Европейските разузнавателни служби обединяват сили срещу руската заплаха - благодарение на Тръмп

Разузнавателните служби в цяла Европа започват да преодоляват дългогодишното недоверие помежду си и да изграждат съвместна операция за противодействие на руската агресия. Според „Политико“, този процес се ускорява от колебливата позиция на САЩ спрямо традиционните им съюзници, предава News.bg.

През последната година редица европейски държави изпратиха свои разузнавателни представители в постоянните мисии в Брюксел. Вътрешното разузнавателно звено на ЕС вече провежда обучения за висши служители, а в рамките на съюза все по-сериозно се обсъжда идеята за създаване на по-мощна структура, наподобяваща ЦРУ - нещо, което доскоро изглеждаше невъзможно.

Ускоряването на процеса дойде след като администрацията на Доналд Тръмп прекрати споделянето на военна разузнавателна информация с Украйна през март. „Тръмп заслужава Нобелова награда за мир за това, че обедини европейските служби“, коментира западен източник, цитиран от изданието.

Според представители на разузнаването и сигурността, кризата в трансатлантическите отношения е тласнала европейските агенции да си сътрудничат по-интензивно и по-директно от всякога.

Ново мислене и повече самостоятелност

Много европейски страни вече преосмислят начина, по който споделят информация със САЩ. Нидерландските служби обявиха, че спират обмена на определени данни с Вашингтон поради политическа намеса и притеснения за човешките права.

Сред висшите представители в ЕС растат опасения, че организации като НАТО може да станат по-малко надеждни платформи за обмен на разузнавателна информация. „Има усещане, че американският ангажимент може да отслабне през следващите месеци“, предупреди Антонио Мисироли, бивш високопоставен служител в НАТО.

„Бернският клуб“ – старият гръбнак на европейското разузнаване

Традиционно обменът на разузнавателна информация в Европа се осъществява чрез т.нар. Бернски клуб – неформална мрежа, създадена преди близо 50 години в Швейцария. Тя няма централа и се събира само два пъти годишно. През последните години клубът се координира с ротационното председателство на ЕС, но остава далеч от това да представлява обединено разузнаване. Някои държави, като Малта, изобщо не участват, докато други – като Австрия – временно бяха изключвани заради подозрения в прекалена близост с Москва.

Основните играчи, като Франция, Германия и Нидерландия, традиционно се въздържат да споделят чувствителна информация с всички членки, поради страх, че тя може да изтече. България, дълго смятана за уязвима от руски влияния, според местни източници вече е обновила състава на своите служби.

Натиск за по-тясна интеграция

В последните месеци ЕС все по-сериозно обсъжда създаването на общоевропейска разузнавателна агенция. Бившият финландски президент Саули Ниинистьо предложи създаване на служба, подобна на ЦРУ, която да координира стратегическото и оперативното разузнаване на съюза.

В момента най-близкият аналог е Центърът за разузнаване и ситуации на ЕС (INTCEN), който обединява анализи, предоставени доброволно от държавите членки. Начело на центъра от септември 2024 г. е хърватинът Даниел Маркич, чиято мисия е да засили обмена на информация и да предоставя директни анализи на европейските лидери.

Предизвикателството – доверие

Въпреки засиленото сътрудничество, основният проблем остава липсата на пълно доверие между страните членки. Бивш ръководител на мисията на ЦРУ в Италия, Робърт Горелик, отбелязва, че „ЕС е твърде разнообразен, за да споделя напълно чувствителна информация“.

Някои държави предпочитат по-малки регионални коалиции. След оттеглянето на САЩ, Франция и Обединеното кралство поведоха „коалиция на желаещите“, която разшири достъпа на Украйна до европейски сателитни данни и технологии за наблюдение.

Нидерландия също обмисля по-дълбоко сътрудничество с Великобритания, Полша, Германия и скандинавските държави.

Въпреки напредъка, доверието между 27-те страни остава крехко. Наскоро бе разкрито, че унгарски разузнавачи, действащи под прикритието на дипломати, са се опитали да проникнат в институциите на ЕС – пореден сигнал, че пълната прозрачност още е далеч.

Както обобщи Ниинистьо: „Когато говорим за готовност, всичко се свежда до думата доверие. Без него истинско сътрудничество не може да съществува.“

Прочети цялата публикация