Как Италия натрупа третите по големина златни резерви в света?

Италия, чийто суверенни активи често са били причина за кризи, в момента се радва на неочаквана стабилност, тъй като огромните златни резерви на Италианската централна банка достигат рекордно високи цени, пише Ройтерс в анализ по темата, съобщава БТА.

Запасите от злато на Италия са резултат от десетилетия на решителни действия за създаване на предпазен буфер, след като страната възстанови резервите си, ограбени от нацистите през 40-те години на миналия век, и от въздържането от продажби, дори по време на повтарящи се кризи и покачване на държавния дълг.

Централната банка на Италия разполага с третия по големина национален резерв от злато в света, след тези на САЩ и Германия. Нейните 2452 тона злато са на стойност около 300 милиарда долара по текущи цени, което представлява приблизително 13 процента от икономическата продукция на страната за 2024 г., според изчисленията на Ройтерс.

Любовта на Италия към златото датира от хилядолетия, като още етруските са усвоили техниката на сплавяне на златни мъниста много преди Древен Рим. При император Юлий Цезар златната монета ауреус се превръща в паричния стълб на Римската империя, а векове по-късно флорина става толкова влиятелен в Средновековна Европа, колкото днес е доларът.

В по-нови времена политиката на Италия към златото е оформена от опита ѝ по време на Втората световна война, когато нацистките сили, подпомагани от италианския фашистки режим, конфискуват 120 тона от нейните резерви. До края на войната златните резерви на Италия са намалели до около 20 тона.

По време на следвоенното "икономическо чудо" Италия се превръща в икономика, задвижвана от износа, и отбелязва ръст на притока на чужда валута, по-специално щатски долари. Част от тях, според страницата на Италианската централна банка, са конвертирани в злато.

До 1960 г. запасите на Италия се увеличават до 1400 тона, в това число три четвърти от конфискуваните златни кюлчета, които тя успява да си възстанови през 1958 година.

Петролните кризи от 70-те години на миналия век доведоха до допълнителна глобална несигурност, което за Италия означава социални вълнения и чести промени в правителствата, считани за рискови от инвеститорите.

"Екстремната парична нестабилност накара централните банки на западните страни да купуват злато, което е крайният символ на финансова стабилност", обяснява Стефано Казели, декан на Бизнес училището SDA Bocconi в Милано.

За да компенсира бюджетните дупки, оставени от изтичането на капитали, Рим използва 41 300 слитъка от златните си резерви като гаранция за заем от 2 милиарда долара от германската "Бундесбанк" през 1976 г.

За разлика от Великобритания или Испания обаче, Италия отказа да продаде златото си по време на финансови кризи, запазвайки резервите си дори и през дълговата криза от 2008 година.

"Златото е като семейното сребро, като скъпоценния часовник на дядо, то е последното средство в кризисни времена, при всяка криза, която подкопава международното доверие в страната", пише Салваторе Роси, бивш заместник-управител на Централната банка на Италия, в книгата си Oro (Злато) от 2018 година.

Централните банки по цял свят днес отново натрупват запаси от злато на фона на променящия се световен ред.

В момента Италианската централна банка съхранява в трезорите си около 871 713 златни монети с общо тегло около 4,1 тона, наречени "сакристия". Терминът се използва за помещение в християнски храм, където се съхраняват свещени предмети.

По данни на Световния съвет по златото в края на миналата година златото е съставлявало почти 75 процента от официалните резерви на Италия, докато в еврозоната делът на благородния метал е едва 66,5 процента.

Около 1100 тона биват съхранявани в трезора под централата на Централната банка на Италия в Палацо Кох, недалеч от Колизеума. Подобно количество италианско злато бива съхранявано в САЩ, а по-малки обеми във Великобритания и Швейцария.

Италия остава и един от най-големите износители на златни бижута в света, като производството е концентрирано в Алесандрия, Арецо и Виченца. Луксозни италиански марки като "Булгари" (Bulgari), "Бучелати" (Buccellati) и "Дамяни" (Damiani) се радват на световна известност.

Призивите за продажба на злато с цел намаляване на публичния дълг на Италия, който в момента надхвърля 3 трилиона евро (3,49 трилиона долара) и се очаква да достигне 137,4 процента от БВП през следващата година, продължават да се появяват, но все още биват отхвърляни.

"Продажбата дори на половината от златните запаси няма да реши проблема с дълга на Италия", заяви Джакомо Киорино, ръководител на пазарния анализ в "Банка Патримони Села е Чи" (Banca Patrimoni Sella & C).

Прочети цялата публикация