Проблемът с проституцията: що е то "скандинавски модел"

В Германия дебатът за проституцията се разгоря с нова сила. Той бе разпален от председателката на Бундестага Юлия Кльокнер (ХДС), която по време на обществена проява нарече Германия "публичният дом на Европа". Тя настоява за забрана на проституцията и платения секс. Според Кльокнер жените, упражняващи тази професия в страната, не са достатъчно защитени.

Министърката на здравеопазването Нина Варкен (ХДС) се обяви за забрана за купуването на секс в Германия и наказания за клиентите. Според нея наказания за проститутките не трябва да има. Те имат нужда от друго – от всеобхватна помощ за излизането от тази професия.

Каква е законодателната уредба в Германия?

Според настоящото законодателство проституцията в Германия е разрешена. С влизането в сила на Закона за проституцията през 2002 година сексът вече не се счита за "неморален", а за легална услуга, за която проституиращите имат законно право на договореното заплащане.

През 2017 беше приет и Законът за защита на проституцията с цел да се подобри още повече правната и социалната ситуация на секс работниците. Лицата, които се занимават с проституция, трябва да регистрират дейността си пред властите, а публичните домове трябва да получат съответното разрешение. А то може да бъде издадено само ако те отговарят на определени минимални изисквания за безопасност, хигиена и оборудване.

Какви са критиките към сегашната уредба?

Легализирането на проституцията не е довело до намаляване на престъпността, а напротив: според годишния доклад на Федералната криминална служба трафикът на хора и принудителната проституция са се увеличили.

Федералната статистическа служба в Германия отчита 32 300 регистрирани секс работници, от които само 5600 са германски граждани (към края на 2024). Всяка трета проститутка е от Румъния (11 500), а общо 3400 са от България. Експертите обаче предполагат, че броят на нерегистрираните жени, продаващи телата си, е между 200 000 и 400 000, някои източници дори говорят за до един милион проституиращи в Германия.

Чужденките с недостатъчни познания по немски език съставляват най-голямата част от тях. Тъй като те не знаят почти нищо за правата си, практически нямат и достъп до съществуващите здравни и социални услуги. По-голямата част от тези жени се занимават с проституция не по своя воля – принудила ги е бедността или сводници.

Критиците на настоящото законодателство твърдят, че легализирането на проституцията в Германия е довело до експлозия на секс пазара в страната: конкуренцията е нараснала значително, а цените са спаднали. Това привлича все повече клиенти, които прибягват дори и към сексуално насилие.

Какво е "скандинавският модел" и къде се прилага?

На този фон Юлия Кльокнер и Нина Варкен се обявиха за въвеждането на така наречения "скандинавски модел". Всъщност дебатът за това дали такава регулация е разумна или не в Германия се води от години.

"Скандинавският модел" се нарича така, защото е въведен за първи път през 1999 в Швеция, а през 2009 и в Норвегия. По-късно той беше възприет и от редица други страни - Исландия, Канада, Франция, Ирландия и Израел. Там е забранен платеният секс – купуването на сексуални услуги и тяхното организирано посредничество – но не и прякото им предлагане. На проституиращите се предлага подкрепа и възможност да напуснат този бранш. Казано по друг начин: законът преследва клиентите и сводниците, но не и проституиращите. Обикновено клиентите се наказват с глоби, а в Швеция в най-тежките случаи наказанието може да е и лишаване от свобода до една година. Норвегия преследва своите граждани и за купуването на сексуални услуги в чужбина.

"За" и "против" този модел

Критиците на модела смятат проституцията (доброволната) за "нормална" работа: те искат да укрепят правата на проститутките, за да могат да упражняват своята професия по свой избор. Това е и начин да се борим с принудителната проституция и със стигматизацията на тази професия, убедени са те. Според критиците криминализирането на проституцията само ще подсили нелегалното предлагане на секс услуги.

Привържениците на "скандинавския модел" обаче казват, че и днес по-голямата част от проституцията вече се извършва тайно. Според тях, ако купувачите на секс услуги бъдат наказвани, това би довело до спад на проституцията като цяло.

Неслучайно в страните, които са въвели "скандинавския модел", броят на проститутките и на техните клиенти е намалял значително. Неотдавна публикувано проучване на Университета в Тюбинген стига до заключението, че въвеждането на модела "допринася за обективно, видимо намаляване на броя на жертвите на трафик на хора в дългосрочен план".

Законът сам по себе си не е достатъчен?

Самото въвеждане на такъв закон обаче не е достатъчно, за да се подобри положението на жените, които приституират по принуда, предупреждават от Федералния съюз "Скандинавски модел".

Необходимо е финансиране на всеобхватни помощи за излизане от бранша и значително укрепване на правата на жертвите. Според организацията засегнатите лица трябва да могат да разчитат на всеобхватна социална подкрепа, за да си позволят например собствено жилище, образование и психологическа помощ. Важни са и средствата за превенция, както и последователното преследване на сводничеството и трафика на хора, за да се намали пазарът на проституция като цяло.

Автор: Томас Лачан

Прочети цялата публикация