Нова архитектура за сигурност и имплицитен ядрен чадър в Персийския залив

В регионален момент, изпълнен с напрежение, подписването на Споразумението за съвместна отбрана между Саудитска Арабия и Пакистан на 17 септември 2025 г. в Рияд отбеляза повратна точка в регионалните уравнения на сигурността.

След израелския удар срещу катарската столица Доха, страните от Персийския залив ускориха усилията си за преначертаване на картите на възпирането и съюзите си, на фона на това, което изглежда като намаляващо доверие в традиционния американски чадър за сигурност.

В тази статия се стремя да изследвам основните мотиви зад този съюз, да анализирам неговите последици за сигурността и да изследвам неговите геополитически измерения, в опит да разбера дали Персийският залив навлиза във фаза на „множество чадъри за сигурност“, предефинирайки отношенията с Израел и позицията си към агресивното му поведение, и променяйки бъдещето на арабско-израелския конфликт.

Първо, новият съюз не може да се тълкува единствено в контекста на двустранното сътрудничество. По-скоро той трябва да се разбира в по-широк контекст на стратегическо препозициониране, където се пресичат изчисленията за ядрено възпиране, балансът на силите в Южна Азия и нарастващото китайско присъствие чрез неговите съюзници.

Новият съюз отразява осъзнаването и на двете страни на променящия се глобален баланс на силите и появата на нови играчи, като Китай, което засилва необходимостта от по-широки стратегически партньорства, които надхвърлят нормата.

Споразумението отваря вратата за по-широко сътрудничество в областта на обучението, въоръжаването и отбранителната промишленост. То засилва способността на двете страни да се справят с предизвикателствата пред сигурността и изпраща послание към регионалните сили и Съединените щати, че Саудитска Арабия има свои собствени възможности. Исторически отношения

Саудитска Арабия и Пакистан поддържат тесни връзки, датиращи от обявяването на независимостта на Пакистан през 1947 г. Рияд е сред първите столици, които признават Пакистан и му предоставят широка икономическа и политическа подкрепа.

С течение на времето отношенията се развиха във всеобхватно партньорство в няколко аспекта, като Саудитска Арабия предоставяше помощ, заеми и безвъзмездни средства на Пакистан, а Пакистан приютяваше хиляди саудитски военни за обучение. Отношенията между Саудитска Арабия и Пакистан не се ограничават само до финансова и политическа подкрепа, а се простират и до изграждането на военния капацитет на Исламабад в продължение на десетилетия. Рияд е допринесъл, пряко и косвено, за укрепването на позицията на Пакистан като регионална сила.

Стратегически мотиви за Алианса

Загрижеността в Персийския залив ескалира след удара в Доха

Израелският удар, насочен към цивилни обекти в катарската столица Доха на 9 септември 2025 г., предизвика стратегически шок в Персийския залив. Това не беше просто мимолетно военно действие, а по-скоро директно нахлуване в сърцето на държава от Персийския залив, считана за виден регионален посредник. Това помогна за ускоряване на дискусиите относно сигурността в Персийския залив и възможностите за колективно възпиране, Израелският удар срещу Доха подкопа регионалната стабилност, ускорявайки дискусиите относно сигурността в Персийския залив и възможностите за колективно възпиране, също така, че израелският удар срещу Доха е „атака срещу самата дипломация“, което задълбочава рисковете и оказва натиск за преоценка на регионалните споразумения за сигурност.

Тази напрегната обстановка накара Саудитска Арабия да ускори усилията си за изграждане на нови съюзи за сигурност, които надхвърлят традиционната ѝ зависимост от западната защита и търсят партньори с реални възпиращи способности, включително недекларирани ядрени способности.

Споразумението с Пакистан отразява промяна в доктрината за сигурност на Саудитска Арабия, която сега разглежда диверсифицирането на партньорствата като стратегическа необходимост, а не просто като тактическа опция. Споразумението за отбрана с Пакистан отразява диверсификацията на партньорствата за сигурност на Саудитска Арабия, на фона на съмнения относно зависимостта ѝ от Америка и регионалните последици от израелските атаки“ и „подписването на споразумението с Пакистан е път към укрепване на партньорствата в областта на отбраната, докато опасенията на страните от Персийския залив относно надеждността на традиционния американски чадър нарастват“.

Тази тенденция отразява осъзнаването от страна на Саудитска Арабия, че изключителната зависимост от Вашингтон вече не е достатъчна за гарантиране на сигурността, особено в светлината на ускоряващите се геополитически трансформации, нестабилността на Израел и намаляващия американски ангажимент към Близкия изток.

Изборът на Пакистан не е бил произволен. По-скоро е резултат от внимателни изчисления относно военните му способности, опита му в управлението на регионалното напрежение и притежаването на недеклариран ядрен ресурс.

Споразумението постановява, че атака срещу една от двете страни ще представлява атака и срещу двете, въз основа на възможностите и въоръженията на Пакистан, без изрично да се споменава ядреният компонент. Освен това „споразумението консолидира дългосрочно партньорство в областта на сигурността и потвърждава, че всяка атака срещу едната страна ще се счита за атака срещу другата, като същевременно се укрепват механизмите за възпиране.

По този начин Пакистан изглежда идеален партньор за Саудитска Арабия на този етап, съчетавайки ядрено възпиране, военен опит и способност за маневриране в сложна регионална среда, което го прави ключов стълб във всяка нова архитектура на сигурност в Персийския залив.

На фона на саудитско-пакистанския алианс, Китай се очертава като необявен трети играч, но със силно присъствие чрез нарастваща военна и технологична подкрепа за Исламабад, Тази интеграция на китайски технологии и пакистански опит не само засилва възможностите за възпиране, но и позиционира Пакистан начело на регионалните уравнения на баланса, което го прави привлекателен партньор за Саудитска Арабия в светлината на нарастващите заплахи.

В светлината на това разширяване, много наблюдатели смятат, че споразумението между Саудитска Арабия и Пакистан „не може да бъде отделено от разчетите на Китай, който се стреми да разшири влиянието си в Близкия изток чрез косвени средства.

Следователно, саудитско-пакистанският съюз не изглежда просто като двустранно споразумение, а по-скоро като част от по-широк международен пейзаж, в който интересите на Китай се припокриват и балансът на силите в Персийския залив се преоформя, потенциално предефинирайки ролите на големите сили в региона.

Прочети цялата публикация