Националният литературен музей "Иван Вазов" организира панихида и гражданско поклонение на гроба на поета

По отколешна традиция Националният литературен музей, носещ името на Иван Вазов, организира православна църковна панихида и гражданско поклонение на гроба на поета. вчера, 22 септември, се навършиха 104 години от смъртта на патриарха на българската литература.

точно в 11 часа през витошката морена, поставена на гроба на Иван Вазов зад църковния храм "Св. София" се събраха много граждани на София и страната, за да отдадат почит на великия поет.

След панихидата, отслужена от протойерей Васил Танев, г-н Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей "Иван Вазов" откри поклонението, като подчерта, че "докато е жив духът на Иван Вазов, ще е жива и България".

Актьорът Стоян Чобанов изпълни двете Вазови стихотворения "По райските долини" и "Моите песни".

Прочувствено слово за поета и неговото дело чухме и от общественика проф. Стоян Денчев, което публикуваме изцяло. В край на поклонението бяха поднесени венци и цветя на гроба на великия българин.

Ето и пълното слово на проф. Денчев:

"Преди 104 години, на този ден през 1921 г., България се прощава със своя най-истински син – Иван Вазов! Още приживе народът ни го удостои с най-висшата титла, назовавайки го „народен поет“. И наистина, няма друг български творец, койта така мащабно и всеобхватно, с такава дълбочина и искреност да възпее тъгите и болките на Родината, нейните радости и победи, разочарованията и надеждите. И то в десетилетията на възкръсналата ни национална свобода, на прохождащата българска държава, на възхода на националния ни дух и културна самобитност, на градежа на националното ни единение и възход.

Вазов се превърна във висшия пример за автентичен български творец, който никога не къса пъпната си връв с нацията, не се отделя в измислени небосклони, не обслужва чужди интереси, а пулсира в един ритъм с народа и обществото. И ако се взрем внимателно в историята на българската ни култура, ще открием, че нашите класически писатели, народни будители като Иван Вазов, са се изграждали като творци, именно защото са приемали обществената работа като свое най-висше признание. Биожпафияга та Вазов е показателна и за дейността му като народен представител, като министър на народното просвещение, като изявен народен трибун и общественик.

Ще подчертая също, че на друг велик българин, Гео Милев, дължим класическото определение за Иван Вазов като патриарх на българската литература. Защото, Вазов действително е началото на всяко знание, на всяко размишление и чувство за това де е България, какво означава да обичаш и да служиш на Родината, какво е да носиш гордо и неопетнено народното име „българин“. Защото всеки българин – от невръстното дете до белобрадия старец с гордост произнася стиха „Аз съм Българче…!“

Мисля си, че днес, когато самопровъзгласили се за интелектуален елит духовни лилипути, градят своите кариери, отричайки Вазов, сме длъжни да заявим, че няма да допуснем посегателство върху творческото наследство на великия ни поет. Защото зачертавайки Вазов, ние обричаме на гибел себе си като българи и като народ, който винаги коленичи само пред големите си личности като Иван Вазов!

Неслучайно, българите изпълняват волята на поета и пренасят неговата любима витошка морена тук, на мястото, между две светини – храм-паметника „Александър Невски“, символизиращ благодарността на българския народ към саможертвата на нашите освободители, и църквата „Св. София“, знака за силата на българската вяра и жизнеността на духа ни да оцелява през вековете, независимо от трудностите.

И докато я има България, докато на тази земя живеят българи, творчеството и името на Вазов ще се пазят като най-свещени национални скрижали! Да бъдем достойни наследници на делото на Иван Вазов!

Да живее Иван Вазов!

Да живее България!"

Прочети цялата публикация