Де го чукаш, де се пука

На форума в Доха на държавите от Арабската лига и Организацията за ислямско сътрудничество след нападението на Израел в суверенна държава Катар прозвучаха предложения за създаване на т.н. „Арабско НАТО”. Египет не само е инициатор, но е убеден, че „двоен център Кайро-Риад” ще допринесе за гарантиране сигурността на региона и ще укрепи сътрудничеството между арабските страни. И за първи път нарича Израел „враг”.Друг въпрос е, че всъщност Тел Авив не е успял да ликвидира в Доха дейците на Хамас, които са били цел на бомбената атака. Но дни след това събитие на 17 септември Саудитска Арабия и Пакистан сключват стратегическо споразумение за взаимна отбрана, с което Риад си осигурява „ядрен чадър” от Исламабад и гаранция, че чл.5, като онзи от договора на натовските държави, ще се прилага безотказно. Пакистан притежава 180 броя ядрени глави и вече има 2 хил съветници и военни в Саудитска Арабия. Индия, в сложни отношения с Пакистан, не възразява, защото ракетите с ядрени глави на съседа ѝ ще се насочват на друго място и Делхи ще има едно главоболие по-малко. Иран отказва ново сътрудничество с МААЕ, защото не се получава отмяна на обещавани санкции от страна на Франция, Великобритания и Германия. В същото време подкрепя идеи, които се споделят в Доха. С настроения срещу Израел.

В това време в Турция председателят на Партия на националистическото действие, Девлет Бахчели, стар коалиционен партньор на Ердоган, предлага съюз Турция-Русия-Китай срещу САЩ и Израел.Определя този съюз като „най-подходящия вариант за стратегическата среда на новия век”. Турските анализатори определят изявлението на Бахчели като подчертаване, че „Евразия не е опция, а необходимост”. Няма как тези събития да не предизвикват тревога на Запад, най-вече във Вашингтон. Става въпрос за Близкия изток, за Израел, а той е съюзника с главна буква за САЩ. Ден след изявлението на Бахчели Тръмп обявява, че ще се срещне с Ердоган на 25 септември в Белия дом. И ще подпишат „важни споразумения”. Това след почти година опити на дипломатите на Анкара да организират среща между двамата президенти. Явно реалността на Евразия смайва атлантиците и в двете страни. Дебатите в Турция не закъсняха. Но Ердоган в изявление преди срещата с Тръмп е категоричен –„Ще предприемем съвместни стъпки със САЩ, за да спрем кръвопролитията в Газа, ще преодолеем проблемите, възпрепятстващи двустранните отношения”. Отношенията определено ще получат нов импулс. И няма как да не се говори за „значителен ангажимент за търговски покупки, включително военно оборудване”.Едва ли всички проблеми ще се решат като с магическа пръчица, но за F-35 ще се разберат. Това е моркова на Вашингтон, защото доста време има отказ от участие на Турция в производството и доставките на този самолет, включително и при наличието на заплатена солидна сума от страна на Анкара. Разбира се, че и САЩ, и Тръмп ще си останат същите и няма да гледат на света по различен начин след среща с Ердоган.Безусловната подкрепа за Израел ще продължи, въпреки настоявания на турския президент да се спре „геноцида в Газа”. Но определено натискът върху Турция ще отслабне, ще се предприемат „по-подкрепящи действия” за Анкара. Въпреки настоявания от страна на Тел Авив и Атина да не се предоставя F-35 на турците.

Естествено е управляващите в Турция да се възползват от промяната в отношенията със САЩ във вътрешната си политика. Там нещата не са розови. Опозицията, подкрепяна задкулисно от Запада, продължава с протестите, опозиционната НРП провежда конгрес и си преизбира лидера, Йозгур Йозел, а той не е долюбван и се счита за опасен конкурент за партията на Ердоган, ПСР. В това време кметът на Истанбул, Имамоолу, изпраща поздравления за конгреса от затвора в Силиври и гневът на гражданите на страната не стихва заради понижения стандарт на живот и високите цени. Това не пречи Ердоган да подпише указ за премахване на наложени от 2018г мита за внос на американски стоки и така да засвидетелства специално отношение към Тръмп преди заминаването си за САЩ. Надеждите са, че Израел може да бъде насърчен да се помири със Сирия, да не бомбардира там, включително турски военни обекти, ще се създаде система, която ще защитава териториалната цялост на страната. Все пак и Шараа, изпълняващ длъжността президент в Дамаск, ще бъде в САЩ, което ще е първо посещение на сирийски лидер след 67 години. И ще произнесе реч пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Но на този етап не е ясно дали ще има среща с Тръмп. Сложно е, защото е потвърдил участие на среща Русия/Арабски страни в Москва на 15 октомври.

