Как ДАНС и „Лукойл“ вървят ръка за ръка

Със 119 гласа „за“ депутатите приеха на второ четене промените в Закона за насърчаване на инвестициите, свързани с продажбата на „Лукойл“. В началото на октомври парламентът прие на първо четене, че продажбата на активи на руската нефтодобивна компания „Лукойл“ в България ще става само след решение на Министерския съвет и при наличие на положително становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Промените в Закона за насърчаване на инвестициите, внесени от депутати от ГЕРБ-СДС, „ДПС – Ново начало“, „БСП – Обединена левица“ и „Има такъв народ“ (ИТН), бяха одобрени със 114 гласа „за“, 83 „против“ и двама „въздържали се“.

Какво се случи през октомври Както посочихме по-горе, парламентът прие на първо четене продажбата на активи на руската нефтодобивна компания „Лукойл“. Сега законът мина и на второ четене. От началото на октомври досега парламентът направи и така, че президентът вече няма правото да назначава председателя на ДАНС. Преди това – в края на май – Народното събрание избра шефа на ДАНС Пламен Тончев за председател на Комисията по досиетата. Така депутатите на практика дадоха път за избор на нов директор на ДАНС. Тончев беше избран за шеф на комисията, която разкрива бивши агенти на Държавна сигурност, със 120 гласа „за“ от депутати на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепени от „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски. След това за временно изпълняващ длъжността председател на ДАНС беше назначен Дечо Дечев. Парламентът веднъж го предложи, но президентът Румен Радев не подписа указ, тъй като не беше съгласен с това назначение. Управляващите от ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и „ДПС – Ново начало“ отхвърлиха ветото на президента върху промените в закона за ДАНС на 23 октомври. Така мнозинството окончателно премахна нуждата от указ на държавния глава за назначаването на шеф на службата и разчисти пътя за избор на Деньо Денев за председател на ДАНС.

24 октомври – второ четене на закона Със 119 гласа „за“ депутатите приеха на второ четене промените в Закона за насърчаване на инвестициите, свързани с продажбата на „Лукойл“. Законопроектът предвижда ДАНС да извършва предварително проучване и да предоставя писмено становище преди извършване на разпоредителни сделки с дружествени дялове и акции от капитала на „Лукойл България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Състейнабъл Енерджи Съплай“ ООД, както и с дружествени права, дялове или акции в други юридически лица от структурата на собствеността им. Те трябва да са регистрирани на територията на България или в трета държава, собственост на „Лукойл“ ОАО, Русия, или свързани с него лица. Също така – преди извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество, както и с движими вещи и съоръжения, предназначени за преработка, производство, съхранение и продажба на нефт и нефтопродукти.

Какво да очакваме по темата „горива“ Министерството на финансите на САЩ заяви, че двете най-големи петролни компании в Русия – „Роснефт“ и „Лукойл“ – са с наложени санкции, с цел да се ограничи възможността на Москва да финансира войната срещу Украйна. Изходът за България е да се смени собствеността на „Лукойл“. Държавата може да окаже натиск върху собственика да ускори процедурата по прехвърляне на собствеността, защото такава процедура тече от доста време.

Има ли купувач? Твърди се, че има двама потенциални купувачи за „Лукойл“ – единият е свързан с азербайджанската компания „Сокар“, а другият – с турски холдинг. Турция!? Ако Турция се намеси – да не сме лоши пророци, но май натам вървят нещата – трябва да сме много внимателни, защото все пак продаваме един монопол. На 30 септември министър-председателят Росен Желязков заяви, че „… договорът с турската държавна енергийна компания „Боташ“ вече е задължил „Булгаргаз“ с над 600 милиона лева, които дружеството не може да изплаща“. Защо Турция да не поиска рафинерията, за да се откаже от „Боташ“? Просто разсъждаваме на глас, както се казва… Ако не докажем, че процедурата по прехвърляне на собствеността на „Лукойл“ е в ход, санкциите са напълно възможни. Пример може да бъде „Роснефт“ в Германия, където санкциите не важат, защото управлението на фирмата и дъщерните ѝ дружества е под контрола на германското правителство. У нас правителството има достатъчно лостове, за да придвижи напред процедурата - въпросът е как и дали ще се справи.

Прочети цялата публикация