Събития, които са сигнални

В нестихващия поток от информации за събития по света има някои, за които трудно може да се каже доколко отговарят на истината. Не че са фейк-новини, както вече ги наричаме, но просто изглеждат невероятни.

Като съобщение в The Atlаntic, че шестима членове на кабинета на Тръмп са напуснали домовете си в столицата и са се преместили в бази около Вашингтон от съображения за сигурност. Сред тях са военният министър Хегсет и държавният секретар Рубио, които в момента са в командирски жилища във военни бази. Според изданието домовете се наричат Generals Row във форт Макнейр.

Търсенето на такива бази се било увеличило до такава степен, че дори на директора на националното разузнаване Тулси Габард, която кандидатствала за такова жилище, ѝ било отказано, защото нямало свободни жилищни единици във военните съоръжения. „Ню Йорк Таймс” пък пише, че някои пенсионирани командири са реагирали на използването на резиденциите, запазени за генерали, от цивилни министри. Трябвали за спешни случаи. Твърденията са, че след убийството на Чарли Кърк в Юта се е поставило началото на вълна за сигурност. Обявяването на „Антифа” за „вътрешна терористична организация” без съмнение е в дъното на заплахи срещу високопоставени служители и споделяне на адресите им.

Споменават се и външни заплахи. Както се казва, неясна атмосфера на сигурност. Но изводи, че това може да се посочи и като „пукнатини във вътрешната структура на самата държава” идват малко в повече. Без значение, че Вашингтон наистина е пресечна точка на вътрешнополитически разделения. А някои говорят и за „невидими външни рискове”. Означава ли това, че заплахите са се увеличили и враговете не са отвън, а отвътре? Стига се до изводи, че „има вътрешни мрежи, управлявани от невидима външна ръка”. Говорят за ”симулация на перманентна война” и дори за гражданска война и се споменават протестите наскоро на 7 млн из почти всички щати.

У нас се казва, че на страха очите са големи, но е факт, че на практика във Вашингтон има два фронта – един срещу вътрешни сътресения като улични протести, заплахи към висши служители и политици, опити за убийства и другият фронт е неназовани, неразкрити, но подозирани външни участници. Заемането на военни жилища всъщност е не само мярка за сигурност, но може да се приеме и като отговор на вътрешната фрагментация, която изисква повишена бойна готовност. Подготовка за война? Изпращането на сили за бързо реагиране в различни щати част от тази „истерия”ли е, както някои се изразяват?

Според „Гардиън”, с посочване на неназоваван източник, имало инстуктиране до всички части на Националната гвардия да създадат в 50-те щати „сили за бързо реагиране”, включително окръг Колумбия. Те ще имат правото да използват палки, щитове, електрошокови пистолети и сълзотворен газ. Всеки щат с поне 500 войници за целта или общо 23500 за цялата страна. За вътрешна сигурност. Дали предстоят събития, които затрудняват дейността на Белия дом и правителството е въпрос без отговор, но по-вероятно е, че се взимат изпреварващи мерки, защото опитът от първия мандат на Тръмп си казва думата. Пък и на два пъти имаше опити едва ли не за убийство на президента.

В същото време Анкара е заета с „решаваща седмица в процеса за разоръжаване на ПКК”, което е в пряка връзка със събития в Сирия.

Шефът на МИТ, Калън, ще информира за постигнатия напредък в разпускането на ПКК, която за Турция е терористична организация. Но е военна организация на повече от 20 млн кюрди от Югоизточна Турция. Процесът, наречен „Турция без терор”, явно тече и в опит за интеграция представители на парламентарно представената Партия на демократичните народи, ПДН /партия на турските кюрди/, е осъществила среща с Ердоган на 30 октомври.

