Техеран: Няма причина да възобновяваме преговорите по ядрената ни програма

Иран не вижда никаква причина да възобновява преговорите за ядрената си програма с европейските държави, заяви Техеран, след като Франция, Обединеното кралство и Германия изразиха решимостта си да ги подновят, предаде Франс Прес, цитирана от БТА. Трите страни стоят зад решението на ООН от 28 септември за възстановяване на международните санкции, свързани с иранската ядрена програма, които бяха отменени преди десет години, след неуспеха на последните преговори с Иран. „Какво могат да направят и какъв положителен резултат биха могли да имат подобни преговори?“ – попита в ефира на държавната телевизия иранският външен министър Абас Арагчи. „Наистина не виждаме никаква причина да преговаряме с тях“, добави той. Париж, Лондон и Берлин заявиха вчера, че са „решени да възобновят преговорите с Иран“ относно ядрената му програма „с цел постигане на всеобхватно, трайно и подлежащо на проверки споразумение, гарантиращо, че Иран никога няма да придобие ядрено оръжие“, се посочва в общо изявление. „Франция, Обединеното кралство и Германия първо трябва да обяснят защо изобщо трябва да преговаряме отново с тях“, коментира Арагчи. „Ние вече водихме преговори и постигнахме споразумение, но Съединените щати се оттеглиха, а трите европейски страни не спазиха поетите си ангажименти“, добави министърът. През 2015 г., след години на преговори, Франция, Обединеното кралство, Германия, САЩ, Русия и Китай постигнаха с Иран споразумение, което предвижда ограничения върху ядрените дейности на страната в замяна на отмяна на санкциите. През 2018 г., по време на първия мандат на Доналд Тръмп, САЩ решиха да се оттеглят от сделката и да наложат отново санкции, въпреки че според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Иран е спазвал поетите си ангажименти. Техеран обвини европейците, че не са попречили на връщането на американските санкции. В отговор Иран постепенно спря да изпълнява част от своите задължения, особено по отношение на обогатяването на уран, което подтикна трите европейски държави да стартират процедурата за възстановяване на санкциите на ООН. Западните държави и Израел, заклет враг на иранската власт, подозират Техеран, че се стреми да се сдобие с атомна бомба, посочи АФП. Иран отхвърля подобни обвинения и настоява, че ядрената му програма има единствено граждански цели.

