„Стената от дронове“ на ЕС разделя страните членки

Идеята на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за изграждането на т.нар. „стена от дронове“ срещу нарастващата руска заплаха предизвиква сериозни разногласия между държавите членки още преди проектът да бъде започнат, пише „Политико“, предава News.bg.

Фон дер Лайен представи концепцията за мрежа от радари и системи за прихващане в речта си за състоянието на Съюза през септември, позовавайки се на инциденти с руски безпилотни апарати над Полша, Румъния и Северна Европа.

За балтийските страни и Полша предложението изглежда като адекватен отговор на нарастващата заплаха. Но държавите, по-отдалечени от Русия, изразяват резерви за неговата осъществимост и цена, както и за това дали не представлява опит за ограничаване на националния контрол върху отбранителната политика в полза на Брюксел.

„Дроновете и антидроновете са приоритет“, заяви френският президент Еманюел Макрон. „Но трябва да сме реалисти – Европа няма как да изгради перфектна стена по граница от 3000 километра.“

Комисарят по отбраната Андрюс Кубилюс защити идеята, като посочи, че първоначалният план за защита на Полша и Балтийските страни ще струва около 1 милиард евро и може да бъде реализиран за по-малко от година. Той обаче уточни, че терминът „стена“ може да създаде погрешна представа: „Това няма да е нова линия Мажино.“

Скептицизъм изразяват и евродепутати. „Стената от дронове няма да ни защити от кибератаки, нито ще реши проблемите с производството на боеприпаси или сложните правила за взаимодействие“, предупреди Хана Нойман от групата на Зелените.

Спорът се задълбочава, тъй като Брюксел и източноевропейските държави искат финансиране от ЕС, което изисква единодушно съгласие. Южните страни настояват европейските отбранителни проекти да носят полза за целия блок, а не само за източния му фланг.

„Проявихме солидарност в кризите с COVID, миграцията и икономиката. Сега е моментът да я покажем и в сигурността“, заяви финландският премиер Петери Орпо.

Въпреки разногласията, лидерите на ЕС приеха предложението на Комисията, което означава, че проектът ще бъде реализиран под някаква форма. Подробности за срокове, разходи и технически параметри обаче все още не са уточнени.

„Не ме интересува името, стига да работи“, каза датският премиер Мете Фредериксен, използвайки формулировката „европейска мрежа от мерки срещу дронове“.

Въпреки че никой не очаква подобна система да елиминира напълно риска, източноевропейските лидери настояват за действия. „Няма 100 процента гаранции за сигурност. Но Европа и НАТО трябва да търсят методи, които максимизират нашата защита“, заяви полският премиер Доналд Туск.

Прочети цялата публикация