Фидан, външен министър, е направил презентация за текущата ситуация в този процес, а на 3 ноември делегация на ПДН е направила посещение при Йоджелан, класическият лидер на ПКК, който е в затвор повече от 20 г на остров Имралъ в Турция. Очакват се конкретни информации, но Ердоган вече заяви, че „имахме изключително констуктивна, продуктивна и обещаваща среща с „делегацията Имралъ”, както я наричат в Анкара. Изказване в стил Тръмп, но надеждите са, че Йоджелан отново ще даде позитивно и улесняващо послание, за да продължи „Турция без терор”.

Този процес бе иницииран от Бахчели, лидер на Националистическата дясна партия, която е коалиционен партньор на управляващата партия на Ердоган. Но след това се оказа, че 2000 членове на ПКК са напуснали Турция и са се присъединили към YPG, организация на сирийските кюрди. МИТ, спецслужбата на Анкара, официално го е потвърдила. А това тревожи Турция, защото призивите военната организация на сирийските кюрди да се влее в сирийската армия на Шараа, президент на този етап в Дамаск, ще създаде проблеми за Анкара. Заедно ПКК и YPG стават фактор в Сирия, който няма как да работи за турските интереси и влияние в региона.

Сигналите от Вашингтон са, че районите, които се контролират от сирийските кюрди с YPG/ПКК ще са под контрол на САЩ и получаване на автономия е по-възможна от всеки момент досега. „САЩ няма да позволят никакви действия, които биха подкопали администрацията и съществуването на YPG”, казва Том Барак, посланик на Вашингтон в Анкара и отговорен за събитията в Сирия. САЩ щели да одобрят формулата за управление. А това поставя въпроса за отношенията Турция/Израел на територията на бившата страна на Асад. Том Барак казва, че „Турция и Израел няма да воюват”. И допълва „ще видите сътрудничество от Каспийско море до Средиземно море”.

Да му мислят в Москва и Пекин. В Бахрейн на форум на Международен институт за стратегически изследвания Том Барак заявява, че „президентът Тръмп напълно промени шахматната дъска навсякъде. Турция и Израел няма да воюват и ще видите сътрудничество от Каспийско до Средиземно море. Близо сме и до намиране на общ език между сирийското правителство и Сирийските демократични сили, YPG, чийто гръбнак е терористичната организиция ПКК”.

Интересно е споменаването, че „колониалното отношение не проработи”, което допълва „Западът направи грешка след падането на Османската империя”. Моделите се били сринали. Явно събитията предстоят, особено като е известно, че има и други играчи в региона. Теорията не винаги се доказва на практика. А и интересите са разнопосочни. Справка – посещение на Шараа в Москва и изявления на ВМнР на Китай по темата, с което се подчертават интереси и инициативи за участие в разрешаване на конфликтни ситуации по света. Както винаги, с метафори и сигнали за намерения.

А на въпроса къде е ЕС, може да се отговори с „политическо земетресение в Брюксел”. Медии в Турция пишат за „сюрреалистична сцена се разигра в Европейския парламент”. Урсула фон дер Лайен напуснала залата, когато Орбан представил „досие” с обвинения към ЕК за мащабни злаупотреби. Казват, че „пред смаяните евродепутати били разкрити поверителни документи за милиарди евро в проекти, свързани със сътрудници на председателната на Еврокомисията”. Имало паника, викове „оставка”, объркване и бледа Урсула фон дер Лайен напуснала залата без дума. Европа била шокирана. Не у нас. Говорят за институционална бомба, която може да заплаши цялата европейска структура.

Но фейк-новините са толкова много и препускащи една след друга, че объркването отново ще надделее. Остава фактът, че Орбан, изолиран, сега е начело на суверенистки бунт и зове за национални държави в рамките на ЕС. А Брюксел се стреми да овладее новия скандал. Ще се справи. Отново справка- изборите в Румъния, Молдова, Нидерландия, Австрия. А дали след изборите в Нидерландия може да се каже, че „тръмпизмът напусна Европа” е също толкова пресилено, колкото решаването на световните дела само от една страна.Следвайте сигналите, целесъобразно е.

Прочети цялата публикация