Вече в NETFLIX: Колин Фарел е алкохолизиран аристократ и комарджия в „Балада за дребен играч“ (ТРЕЙЛЪР)

Трилърът „Балада за дребен играч“ излезе в Netflix на 29 октомври - нов филм от режисьора на „На Западния фронт нищо ново“ и „Конклав“ Едуард Бергер. Колин Фарел е в ролята на аристократ, обсебен от хазарта и алкохола, който попада в преминаващи от една в друга неприятности в престъпния подземен свят на Макао.

Лорд Дойл (Колин Фарел) не помни колко пъти се е събуждал в апартамент на скъп хотел в Макао. Но знае едно нещо: всяка вечер го очаква казино, а там – маса за бакара в Punto Banco. В поредната мрачна сутрин аристократът махмурлия открива, че на всичкото отгоре парите му са свършили. За този случай обаче той разполага с арсенал от трикове, подкрепени от бронебойния чар на застаряващ развратник. Той знае как спокойно да поръча най-доброто шампанско и пури за вечеря и – ако няма късмет – да избяга, без да плати. Но Дойл има по-сериозни проблеми от празен портфейл, в историята, която пресъздава заедно с колегите си в останалите водещи роли - Тилда Суинтън, Дини Ип, Фала Чен, Джейсън Тобин.

Първо, той е преследван от леко ексцентрична жена, която знае напълно поверителни тайни от миналото на Дойл. Второ, присмехулна възрастна дама с прякор Баба (Дини Ип) постоянно седи на маса в едно от казината. Тя е толкова непобедима на бакара, че нещастните комарджии постоянно биват изхвърляни от прозорците на местните небостъргачи. Дойл е убеден, че ако успее да победи Баба, всичките му проблеми ще бъдат решени. Особено след като Дао Минг (Фала Чен), който работи в същото казино, очевидно го фаворизира.

Може би никой режисьор в днешното мейнстрийм кино не се е радвал на по-динамична кариера от немския режисьор Едуард Бергер.

Той не почива дълго на лаврите на триумфа си с „Оскар“ с „На Западния фронт нищо ново“ преди три години – „Балада за дребен играч“ е вторият му филм тази година. Предишният беше „Клейв“, който също беше фаворит за „Оскар“, но разочарова някои фенове на предишния филм. Адаптацията на Бергер по класическия роман на Ремарк беше забележителна не толкова с ясното си антивоенно послание, колкото с майсторското си изпълнение. „На Западния фронт...“ даде на зрителите всичко, което очакваха – кръвта и бруталността на вековен театър на войната, сърцераздирателна история за разбити животи и характерната сантименталност на Ремарк. Но имаше и нещо друго: завладяващата перспектива на режисьора, която превърна бойните полета в чужди пейзажи, очевидно неподходящи за обитаване от хора.

Бергер казва, че казиното в „Балада за дребен играч“ е метафора за църквата, напълно лишена от какъвто и да е намек за Светия Дух, построена от капиталистическото общество.

Филмът е базиран на романа на Лорънс Осбърн, чийто роман „Простеният“ беше адаптиран преди три години във филм с участието на Ралф Файнс. Филмът се появи в списъци с най-добрите за 2014 г., като критиците лениво го сравняваха с Греъм Грийн и Фьодор Достоевски.

Филмите, които подтикват зрителя към строго декодиране, бързо придобиват култов статус в наши дни – „Баладата за дребен играч“ има значителен потенциал в това отношение. Бергер последователно премахва всякаква двусмисленост от повествованието. Филмът може лесно да се интерпретира като антикапиталистически памфлет или като мистична история за зли духове, които се възползват от човешките слабости. Действието се развива на фона на месеца на гладните духове, когато според китайските вярвания неспокойните души на мъртвите напускат отвъдния живот и се озовават сред нас. Този период завършва с Фестивала на гладните духове – празник, чиито ритуали включват изгаряне на пари.

„Балада“ обаче просто изследва от различен ъгъл същите граници, които са интересували режисьора в предишните му филми – не само в пълнометражните му филми, но и например в забележителния трисериен „Патрик Мелроуз“. Този минисериал е заснет от същия оператор, Джеймс Френд, с когото режисьорът се събра отново след злощастната пауза за „Конклавът“. Подобно на предишните сътрудничества на Френд с Бергер, „Балада“ балансира на ръба, където думите придобиват метафорично значение, а ясните образи – символична двусмисленост. Това се отнася например за червеното яке, напомнящо кардиналско расо, което героят на Колин Фарел носи през почти целия филм.

Всъщност ирландският актьор играе единствения герой във филма, който несъмнено е надарен с душа. Той вече е печелил награди за тази работа на фестивали в Цюрих и Мидълзбро и е напълно възможно това да не са последните му. Актьорът очевидно приема ролите си сериозно и е нетърпелив да превърне изпълненията си в белег за качество. „Пингвин“, „Баншите от Инишерин“ и „След младите“ са завладяващи сами по себе си (дори и всеки от тях да има своя дял от хейтъри). „Балада“ лесно се нарежда сред тях. Фарел може и да не е изиграл нищо радикално ново тук, но той перфектно съчетава материала, което му позволява да демонстрира пълен диапазон - от приливи на адреналин до инфаркти, от отчаяна истерия до танци. Ако решат, феновете на актьора биха могли дори да считат този филм за негово най-голямо постижение. И в това отношение Фарел е за завист: дори Джордж Клуни, който очевидно е заинтересован да изгради галерия от собствените си церемониални портрети, е създал по-скромни изпълнения. А ето ни и Тилда Суинтън, която само с няколко сцени добавя допълнителен цвят към общо взето елементарната тема за малък човек, измъчван от хазартна зависимост и други пороци на консуматорското общество.

Прочети цялата публикация