Докато Близкият изток масово приветства споразумението за прекратяване на огъня във войната между Израел и палестинското ислямистко движение "Хамас", Иран се намира в един от най-слабите си моменти от Ислямската революция през 1979 г. насам, отбелязва Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Техеран управлява самопровъзгласената от самия него "Ос на съпротивата" от няколко десетилетия, подкрепяйки въоръжени групировки и държави, съюзени с Иран срещу Израел и САЩ. Но докато Израел бомбардираше ивицата Газа, насочи вниманието си и към висши лидери в чужбина от групировки като "Хамас", ливанското шиитско движение "Хизбула" и дори висшите ешелони в иранската армия и ядрената програма на Техеран, като уби много от тях и наруши способността им да отвърнат на удара. Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп отива в Близкия изток, където вероятно ще бъде похвален от Израел и арабските държави, Иран няма да бъде на масата, тъй като все още се бори да се възстанови от 12-дневната война през юни, посочва АП. Реакцията на теократичното правителство в Техеран през следващите седмици и месеци - дали това ще означава Иран да нанесе ответен удар или да се опита да възстанови забавеното развитие на икономиката си - ще бъде от решаващо значение. "Без съмнение това не е момент, с който Иран може да се гордее", каза Али Ваез, директор на отдела за Иран в Международната кризисна група, неправителствена организация, базирана в Брюксел. "Системата му от съюзи в региона е в руини, но това не означава, че "Оста на съпротивата" вече не съществува", добави Ваез. Иранските държавни медии се опитаха да представят споразумението за прекратяване на огъня в ивицата Газа като победа за "Хамас", въпреки че войната унищожи ивицата Газа и уби над 67 000 палестинци по данни на палестинските здравни власти в крайбрежния анклав. Министерството на външните работи на Иран приветства "всяко решение, което гарантира спирането на геноцида над палестинците". Може би по-показателно е, че съветник на 86-годишния върховен лидер на Иран аятолах Али Хаменей предположи, че споразумението за прекратяване на огъня ще доведе само до конфликти в други части на региона. "Началото на прекратяването на огъня в ивицата Газа може да е задкулисният край на сегашното прекратяване на огъня някъде другаде!", написа Али Акбар Велаяти, съветник на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей в платформата "Екс", визирайки "Хизбула", подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хуси и Ирак. Страхът от по-нататъшни израелски удари, особено срещу Иран, остава силен в съзнанието на иранската общественост, тъй като голяма част от противовъздушната му отбрана вероятно е била унищожена от Израел през юни, отбелязва АП. Хаменей не възобнови обичайната си практика да изнася седмични речи пред аудитория. Междувременно Иран без обяснение отмени провеждането на голямо военно честване на годишнината от края на ирано-иракската война през септември, по време на което обикновено висши държавни служители наблюдават парад с дронове и ракетни установки. Иранската икономика също пострада от международните санкции и спада на световните цени на петрола, посочва АП. В годините непосредствено след Ислямската революция в Иран теократичното правителство се опита да разпространи шиитската революционна идеология в Близкия изток. След опустошителната война с Ирак през 80-те години, това се превърна по-скоро в усилие да се осигури ниво на възпиране, тъй като арабските държави около него закупиха сложни американски бомби, военни самолети и танкове, до които Техеран нямаше достъп поради санкциите. Присъствието на военни сили на САЩ в Персийския залив също се разшири след войната в Залива през 1991 г., като арабските държави предоставиха права за базиране на американските сили, което предизвика постоянното недоволство на Техеран. Връхната точка на "Оста на съпротивата" настъпи в хаотичните години след водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г. и последвалото сриване на Йемен в гражданската война. Тогава тя можеше да разчита на "Хизбула", сирийския диктатор Башар Асад, хусите, иракските въоръжени групировки и дори "Хамас" - сунитско ислямистко движение. Днес Близкият изток изглежда съвсем различно, отбелязва АП. Миналата година сирийските бунтовници свалиха Асад, израелски удари убиха лидерите на "Хизбула" и "Хамас", а иракските въоръжени групировки останаха на заден план. Хусите, макар че все още са способни да нападат Израел и търговски кораби в коридора за корабоплаване в Червено море, сега са мишена на все по-прецизни израелски удари. А 12-дневната война с Израел през юни вероятно е сложила край на обогатяването на уран за ядрената програма на Иран, за която Западът отдавна изразява тревога, че може да бъде използвана за създаване на ядрено оръжие. Иран, междувременно, все още не е получил значителна подкрепа нито от Китай, нито от Русия, въпреки че вероятно предоставя на Пекин петрол на намалени, по-ниски цени, а на Москва - дроновете, които Русия използва във войната си срещу Украйна. Техеран също така се въздържа от конфронтация с жените, все по-често отказващи да носят хиджаб, изцяло покриваща косата им забрадка, и вместо това екзекутира затворници с темпове, невиждани от десетилетия. От своя страна Тръмп посрещна приемането от Иран на споразумението за прекратяване на огъня в ивицата Газа като "страхотна" новина. Въпреки тов няма никакви стъпки към подновяване на обичайните преговори с Техеран относно ядрената му програма, посочва АП. "Времето не е на страната на Иран, но проблемът им е, че никой не им дава възможност за изход", смята директорът на иранския отдел в Международната кризисна група Али Ваез. Но дали Техеран ще се възползва от тази възможност също остава под въпрос, тъй като лидерите на Иран все още обсъждат какъв завой да предприемат сега, заключи той.

Прочети цялата публикация