Тоти за конфликта със Спалети, боя с Балотели и защо титлата с Рома е по-добра от Световното

Легендата на Рома и световен шампион с Италия Франческо Тоти разкри всичко за напрежението между него и Лучано Спалети, защо си е позволил да рита Марио Балотели и защо титлата с Рома е по-ценна за него от Световната купа. Тоти коментира всички тези теми заедно с друг победител от Световното през 2006 година Лука Тони, за подкаста Fenomeni на Amazon Prime Video Italia, за да направи равносметка на феноменалната си кариера.

Въпреки че е постигнал всичко, което е мечтал, Тоти призна, че най-голямата му гордост е спечелената титла в Серия А с Рома.

„Не просто спечелих Скудетото, а го направих с моята фланелка – фланелката на Рома е впита дълбоко в кожата ми. Да го изживея като капитан, символ на Рома и като истински Романиста, беше неповторимо. Спечелването на Световното и Скудетото са две мечти, които всеки играч иска да реализира. Някои биха казали, че съм луд, но честно казано, поставям Скудетото малко над Световното.“, каза Тоти.

Той припомни и някои по-трудни моменти с Италия, включително изгонването си за плюене срещу Кристиан Поулсен по време на Евро 2024.

„Все още не мога да осъзная, че го направих. Срам ме е, това беше ужасен жест, който един играч никога не бива да допуска, защото е напълно недостоен,“ призна Тоти.

Тоти сподели и за прочутите си изблици на терена – ритането на Балотели по време на финал за Купата на Италия срещу Интер и ударът по Франческо Колонезе.

„С Балотели напрежението се натрупваше отдавна. Той беше млад и феноменален, но и много арогантен. Просто усетих, че ако имам шанс, ще го изхвърля на трибуните. После поговорихме и се извиних, накрая се смяхме за случая."

Разбира се, ретроспекцията на Тоти не може да мине без скандала със Спалети, който се случи през последната му година в Рома.

„Според мен Спалети дойде през 2016 с ясната идея да ме накара да се пенсионирам, подкрепен от клуба. Винаги имаше проблеми с него, той беше съвсем различен от треньора, с когото работех през 2005 година. Може би вярваше, че съм допринесъл за уволнението му, когато доведоха Клаудио Раниери, но това не беше вярно. Директорите ми се обадиха, за да питат мен и другите играчи дали предпочитаме Манчини, Раниери или някой друг. Когато реших да се пенсионирам, клубът ми каза, че трябва да сложа край. Един ден дойдоха у дома да ми кажат, че ще играя последното си дерби. Не съм глупав – знаех, че рано или късно ще трябва да спра, но все още се чувствах добре на терена. Може би тогава бях повече разочарован от Рома, отколкото от Спалети. Смятам, че бях проблем за тях. Казах, че с радост бих играл без заплата, бих дал всичко за Рома.“

„Чувствах се като без опора. Футболистите са създания на навика, правим едно и също всеки ден, а аз се чувствах изгубен. Плачех всеки ден в продължение на три седмици. Бях уплашен, студен към всички, препрочитах писмото си за сбогуване и пак плачех. Бях убеден, че ще имам прощален мач, но след емоциите на стадион Олимпико осъзнах, че няма друг начин да се сбогувам с футбола и с Рома. Беше като дете, което напуска майка си.“

Прочети цялата публикация