95 години от рождението на Цветана Тодорова - първокласна моцартова певица

От началото на 50-те до края на 70-те тя беше сред водещите сопрани в Русенската опера. Считаха я за определено Моцартова певица, но мисля, че с не по-малък успех Цветана интерпретираше всички други автори и стилове от богатия и разнороден тогава репертоар на Русенската опера, една от водещите у нас. Но тъй като Моцарт е доста по-труден за нашите певци от Верди или Пучини, нейните постижения се приемаха за еталон в театъра.

Родена е на 16 ноември 1930 година в София, под знака на взискателния и упорит знак на Скорпиона. Учи пеене при г-жа Веселина Зафирова. През 1953 година се явява на конкурс за хористка в Русенската опера и веднага е приета. Но гласовите данни, музикалността и артистичността, които притежава упоритата и целеустремена млада певица надхвърлят изискванията за хора. Поверяват ѝ ролята на Блонда от „Отвличането от Сарая” на Моцарт. Изработва я под ръководството на диригента Добрин Петков, който оценява високо качествата ѝ. В театъра веднага възкликват: „Ето я нашата Моцартова певица!”. Така Цветана се налага като ценен сътрудник на състава и започва да изпълнява големи и отговорни солови партии. Но ръководството я държи все още на щат в хора - очевидно някой от шефовете не е искал тя да бъде със статут на солистка. (Може би е била конкуренция за някоя протежирана артистка...) Това ще стане по-късно, след като Цветана Тодорова се е утвърдила категорично и в национален план. Ще има възможността да специализира при прочутата румънска певица и педагожка Фения Николау, при която учат и други млади русенски солисти.

На русенска сцена Цветана Тодорова прави повече от 35 роли от опери и оперети. Амплоато ѝ е от лириката до комедията - от Джилда в „Риголето” до Деспина в „Така правят всички”. Сред безспорните ѝ сполуки са: Мария от „Цар и дърводелец” от Алберт Лорцинг в една стилна немска постановка на диригента Уден Нисен и режисьора Волфганг Губиш, оценили високо нейната музикалност и прецизност на сцената, Оскар в „Бал с маски” - академична постановка на Димитър Узунов, пренесена от Виена, Розина от „Севилският бръснар”, Орест от „Хубавата Елена”. В тях тя постига пълна хармония между певческото и сценичното начало - точно следва предписанията на диригента и режисьора и затова е предпочитана от постановчиците. Чужди са ѝ импровизациите, спонтанните изблици, винаги е сигурна музикално и певчески. Техниката ѝ е безупречна, служи си често със стакато, дикцията ѝ е ясна, отчетлива, тембърът на гласа - чист, инструментален.

Всичко това ѝ помага при Моцарт и особено в преодоляването на най-трудната партия от този репертоар - Царицата на нощта във „Вълшебната флейта”. Тази изключително проблемна роля, недостъпна за много певици от категорията на високите сопрани, тя прави не в Русе, а на столична сцена по покана на големия наш диригент Добрин Петков. Бях студент в София, когато Цветана дебютира в тази роля. Нейните феноменални височини и абсолютно точни стакати, съчетани с идеална интонация и дикция, предизвикаха възторга на софийските меломани. Беше едно зряло, перфектно изпълнение, бих казал, истински триумф за русенската певица!

Цветана Тодорова участва в почти всички Моцартови премиери на русенска сцена - лишиха я само от ролята на Церлина в „Дон Жуан”. Но другите ѝ роли - в „Сватбата на Фигаро”, „Отвличане от сарая”, „Театралният директор”, „Вълшебната флейта”, „Така правят всички” бяха образец на високо певческо и актьорско майсторство. Нейната Блонда беше изключително пластична, жизнена, слънчева, с много чар и хумор, при това изпята безупречно, а тази героиня е не по-малко трудна от другата в операта - Констанце. Цветана Тодорова беше, както подчертах, сред не многото певци- перфекционисти в трупата. Тя винаги изпипваше партиите си до най-дребния детайл и беше непоклатимо точна и сигурна в музикално и сценично отношение. Тук ще отворя скоба: когато отиде на гастроли в Германия, немците я харесаха много и при все че не беше вече млада, искаха да ѝ предложат постоянна работа там, защото решиха, че е „немски тип” певица. Но тук искам да подчертая, че гласът ѝ съвсем не звучеше по немски, а бе топъл и по славянски красив.

Втората ѝ голяма роля от Моцарт - Сузана от „Сватбата на Фигаро” (постановка на режисьорката Цветана Андреева- Прохазка от май 1966, подготвена музикално от един голям и незаслужено забравен днес диригент - Михаил Лефтеров) също бе на това високо ниво, но вече по-разкрепостена, с повече пластове и внушения. При все че в спектакъла участваха повечето от първите сили на състава, Цветана беше без съмнение „най- Моцартовата” от всички.

Олицетворение на самата женственост бе и нейната Деспина от „Така правят всички”, един много успешен, динамичен спектакъл от 1970 година - дело на режисьорката Веселина Манолова и диригента Иван Филев. Деспина на Цветана водеше умело действието и беше естественият център на представлението, задържало се за доста години в афиша на театъра.

Към оперните ѝ роли могат да се добавят: Норина от „Дон Паскуале”, Джанета от „Любовен еликсир”, Слънчо и Месечко от „Хензел и Гретел” на Хумпердинк, Принцесата от „Котаракът с чизми” на Корнел Трайлеску, Амблистома от „Момчето- великан” на Тихон Хренников, Елизета от „Тайният брак” на Чимароза, Джанета от „Любовен еликсир” на Доницети (последната ѝ роля от 1986). Всяка от тях беше изработена много детайлно и прецизно - Цветана умееше да намери подходящите цветове и акценти за всеки образ, да го типизира и индивидуализира. Беше отлична в ансамблите и много точна и коректна към партньорите си на сцената, и самата изискваше същото от тях.

Цветана Тодорова се изяви успешно и като оперетна субретка в голям брой спектакли на „Хубавата Елена”, „Царицата на чардаша”, „Мамзел Нитуш”, „Волният вятър”, „Прилепът”, „Кето и Коте”, „Птицепродавецът”, „Веселата вдовица”... Умееше не само да пее, но и да говори и да танцува добре на сцената.

Беше истинска, „синтетична артистка”, способна да се справи с лекота и за кратко време с всяка музикална и сценична задача. Беше без „гръб” в театъра, бореше се и се утвърждаваше съвсем сама, нерядко я лишаваха от роли и работа (както често се случва с по-критичните и независими духове), но тя винаги успяваше да покаже максимума на възможностите и таланта си.

Прочети цялата публикация