Доц. д-р Борислав Цеков: Тръмп и обновлението на Белия дом

През 2026 г. ще бъдат отбелязани 250 години от основаването на САЩ - републиката, в която за първи път големите правно-политически идеи на Просвещението за естествените права, за народния суверенитет, за изкореняването на абсолютната власт и нейното функционално разделение са превърнати в социална практика.

В една нова епоха са пресътворени идеи, вдъхновявани от Римската република и нейната „смесена конституция“ (по Полибий), но така, че в центъра на обществено-държавната цялост да бъде личността с нейните естествено присъщи права, а не властта на държавата.

Тези двеста и петдесет години, освен с всичко друго, са забележителни и с безпрецедентната устойчивост на демокрацията и свободата. Няма друга нация в света, която в продължение на четвърт хилядолетие, и то без прекъсване, да е успявала да организира своя социален, политически и икономически живот така, че да осигурява не само непрекъснато и постъпателно икономическо развитие и глобално лидерство, но и да поддържа и усъвършенства демокрацията и свободата през различни исторически епохи.

Разбира се, причините за всичко това се коренят в специфичния генезис на политическите общности в тринайсетте колонии в Северна Америка, които от самото начало еволютивно изграждат своя самостоятелна идентичност, основана на идеите за автономност, богоустановеност и индивидуална свобода, и така създават нов социален и политически ред до голяма степен ex nihilo - за разлика от травматичното разделяне на стара Европа с дълговековния феодален порядък.

Но отвъд всяка специфика, стои универсалният пример, който представляват Съединените щати. Затова тази бележита годишнина не е просто национален повод, а тепърва ще разгръща своя глобален отзвук и символика. Съвпадението на тази бележита годишнина с домакинството на световното първенство по футбол - само по себе си глобално събитие, което приковaва вниманието на милиарди, е още една гаранция, че през 2026 г. светът ще е Америка.

С необходимото чувство за историчност и отговорност пред нацията президентът Доналд Тръмп подготвя мащабни инициативи в образованието и културата, множество граждански и държавни прояви. Малка брънка от всичко това е и започналата за първи път от десетилетия реконструкция в Белия дом - на мястото на досегашното Източно крило ще бъде изградена бална зала, където, под символа на държавността, а не във всевъзможни хотелски и спортни зали, ще се провеждат значими събития, държавни приеми и церемонии, културни прояви.

Очаквано, у нихилистично настроеното малцинство на либерал-прогресистите това предизвика пореден истеричен пристъп, обрамчен в типичните за тях лъжи, манипулации и език на омразата. Не закъсня и псевдоинтелектуалният плач на неомарксистките университетски катедри, затънали в джендърни колебания, климатична параноя и солидарност с терористите от „Хамас“.

Ремонтът, видите ли, бил символизирал - не се смейте! - прехода от гражданско и достъпно за хората управление към авторитарно и недостъпно управление, което гради „свой Версай“. Както е по конспект, тези терзания бяха обобщени политически от Хилъри Клинтън, която нададе лицемерен вопъл в социалните мрежи: „Това не е неговият дом. Това е твоят дом. И той го разрушава.“

От тези глуповати истерии, разбира се, в историята няма да остане дори прахоляк. Но това, което прави Тръмп за укрепването на ерозираната от либерал-прогресистките извращения американска държавност, със сигурност ще бъде изписано със златни букви.

Белият дом е архитектурно въплъщение на идеята за републиката - институционален храм, в който властта живее в своите ритуали, традиции, противоречия и конфликти. От края на XVIII век до днес Белият дом е не само дом на президента, а и огледало на американската нация - с нейните възходи и падения, със светлите и тъмните пластове на историята.

Историята на Белия дом започва с Джеймс Хобан - ирландски архитект, вдъхновен от неокласическите образци на Европа. Неговият проект за президентската резиденция следва традицията на просвещенската архитектура: порядък, симетрия, камък и светлина. Строежът започва през 1792 г., а през 1800 г. президентът Джон Адамс пръв прекрачва прага на новия дом на републиката.

Само 14 години по-късно, през 1814 г., британските войски опожаряват сградата. Но в този акт на разрушение се ражда символът на устойчивостта - Белият дом е възстановен с помощта на архитекта Бенджамин Латроб.

През XIX век се правят множество преустройства. При президентите Грант и Хейс се появяват нови крила, при Кливланд и Маккинли - нови декоративни линии и орнаментация. А при президента Теодор Рузвелт, през 1902 г., се извършва особено съществена промяна. Той възлага на прочутата фирма McKim, Mead & White пълна реконструкция. В резултат на това се оформят двете крила - Западното, с Овалния кабинет, и Източното, предназначено за приеми и социални функции.

Така Белият дом придобива съвременната си композиция: централно тяло - символ на държавната власт, и две „ръце“ - едната, която управлява (Западното крило), и другата, която подава ръка на обществото (Източното крило).

След Втората световна война сградата буквално се разпада. Подът се огъва, стените се разклащат. През 1948 г. Хари Труман е принуден да напусне резиденцията. Интериорът е напълно демонтиран, а сградата - укрепена със стоманена рамка. От старата конструкция остават само фасадите, зад които всичко се изгражда с нови технологии - материален символ на един по-дълбок обществен процес по онова време: адаптацията на американската политическа власт към индустриалния и технологичен ХХ век.

Архитектурният език на Белия дом в никакъв случай не е неутрален - говори за ред, за традиция, за върховенство на институцията. Колонадите, симетрията, белият камък са визуални маркери на консервативното разбиране за държавност: властта като постоянство, а не като импровизация и конюнктура.

Няма съмнение, че всяка намеса в тази архитектура носи и идеологическо послание. Когато Рузвелт добавя крилата - той не просто строи помещения, а разширява функцията на президентството. Когато Труман заменя дървената конструкция със стомана - той въвежда модерността в самия символ на държавността.

Днес, когато Доналд Тръмп извършва това голямо преустройство - изграждането на внушителна бална зала, около 8000 кв. м, на мястото на Източното крило - символиката е свързана с укрепването на американската демокрация, която беше отслабена и деморализирана от либерал-прогресистките извращения.

Възстановява се първоначалната хармония на Белия дом, изгубена при предишните преустройства, защото залата ще бъде разположена симетрично спрямо Западното крило. Това не е „триумф на егото“, както хейтърите на Тръмп плюнчат из либералните медии, а триумф на институцията и държавността.

Президентството на XXI век следва да отговаря на изискванията на една глобална държава: медийни центрове, протокол, безопасност, достъпност. Белият дом не е музей, а пространство, в което функционира висша политическа власт.

Когато бъде изградена новата бална зала, тя ще добави не просто още квадратни метри, а нов слой към американския национален разказ - за устойчивост, за легитимност, за институционална приемственост.

Проектът ще се финансира изцяло с частни пари, без да натоварва данъкоплатците. А в бъдеще историците ще виждат в това преустройство един от важните знаци на материалното наследство от 250-годишнината на САЩ - една държава и нация, която не се страхува да се обновява, без да изневерява на своя генетичен код - Свободата.

Прочети цялата публикация