27 октомври 1505 г. Умира Иван III Велики

На 27 октомври 1505 г. Умира Иван III Велики. Той е велик княз на Московското княжество от 1462 г. до 1505 г. Той успява да присъедини към Московското княжество почти всички великоруски области, поставяйки основите на днешна Русия. Възползвайки се от разпадането на Златната орда, Иван III слага край на продължилата два и половина века зависимост на руските земи от монголите.

Женен за София Палеологина - племенница на последния византийски император, Иван III поставя и началото на имперските претенции на Русия. Той включва в герба си двуглавия орел на Източната империя, а на запазен негов печат от края на управлението му използва титлата „Иван, по божия милост господар на цяла Русия и велик княз владимирски и московски, и новгородски, и псковски, и тверски, и угорски, и вятски, и пермски, и български“. В отделни документи той се нарича дори цар.

През 1467 г. съпругата му Мария Борисовна умира, оставяйки го с един син Иван Млади. През 1469 г. той получава предложение от римския папа да се ожени за Зоя Палеолог. Тя е дъщеря на Тома, деспот на Морея и брат на последния византийски император Константин XI Драгаш, която след падането на Константинопол през 1453 г. живее в Рим, заедно със семейството си. През 1472 г. двамата се женят в Москва, като тя приема името София.

При управлението на Иван III Московското княжество успява да отхвърли продължилата два и половина века зависимост от Монголската империя и нейните наследници.

Със засилването на Московското княжество то постепенно придобива известност в Европа. Освен с Папската курия, то установява дипломатически връзки със Свещената Римска империя, Унгария, Молдова, като император Максимилиан I дори нарича Иван III в кореспонденцията им свой „брат“.

Иван III сключва с датския крал Ханс съюз, насочен срещу Швеция. Той строи в Ингрия крепостта Ивангород, която се оказва особено полезна в последвалата Руско-шведска война, започнала след прогонването на ханзейските търговци от Новгород.

По-нататъшното разширение на московските владения на запад е улеснено от смъртта на Кажимеж IV през 1492 г.. Новият велик княз на Литва Александър е слаб и нерешителен и се опитва да се предпази от нападенията на Московското княжество като се жени за Елена, дъщеря на Иван III. Въпреки това агресивното поведение на тъста му продължава и през 1499 г. двете страни отново са във война. През 1500 г. литовците претърпяват поражение при Ведроша, а през 1503 г. Александър сключва мир, като отстъпва на Московското княжество Чернигов, Новгород Северски, Стародуб, Гомел, Брянск, Торопец, Мценск, Дорогобужи и други. По същото време и Ливонският орден започва да плаща данък на Москва.

Управлението на Иван III е свързано и със значителна централизация на държавата, като са поставени основите на руското самодържавие. Започва да изгражда централния апарат на властта, съставен е Съдебникът от 1497 г. Старата патриархална система на управление е премахната и монархът вече не се съветва с болярите по политически въпроси. Техните права са силно ограничени, като те са поставени в зависимост от владетеля.

След 1485 г. се оформя архитектурният комплекс на Московския Кремъл. Там се строят Камбанарията на Иван Велики, Грановитата палата и други, а през 1479 г. е завършена постройката на каменния Успенски събор. По заповед на Иван III византийският монах Максим Грек превежда гръцки и латински църковни книги на руски.

Последните години от управлението на Иван III са свързани с дворцови интриги около неговото наследяване. Под натиска на втората му съпруга София първоначално определения за наследник първороден син Дмитрий е отстранен. За наследник на трона е обявен първият син на Иван III от София, Василий.

Иван III умира на 27 октомври 1505 г. Погребан е в Архангелския събор на Московския Кремъл.

Прочети цялата публикация