Медиите в Турция не крият за ролята на американския посланик в Анкара, Том Барак, за организиране на посещението на Ердоган, за регулиране на ситуацията в Сирия, защото там се явява и като официален представител на САЩ, за участието му в различни формати в региона и в различни страни. Без да посочват причината за уволнението на 5-ма служители на посолството на САЩ в Анкара. Но не пропускат срещата между сирийския външен министър и израелския министър по стратегическите въпроси, която за Турция е от съществено значение поради усложнените отношения Турция/Израел на територията на Сирия. И не само. Още не са изчезнали притесненията, че след Катар Израел може да нападне и Турция, защото там от години също има бойци на Хамас. И заради втвърдената позиция на Анкара по отношение случващото се в Газа. Амбициите на Ердоган за съществена роля в региона и посреднически функции за решаване на конфликтите няма да свършат след посещението в САЩ. Никой в Турция не допуска,че срещата Тръмп-Ердоган ще бъде неприятна за турската страна или че президентът и вицепрезидентът Ванс ще кажат нещо пред камера, което да постави Ердоган в затруднено положение. Все пак той не е Зеленски. Вярва се, че синът на Тръмп, който е бил в Анкара и се е срещнал с Ердоган „ще оркестрира последните детайли от предвижданата среща на двамата президенти”. Но не се пропускат подозрения, че различни лобита, сблъсък на интереси, разузнавателни агенции, мозъчни тръстове и служители на различни нива в отбраната, например, могат за положат усилия да нарушат новия баланс. Ако все пак се установи. Даже се цитират сили като Израел, Гърция и дори Русия, които „ще се стремят известно време да предотвратят нормализиране на отношенията, да предотвратят продажбата на F-35 и дори да попречат на териториалната цялост на Сирия”. Става въпрос, разбира се, за Рожава, територията на сиирйските кюрди, които се подкрепят от САЩ и Израел.Настояванията за автономия стават все по-твърди и има сигнали, че Дамаск е склонен да приеме такива условия с цел консолидиране на властта си.

Еуфорията от предстоящото пътуване на Ердоган за САЩ обаче не може да замъгли предположенията за „какво ще поиска Тръмп”. Надделяват предвиждания, че ще се разиграва „минна дипломация”. Тръмп, в стремеж да се освободи от зависимост от Китай по отношение на редкоземни елементи, които се използват в отбранителната, космическа и биомедицинска област, ще се фокусира върху открити огромни залежи в Ескишехир. Предполага се, че това ще е тема за търговските разговори по време на срещата Тръмп-Ердоган. Том Барак вече е определил находищата на редкоземни елементи в Турция като „стратегическа възможност” и Анкара като добросъвестен доставчик. Той не пропуска да подчертава османските си корени, но щом става въпрос за запаси от 694 млн т, открити в Ескишехир, значи интересът няма как да е незначителен. Още повече, че това е начин да се разбие хегемонията на Китай при критичните минерали. Тръмп имаше такова споразумение с Украйна за добив на редкоземни елементи, но регионите, където се намират мините вече са под руска окупация. Даже с промени в конституцията на Русия са част от Руската федерация. Сега Анкара се хвали, че Турция е втората по големина страна с огромни запаси. След Китай с неговите 800 млн тона резерви. Каквито и да са плановете, обещанията и предизвикателствата, ясно е, че алъш-вериш ще има. Не само за минералите.

Както се казва, в Доха се подаде сигнал т.е. там бе „де го чукат”, но в Анкара очакват във Вашингтон да се получи „де се пука” и да има свои дивиденти в сложната геополитическа обстановка.

Прочети цялата публикация