Куче сгази доктор*

Причиних си неудоволствието да изгледам клипа с прегазването на кучето от десет години градящия кариера доктор във ВМА. Да. Подразни ме опитът да се омаловажи ситуацията защото видиш ли убиецът на кучето градял кариера. Затова ще го повторя - Прави впечатление неадекватността по време на прегазването (ще прескоча думата инцидент) на градящия от десет години кариера доктор. Защото дори и да не е видял кучето, нищо не оправдава последващите му реакции. Човек (тук не е необходимо да си доктор градящ кариера) паве да настъпи с гумата, пак ще спре, ще върне назад. Да не говорим за финала на случката. Газ и да довършим започнатото със задните гуми. Сигурно в главата му, докато прекарва и задните гуми през още скимтящото животно, му се е завъртяла мисълта, че „то така си беше“.

Какво да ви кажа. Това, с „то така си беше“ щеше да бъде самата истина ако нямаше камера, която да заснеме истината. Нали? Нали усещате, че самата идея, че това е дело на лекар е дълбоко перверзна.

Има една почти градска легенда, че докторите, видиш ли, били състрадателни и интелигентни. Не поставяйте всички доктори под общ знаменател. През живота и кратката си кариера като лекар съм се нагледал на съвършено тъпи лекари. Виждал съм злобари, дребнави доктори, доносници и какви ли не. Виждал съм и тъпи лекари, докопали се до титли. Виждал съм как особено тъпите доктори отбраняват титлите си. Виждал съм доктори, които прекрачват границата на здравословния лекарски цинизъм и се превръщат в ходещи изроди. Виждал съм и тотални подлеци – пак доктори. Нагледал съм се на докторски мизерии от всякакъв порядък. Това е и една от многото причини вече да не съм доктор. Затова не приравнявайте докторите. Не е справедливо. Не приравнявайте дори тези, които градят кариера, ако ме разбирате.

Днес, като доктор, ще си позволя и един недокторски съвет, мнение или глас в пустиня. Този доктор със слабите шофьорски умения не бива да бъде допускан да лекува. Поне не днес, не тук и сега. Би било добре да мине основен психиатричен преглед. Комисия да се изкаже за състоянието му. За менталното му здраве. Най-малкото, за да се определи къде е личната му граница на „маловажно убийство“. Защото днес куче, а утре… няма да е куче.

А както знаем на докторите им е позволено да се разхождат по онази тясна пътека между живота и смъртта и доверието на хората ( а защо не и на животните) е единствения пропуск, който може да ги легитимира.

* Журналистите от по-старото поколение казваха: Търси силното заглавие! И даваха като пример: Куче ухапа бабичка – слабо заглавие. Бабичка ухапа куче – силно заглавие. Та затова!

Прочети цялата публикация