Германия: все повече бежанци от 2015 работят

През 2015 година Германия посрещна стотици хиляди бежанци. Десет години по-късно повечето от тях имат работа, показва актуално проучване. Извън пазара на труда са предимно жените сред тях.

Десет години след като Германия прие много бежанци е постигнат голям напредък в интеграцията на тази група на пазара на труда. Заетостта при тези хора "до голяма степен се е доближила до средната за Германия", констатират от Института за изследване на трудовия пазар и професиите. Данните сочат, че миналата година 64 процента от пристигналите през 2015 година хора между 15 години и пенсионна възраст имат работа. Средно за населението на Германия квотата е малко по-висока - 70 процента, посочва АРД.

Ръководителят на проучването Херберт Брюкер изтъква, че „това по никакъв начин не се разбира от само себе си", имайки предвид неблагоприятните изходни условия.

Трудни стартови условия

През 2015 година хората не са дошли да търсят работа, а са бягали, казва пред АРД съавторката на проучването Юлия Косякова. „Поради това в началото те са били неподготвени за интеграцията си на пазара на труда - както езиково, така и институционално."

„Много от тях са страдали от последствията на войната и гоненията, разполагали са с малко информация, почти не са ползвали социалните мрежи и често са имали квалификации, които не са можели да бъдат признати лесно."

Потенциалът на жените бежанки

Квотата на заетостта при мъжете е 76 процента, показва проучването, докато при жените е само 35 на сто. Сред населението като цяло квотите на заетостта са 72 процента при мъжете и 69 при жените. Освен това жените бежанки работят предимно на непълно работно време.

Затова изследователите смятат, че големият потенциал за заемане на работни места от страна на бежанците е при жените, както посочва Косякова.

Пред тях обаче има сериозна пречка - често недостатъчният достъп до грижи за децата. Освен това жените бежанки за разлика от мъжете често са с по-ниско образование и са в по-лошо здравословно състояние. Към това се добавя обстоятелството, че те често са се включвали доста по-късно в интеграционните курсове.

Големи разлики в доходите

От проучването става ясно, че между доходите на бежанците и доходите на населението като цяло има значителна дистанция. Средният доход на заетите на пълен работен ден от бежанците се е увеличил от 1 398 евро месечно през 2016-а на 2 675 евро през 2023-а. Но това пак са само 71 процента от този показател за населението като цяло.

Интерпретирайки данните, изследователите посочват, че много от бежанците са били все още млади и в началото на професионалната си кариера. Същевременно числата показват колко важни са мерките за квалификация, признаването на професионалните умения и целенасоченото професионално обучение за постигането на „устойчива интеграция на пазара на труда и перспективи за кариерно развитие".

Пречките: ксенофобията и бюрокрацията

От проучването същевременно става ясно, че има редица бюрократични препятствия за бързото започване на работа. „Продължителните процедури за предоставяне на убежище, дългият престой в общи жилища, предоставяните помощи и карти за плащане, ограниченията за местоживеене. Към това се добавя и бавният процес по събиране на семейството", посочва Косякова.

Още един от изводите в проучването гласи, че колкото по-голяма е враждебността към чужденците в определен регион, толкова по-трудно си намират работа бежанците. „Нашите изследвания показват, че хората, които се чувстват добре дошли, по-бързо си намират работа", обяснява Косякова. Тази връзка е доказана еднозначно статистически.

Ключова е и ролята на езиковите познания. „Както общите, така и свързаните с професията езикови курсове се отразяват положително на започването на работа." Същото важи и за професионалните консултации и целенасочените мерки за квалификация. Важни са обаче и фактори като физическото и психическото здраве, отбелязва АРД.

Прочети цялата публикация