95 години от рождението на Цветана Тодорова - първокласна моцартова певица

От началото на 50-те до края на 70-те тя беше сред водещите сопрани в Русенската опера. Считаха я за определено Моцартова певица, но мисля, че с не по-малък успех Цветана интерпретираше всички други автори и стилове от богатия и разнороден тогава репертоар на Русенската опера, една от водещите у нас. Но тъй като Моцарт е доста по-труден за нашите певци от Верди или Пучини, нейните постижения се приемаха за еталон в театъра.
Родена е на 16 ноември 1930 година в София, под знака на взискателния и упорит знак на Скорпиона. Учи пеене при г-жа Веселина Зафирова. През 1953 година се явява на конкурс за хористка в Русенската опера и веднага е приета. Но гласовите данни, музикалността и артистичността, които притежава упоритата и целеустремена млада певица надхвърлят изискванията за хора. Поверяват ѝ ролята на Блонда от „Отвличането от Сарая” на Моцарт. Изработва я под ръководството на диригента Добрин Петков, който оценява високо качествата ѝ. В театъра веднага възкликват: „Ето я нашата Моцартова певица!”. Така Цветана се налага като ценен сътрудник на състава и започва да изпълнява големи и отговорни солови партии. Но ръководството я държи все още на щат в хора - очевидно някой от шефовете не е искал тя да бъде със статут на солистка. (Може би е била конкуренция за някоя протежирана артистка...) Това ще стане по-късно, след като Цветана Тодорова се е утвърдила категорично и в национален план. Ще има възможността да специализира при прочутата румънска певица и педагожка Фения Николау, при която учат и други млади русенски солисти.
На русенска сцена Цветана Тодорова прави повече от 35 роли от опери и оперети. Амплоато ѝ е от лириката до комедията - от Джилда в „Риголето” до Деспина в „Така правят всички”. Сред безспорните ѝ сполуки са: Мария от „Цар и дърводелец” от Алберт Лорцинг в една стилна немска постановка на диригента Уден Нисен и режисьора Волфганг Губиш, оценили високо нейната музикалност и прецизност на сцената, Оскар в „Бал с маски” - академична постановка на Димитър Узунов, пренесена от Виена, Розина от „Севилският бръснар”, Орест от „Хубавата Елена”. В тях тя постига пълна хармония между певческото и сценичното начало - точно следва предписанията на диригента и режисьора и затова е предпочитана от постановчиците. Чужди са ѝ импровизациите, спонтанните изблици, винаги е сигурна музикално и певчески. Техниката ѝ е безупречна, служи си често със стакато, дикцията ѝ е ясна, отчетлива, тембърът на гласа - чист, инструментален.
Всичко това ѝ помага при Моцарт и особено в преодоляването на най-трудната партия от този репертоар - Царицата на нощта във „Вълшебната флейта”. Тази изключително проблемна роля, недостъпна за много певици от категорията на високите сопрани, тя прави не в Русе, а на столична сцена по покана на големия наш диригент Добрин Петков. Бях студент в София, когато Цветана дебютира в тази роля. Нейните феноменални височини и абсолютно точни стакати, съчетани с идеална интонация и дикция, предизвикаха възторга на софийските меломани. Беше едно зряло, перфектно изпълнение, бих казал, истински триумф за русенската певица!
Цветана Тодорова участва в почти всички Моцартови премиери на русенска сцена - лишиха я само от ролята на Церлина в „Дон Жуан”. Но другите ѝ роли - в „Сватбата на Фигаро”, „Отвличане от сарая”, „Театралният директор”, „Вълшебната флейта”, „Така правят всички” бяха образец на високо певческо и актьорско майсторство. Нейната Блонда беше изключително пластична, жизнена, слънчева, с много чар и хумор, при това изпята безупречно, а тази героиня е не по-малко трудна от другата в операта - Констанце. Цветана Тодорова беше, както подчертах, сред не многото певци- перфекционисти в трупата. Тя винаги изпипваше партиите си до най-дребния детайл и беше непоклатимо точна и сигурна в музикално и сценично отношение. Тук ще отворя скоба: когато отиде на гастроли в Германия, немците я харесаха много и при все че не беше вече млада, искаха да ѝ предложат постоянна работа там, защото решиха, че е „немски тип” певица. Но тук искам да подчертая, че гласът ѝ съвсем не звучеше по немски, а бе топъл и по славянски красив.
