Йосип Иличич: „Ковидът, депресията, лъжите за жена ми – всичко това ме пречупи“

Словенският нападател говори откровено за най-трудните години от живота си, за любовта към Аталанта и за своята лична борба с тъмнината

На 37 години Йосип Иличич отново намира усмивката – в родната Словения, с екипа на Копер. От една малка стая на стадион „Бонифика“ в Копер, бившата звезда на Аталанта и Фиорентина за първи път отваря вратата към своето минало – изпълнено с блясък, болка и мълчание в интервю за “La Gazzetta dello Sport”.

„В Аталанта изживях най-красивия и най-болезнения момент от живота си,“ казва Иличич. „Гасперини ме накара да премина отвъд границите си. След всяка тренировка ми се повръщаше, но той влизаше в главата ти – не те оставяше да се предадеш. Ако издържиш подготвителния лагер, значи можеш всичко.“

Тимът на Гасперини се превърна в сензация – „Два гола на Анфийлд, пет на Милан, пет на Парма… правехме чудеса. Единственото, което ни липсваше, беше трофей.“

„Флоренция е прекрасна, но с фиорентинците приключих,“ признава той. „Четири години ме критикуваха за цената, а аз два пъти бях голмайстор и най-добър подавач. Четвърто място, полуфинал в Лига Европа – пак не беше достатъчно. Там оставих къща, но не и сърцето си.“

Иличич не крие, че пандемията е оставила дълбока следа. „Бях 42 дни сам в Бергамо. Виждах по телевизията камионите с ковчези. Мислех, че няма да се върна. Не ме интересуваха нито парите, нито договорите. Болеше ме и заради лъжите – че жена ми ме била предала. Гадни измислици. Никога не е било вярно, но хората искаха сензация.“

„Онзи мач в Шампионската лига – четири гола срещу Валенсия. Никога не съм бил в такава форма. Ако не беше ковидът, щяхме да стигнем финала. Не се страхувахме от никого. А после светът изгасна… и аз с него.“

„През 2018 бях в болница и се страхувах да не умра. Той дойде и ми каза: ‘Ставай, играем’. Бях на ръба, но с него преминах отвъд. Дори след трети гол във Валенсия исках смяна, той ме игнорира – и вкарах четвърти.“

„Когато през 2024 се върнах за мача Аталанта – Реал, феновете пееха името ми. Модрич дойде и каза: ‘Не играеше, но стадионът беше за теб’. Тогава разбрах – бях обичан. Когато видях Аталанта да печели Лига Европа през 2024, се просълзих. Знаех, че нашата лудост си е струвала.“

Йосип Иличич – един гений, който оцеля не само на терена, но и извън него. Сега, в тишината на словенското първенство, той просто иска да се наслаждава на футбола – и на живота, който отново започва.

Прочети цялата публикация