Поляците във Вермахта: предатели или жертви на нацистите?

В първата зала на изложбата в кметството на Гданск могат да се видят десетки портретни снимки на млади мъже в германски военни униформи: едни се усмихват, други са сериозни или направо тъжни. Всъщност подобни снимки не би трябвало да са нещо необичайно, тъй като между 1939 и 1945 г. във Вермахта са служили общо 17 милиона мъже. Но тези снимки са по-специални: те показват граждани на окупираната от нацистите Полша, облечени в сивата военна униформа на нацистка Германия.

Изложбата под заглавие „Нашите момчета“ разглежда една неудобна тема в Полша, която дълго време беше табу: тази за поляците, които са служили в армията на Адолф Хитлер. Десните консервативни кръгове в Полша реагираха с възмущение на откриването на изложбата в средата на юли. Изобразяването на войници от Третия райх като „наши момчета“ е „историческа лъжа“ и „морална провокация“, написа бившият президент Анджей Дуда в платформата X. „Поляците като нация бяха жертви на германската окупация и германския терор, а не извършители или съучастници“, подчерта Дуда.

Лидерът на дясноконсервативната партия "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински пък определи изложбата като "удар по полската държавност, поставящ под съмнение историческите факти". Политици от ПиС пък демонстрираха пред кметството на Гданск при откриването на изложбата и издигнаха плакат с надпис "Предатели". В интернет се надигна вълна от омраза срещу организаторите на изложбата, което наложи да бъдат затегнати мерките за сигурност.

Само черно и бяло

"Полската политика за историческата памет признава само черното и бялото, герои или предатели. Ние искахме да покажем нюансите: Трагичните съдби на хората, които са били подложени на жесток натиск през 1939 г.", казва пред ДВ Анджей Гиршевски - един от кураторите на изложбата.

След окупацията на Полша от нацистка Германия през есента на 1939 г. големи части от полската територия са незаконно присъединени към Германския райх - включително Померания с Гданск, Западна Полша с Познан и Лодз, както и Горна Силезия. В тези анексирани територии представителите на полския елит - политици, духовници, държавни служители и учители - са били или ликвидирани, или депортирани в концентрационни лагери.

Терор, асимилиране, насилствена мобилизация

Десетки хиляди поляци стават жертва на първата вълна на терор. В хода на "германизацията" частите от населението, класифицирани като "излишни", са прогонени. Хората, които германските власти са определили като "подлежащи на германизиране", са включени в т.нар. „списък на германския народ“ в Полша („Deutsche Volksliste“).Това е давало известни привилегии, включително германско гражданство, първоначално ограничено до десет години, но също така и някои задължения – и преди всичко задължителна военна служба.

Само германските власти са решавали кого да приемат в „списъка на германския народ“, а всички останали са били заплашени от репресии, включително да бъдат изпратени в концентрационен лагер. До края на войната 2,9 милиона души в окупирана Полша са включени във въпросните списъци. Колкото повече се е влошавало положението на фронта за Вермахта - особено след поражението при Сталинград в началото на 1943 г. - толкова по-голяма е била нуждата от ново "пушечно месо".

Да се укрият или да облекат нацистка униформа?

Привлечените към военна служба е трябвало да направят избор между чумата и холерата: да приемат съдбата си, или да откажат да служат и да се укрият, което е водело до най-тежки последици за семействата им, включително депортиране в концентрационен лагер. Дезертьорите, които са били залавяни, обикновено са били екзекутирани. На Западния фронт почти 90 000 полски войници от Вермахта са успели да дезертират при британците и американците и по-късно са се сражавали в полските части на Съюзниците срещу нацистка Германия.

След края на войната поляците, чиито имена са включени в германския "народен списък", са смятани за предатели на страната си, а някои от тях са съдени за колаборация с нацистите. Затова бившите полските войници от Вермахта са премълчавали миналото си, криели са уличаващи ги документи или са ги унищожавали.

Преди 20 години сегашният министър-председател на Полша Доналд Туск изпита на собствения си гръб негативното влияние на миналото: когато през 2005 г. се кандидатира за президент, политическият лагер на опонента му Качински изнесе информация, че дядото на Туск е служил във Вермахта. Всъщност истината е следната: Йозеф Туск е бил призован в армията през 1944 г., но само след четири месеца е дезертирал, присъединявайки се към западните съюзници.

Автор: Яцек Лепиарж

Прочети цялата публикация