Украйна, способна да защитава Европа от руска инвазия.

Целта е изтриването на украинската идентичност, а когато това е невъзможно - унищожаването на самия украински народ, превръщайки страната в умалена версия на Русия, която да подсили армията ѝ за по-големи цели.

Прочети цялата публикация