В Курска област: опитват се да живеят, сякаш няма война

Хората в Курска област са преживели немалко - временна окупация на част от територията от страна на Украйна, хуманитарна криза, десетки хиляди бежанци. Както обаче установяват социологическите проучвания, нито нахлуването на Украйна, нито обстрелът са превърнали местните жители в по-големи или по-малки поддръжници на войната или на властта, точно обратното - те в още по-голяма степен избягват да ѝ дават оценки.

Пред ДВ Светлана Ерпилева от Центъра за източноевропейски изследвания към университета в Бремен отбелязва, че, противно на всички очаквания, в Курска област е било констатирано още по-голямо дистанциране от реалността, отколкото в други руски региони. „Хората полагат още повече усилия да живеят така, като че ли война няма."

ДВ: В рамките на проучването си сте установили, че жителите на Курска област наричат дроновете „птици", а експлозиите - „салюти", че се шегуват с войната, използват убежищата за тоалетни, танцуват под звука на сирените. Може би така се опитват да „игнорират" войната?

С. Ерпилева: Да, начините, по които го правят, са различни, но всички те са насочени към един и същи резултат: полагат се усилия да се възстанови нормалността, например чрез хумористично отношение към войната и превръщането на военните елементи в нещо несериозно. Факт е и активното избягване - хората изключват съобщенията за опасности на телефона или обръщат смартфоните си с екрана надолу. Чували сме ги да казват - това се случи в покрайнините на града, следователно в центъра, в който живея, не е опасно. Или пък елементите от военната реалност се представят като вечни и вездесъщи, поради което не заслужават внимание.

Местните приравняват опасността с битовите неуредици, а това понижава нивото на заплаха, която ние отстрани можем да възприемем като екзистенциална. Те не са глупаци - знаят, разбира се, че летят дронове, но отказват да наричат нещата с истинските им имена, защото искат някак да продължат да живеят нормално.

ДВ: Дали местните разбират, че избягват сблъсъка с реалността?

С. Ерпилева: Те не мислят за това - не си задават тези въпроси. Затова може едновременно да се каже, че и разбират, и не. Хората често практикуват отричането на нещо по време на опасност, например на война. Това е едновременно знание и незнание, които по някакъв начин се съчетават.

Сблъсъкът с войната, която променя радикално живота на хората, ги кара още по-силно да усещат безсилието си пред силните в света - политиците, държавите, политическите решения, които водят към война. И засилват усещането, че държавата и политиката са един вид „свят на боговете", върху който те нямат никакво влияние. В тази ситуация хората изживяват това събитие като природна катастрофа - като нещо, за чиито причини е безсмислено да се разсъждава. Това е силен травматичен опит, който засилва чувството на безсилие и разрива между ежедневния живот на „обикновените" хора и политическите решения. В крайна сметка се засилва отказът от интерпретации, оценки и обсъждане на причините.

ДВ: Защо реакцията на опасността е такава? Дали не може да се предположи, че по някакъв начин е „спусната отгоре" от властите?

С. Ерпилева: Един от факторите, които оказват влияние, е непоследователността в действията на държавата. От една страна се включват сирени за тревога, изпращат се известия на телефоните. От друга - местните чиновници до последния момент все подчертаваха пред жителите на крайграничните региони, че всичко ще е нормално и няма нужда да се заминава никъде. Държавата не сигнализира, че военната обстановка се изостря и че трябва да се търси спасение.

Няма и доверие към действията на държавата, които са насочени към защитата на „обикновените" хора, точно обратното - засилва се усещането, че на „обикновените" хора няма да им помогне никой. Затова си казват - дано бедата ни отмине. Щом не могат да направят нищо с реалността на войната, единственото, което могат, е да направят така, че в техните очи реалността да изглежда като нещо нормално.

ДВ: Резултатите от проучването биха могли да се обобщят така: войната е съвсем близо, а руснаците не мислят за причините. Излиза ли в такъв случай, че те ще преглътнат всичко?

С. Ерпилева: За този вид реакции има политическо-исторически предпоставки и причини - обяснението е в спецификата на отношенията между държава и общество в Русия, във формирането на тези отношения. Става дума за обяснение, което може да бъде свързано с политиката на държавата, със спецификата на режима, а не с някакъв „манталитет", „характер" и т.н.

Трябва да се отбележи също, че има и прояви на недоволство. То съдържа определен потенциал, но това не е критика към войната или към президента Путин. Това не са хора, които ще излязат на антивоенен протест, а такива, които не успяват да нормализират ситуацията и са недоволни от това, че не могат да живеят както по-рано. Но тази група от хора е видима, а това показва, че не всичко е нормално.

Автор: Ирина Чевтаева

Прочети цялата публикация