Втората ѝ голяма роля от Моцарт - Сузана от „Сватбата на Фигаро” (постановка на режисьорката Цветана Андреева- Прохазка от май 1966, подготвена музикално от един голям и незаслужено забравен днес диригент - Михаил Лефтеров) също бе на това високо ниво, но вече по-разкрепостена, с повече пластове и внушения. При все че в спектакъла участваха повечето от първите сили на състава, Цветана беше без съмнение „най- Моцартовата” от всички.
Олицетворение на самата женственост бе и нейната Деспина от „Така правят всички”, един много успешен, динамичен спектакъл от 1970 година - дело на режисьорката Веселина Манолова и диригента Иван Филев. Деспина на Цветана водеше умело действието и беше естественият център на представлението, задържало се за доста години в афиша на театъра.
Към оперните ѝ роли могат да се добавят: Норина от „Дон Паскуале”, Джанета от „Любовен еликсир”, Слънчо и Месечко от „Хензел и Гретел” на Хумпердинк, Принцесата от „Котаракът с чизми” на Корнел Трайлеску, Амблистома от „Момчето- великан” на Тихон Хренников, Елизета от „Тайният брак” на Чимароза, Джанета от „Любовен еликсир” на Доницети (последната ѝ роля от 1986). Всяка от тях беше изработена много детайлно и прецизно - Цветана умееше да намери подходящите цветове и акценти за всеки образ, да го типизира и индивидуализира. Беше отлична в ансамблите и много точна и коректна към партньорите си на сцената, и самата изискваше същото от тях.
Цветана Тодорова се изяви успешно и като оперетна субретка в голям брой спектакли на „Хубавата Елена”, „Царицата на чардаша”, „Мамзел Нитуш”, „Волният вятър”, „Прилепът”, „Кето и Коте”, „Птицепродавецът”, „Веселата вдовица”... Умееше не само да пее, но и да говори и да танцува добре на сцената.
Беше истинска, „синтетична артистка”, способна да се справи с лекота и за кратко време с всяка музикална и сценична задача. Беше без „гръб” в театъра, бореше се и се утвърждаваше съвсем сама, нерядко я лишаваха от роли и работа (както често се случва с по-критичните и независими духове), но тя винаги успяваше да покаже максимума на възможностите и таланта си.
Прочети цялата публикация



50 години без проф. Саша Попов - светла личност и неизтощим родолюбец
Крисия разказа как е започнала връзката ѝ с Никола Цолов
Бургас изпрати Янка Рупкина: Странджа загуби гласа си /снимки/
Близки и почитатели изпращат славея на Странджа – Янка Рупкина
Изложба с дрехи и аксесоари на кралица Елизабет II
Шест допълнителни концерта на Селин Дион в Париж
Заради засилен интерес Селин Дион добави шест нови дати за концертите си в Париж наесен
„Реквием“ и „Коронационна меса“ от В. А. Моцарт звучат на Велика сряда
Кръстьо Сарафов влиза във филателната алея на славата
НАТФИЗ отбеляза 150 години от рождението на патрона на академията Кръстьо Сарафов
Тръмп: Нелепо е, че наляхме трилиони в НАТО, за да се пазят от Русия
Тръмп: Все ми е едно, дали Техеран ще се върне на масата за преговори
Лондон няма да праща военни кораби за блокиране на Ормузкия проток, разполага миночистачи в региона
ВМС на САЩ няма да блокират кораби в Ормузкия проток, тръгващи или насочени към ирански пристанища
Арагчи: Бяхме близо до споразумение, но колегите от САЩ го провалиха
Екипът на Тръмп обмисля нови "ограничени" удари срещу Иран
Израел се готви да поднови военните действия срещу Иран след провала на преговорите в Исламабад
Победителят Мадяр: Унгария отново ще бъде силен съюзник в ЕС и НАТО, няма да е ничий васал
Опозиционната партия „Тиса“ спечели 138 от 199-те места в унгарския парламент и ще има конституционно мнозинство
13 април 1204 г. Константинопол пада