Сирия в избори по време на размирици

Светът тези дни е съсредоточил вниманието си към Газа, към плана на Тръмп за спиране на военните действия там и дали Израел ще се съобрази с поети ангажименти под чадъра на американския президент, макар и променени в последния момент в полза на Тел Авив. Отново ли палестинците ще станат жертва на геополитическите игри, в които се преплитат военно-политическите и икономически интереси на много играчи? Хамас мъртъв ли е или ще остане за ползване и в бъдеще? От 6 октомври започват преговори в Кайро между Израел и Хамас с посредничество на „обичайните заподозрени” като Катар, Египет, Турция, но с присъствие на Уиткоф и зетя на Тръмп Кушнер.

На този фон случващото се, например, в Сирия остава на заден план. Марко Рубио вече заяви, че „коалицията на Шараа ще се разпадне в рамките на седмици без нашата подкрепа”. Става въпрос за временно управляващия като президент в Дамаск, който получи виза за посещение в Ню Йорк на форума на Генералната асамблея на ООН, което е знак, че той е актьор, който „трябва да бъде изслушан”. Произнесе и реч. В Анкара казват, че този ход е „опит за ограничаване на Турция”. Казват, че Тръмп бил заявил при срещата си с Нетаняху в Белия дом, че „докато си тук ще те събера с нашия красив терорист Ахмед Шараа” в опит да принуди израелския премиер да постигне примирие не само в Газа, но и в Сирия. В отговор на разширяването на негативните реакции по света относно действията на Израел в региона и сриването на имиджа на правителството на Нетаняху. Факт е, че на този етап Вашингтон е спрял изтеглянето си от Сирия за сметка на намаляване присъствие в Ирак, което е съсредоточено в Ербил и около Киркук. Там са големите находища на висококачествения нефт на Иракски Кюрдистан. А в Сирия ще има присъствие поради „заплаха от „Ислямска държава”. Не беше ли ликвидирана? Сигурно затова и американските военни имат съвместни учения в Сирия със Сирийските демократични сили, които Турция определя за лице на ПКК/YPG, преки военни организации на сирийските кюрди.

В същото време се оказва, че сирийски и руски военни делегации засилват взаимните си посещения. Руските патрули са се завърнали на терен, а се наблюдава и разполагане на системи за притивовъздушна отбрана на юг в Сирия. Министерството на отбраната на Сирия вече оповести, че в четвъртък в Дамаск се проведени срещи с руска военна делегация, водена от вицеадмирал Корнибенко. Обсъдени са били методи за обучение и развитие в редица области, както и повишаване на ефективността на сътрудничеството. Тази среща е непосредствено след посещение на началника на ГЩ на сирийската армия ген. Али Насаан в Москва. Разработвани били „механизми за координация между двете министерства на отбраната на Русия и Сирия”. Посещението на терен за производство на противовъздушна отбрана се приема за предстоящо разполагане на такива системи в Сирия. Отбелязва се, че през септември в Дамаск е била руска делегация, водена от вицепремиер на Русия, Александър Новак, което е първи контакт на високо ниво. Имало е и разговор с Шараа. Външният министър на Сирия заявява, че „отношенията ни с Русия са дълбоки, имаше периоди на приятелство и сътрудничество, но имаше и моменти, когато балансът не се поддържаше. Днес отваряме нова страница, основана на взаимно уважение”. Няма как след като Сирия е в насипно състояние, защото друзи, сирийски кюрди, алауити искат самостоятелно управление т.е. автономия, а Дамаск се стреми за „възстановяване на държавата върху основите на пълния суверенитет”. Новак от своя страна е изразил „особеното значение на посещението на президента Ахмед Шараа в Москва”, което се очаква на 15 октомври. Тогава Русия организира среща Арабски свят / Руска Федерация. Последиците са, че около Камъшли в Североизточна Сирия вече има руска военна полиция, за първи път от 8 декември. А Камъшли се вижда от Турция. Изводите са, че Москва започва да възстановява влиянието си в Сирия, което започна с посещение в Дамаск на зам.-министър на външните работи, Богданов, през януари 2025г. Той бил придружен от специалния представител на Москва за Сирия, Лаврентиев. За неудоволствие на Анкара, която има стратегия за главна роля в Сирия и в това отношение води битка с Израел. Израел, който с посредничеството на САЩ, според Тръмп, е получил право на военни бази в Сирия, разузнавателно сътрудничество с Дамаск, предаване на търсени за тероризъм лица, съгласие за сътрудничество срещу Иран и Хизбула, разпределение на водни ресурси, енергийни ресурси, автономия на кюрдите, алауити и друзи, които са под крилото на Тел Авив, промяна в учебниците и медиите, за да „не се разстройва Израел” и т.н. А сега се оказва, че Дамаск, начело с Шараа, се е съгласил да отстъпи крайбрежен регион на Русия. Нещо, което в Турция възприемат като „недопускане на Турция в региона”, а също и като отстъпка от договорености за сътрудничество между Анкара и Тел Авив по отношение на газа и петрола в Сирия, което не се приема от Москва. Някои в Анкара дори говорят за „Тръмп ни се подиграва”. И това след „историческата среща между Тръмп и Ердоган в Белия дом”, както я определи турският президент. За Турция остават приоритетни стратегиите за „осигуряване единство на Сирия”т.е. териториалната ѝ цялост, за да се пречи за самостоятелен Сирийски Кюрдистан и за „гава Русия организира среща Арабски свят / Руска Федерация. Последиците са, че около Камъшли в Североизточна Сирия вече има руска военна полиция, за първи път от 8 декември. А Камъшли се вижда от Турция. Изводите са, че Москва започва да възстановява влиянието си в Сирия, което започна с посещение в Дамаск на зам.-министър на външните работи, Богданов, друзите и продължава военни действия в различни части на Сирия, включително Дамаск. И това след като Израел си осигури като своя територия Голанските възвишения и планината Хеброн от Сирия.

