Последици от оставката на френския премиер за други страни от ЕС

Анализ на д-р Симеон Дянков

На 8 септември 2025 г. френският премиер Франсоа Байру загуби парламентарния вот на доверие, което доведе до оставката му. Поражението произтича от противопоставянето на пакета за фискална консолидация, насочен към намаляване на прогнозирания бюджетен дефицит на Франция за 2025 г. от 5,4% от БВП. Планът включваше съкращения на разходите в размер на 44 милиарда евро и непопулярни мерки като замразяване на социалните помощи.

Франция е пример за политическата сложност и изпитания при приемането на мерки за строги икономии в разпокъсани парламенти. Други правителства с крехки коалиции – като Белгия, Испания, Италия, Словакия и Малта – са изправени пред подобни рискове от отхвърляне на бюджета или периоди на политическа нестабилност. Сътресенията във Франция засилиха вниманието на инвеститорите към суверенния дълг на еврозоната. Държавите с дефицит над 3% отчитат нарастваща доходност на облигациите, повишаване на разходите за рефинансиране и ограничаване на фискалното пространство.

Провалът на Франция подкопава доверието в Пакта за стабилност и растеж на ЕС и в Процедурата при прекомерен дефицит. Брюксел вероятно ще засили надзора и ще поиска по-ясни пътища за фискални корекции от всички държави членки с висок дефицит.

Държави за наблюдение

Белгия (5,4% бюджетен дефицит) е подобна на Франция както по мащаб на дефицита, така и по политическа сложност. Италия (3,5% дефицит): Уязвима на пазарен натиск поради високите нива на дълг. Испания (3,5%): Дефицит над 3%, с политическа фрагментация. Австрия (4,7%), Унгария (4,9%), Словакия (5,3%), Полша (6,6%), Румъния (9,3%): Държави от ЕС, които вече са в Процедурата при прекомерен дефицит. Малта (3,7%), Финландия (3,2%) и България (3,03%) са имали дефицити малко над целевия размер през 2024 г. и не са започнали процедури при свръхдефицит.

Правителствената криза във Франция сигнализира, че фискалната консолидация е едновременно и политическо, и икономическо предизвикателство. За други страни от ЕС, които превишават лимита за дефицит от 3%, френският случай е предупреждение: намаляването на дефицита без политически консенсус рискува да доведе до политическа нестабилност. Пазарите на облигации реагират с по-високи разходи за рефинансиране.

Прочети цялата публикация