В Сирия обаче протичат и други процеси, които говорят, че геополитически интереси на големите играчи са ориентирани стратегически и за удари върху оспорващи хегемонията на старите орли. Терористичната организация „Туркестанска ислямска партия”, TIP, която има роля за влизането на Шараа в Дамаски и свалянено на Асад, от Сирия се мести в Афганистан, в Панджшир. Целта е готовност за атака на „Един пояс, един път” на Китай.В основата са части на уйгурите, за които Шараа казва, че „съчувствам на уйгурите, но войната им срещу Китай не е наша кауза”.Сигурно е така, ама сирийската власт е недостатъчно силна и вероятно TIP може да потърси чадър при „Ислямска държава”. Засега се позиционират в Афганистан, а някои твърдят, че са свързани с ЦРУ. В Сирия тези бойци са били около 15 хил., но не всички са се присъединили към сирийската армия на Шараа. В Сирия има доста такива организации, включително от уйгурски, чеченски и балкански произход, които са заплаха за регионите на Централна Азия и Синдцзян в Китай.

Това е причина Москва да следи отблизо развитията на процесите в Сирия. Ако иска да запази и своите позиции там. Поканата руски войски да организират граничната сигурност на Сирия говори, че Русия не е напуснала терена на Сирия. Напротив! По този начин може да се противостои и на израелските нападения из Сирия. Те продължават и то с танкове, дронове и ракетни атаки. Надеждите са да се нормализира ситуацията и се намали напрежението. Активността на Израел принуждава Дамаск да търси съдействие от Русия, която по времето на Асад е ограничавала израелския натиск.

В същото време днес, 5 октомври, в Сирия се провеждат първи парламентарни избори след Асад. И то след поредица забавяния. Няма да има пряко гласуване за народно събрание, ще се разчита на „Избирателна колегия”, в която 20% трябва да са жени. Тази колегия ще избере представители за 2/3 от 210 места в парламента, а останалите 70 ще посочи Шараа. От съображения за сигурност са отложени изборите в Ракка и Хасаке, където са сирийските кюрди и в Сувейда, където са друзите и където имаше кървави боеве наскоро. Друзи срещу армията на Шараа. Контрол върху изборите се възлага на Висш комитет за изборите, който е избран от Шараа още през юни. Тъй като не се знае точния брой на населението в Сирия, ще се разчита на данни от ерата на Асад. Членове на избирателната колегия са и кандидати за депутати. Общо са 1500 броя кандидати. Лишени от право да бъдат избирани са хора на Асад, членове на терористични организации и такива, които са известни като прокарващи чужди интереси. Местата за депутати от Ракка, Хасаке и Сувейда ще останат празни- 20 на брой. Тези райони не са под контрол на Дамаск. А Сувейда почти изцяло е под контрол на Тел Авив. Остава въпросът накъде върви Сирия и ще се съхрани ли като суверенна, независима и целокупна държава или големите играчи ще дърпат чергата на своите хора за влияние в страната. Казваха преди време, че Сирия е крайъгълния камък на Близкия изток. Затова е и важна. Гражданската война не беше случайна.

Прочети цялата публикация