Сорос - "злодеят" на Централна и Източна Европа

Олигархът Делян Пеевски отдавна искаше създаването на парламентарна разследваща комисия за дейностите на американския милиардер и филантроп Джордж Сорос и неговата фондация „Отворено общество". В продължение на години обаче необходимият брой гласове за създаването на комисията липсваше - до миналата седмица.

Така предстои в скоро време дейността си да започне Временна комисия за установяването на факти и обстоятелства на Джордж Сорос и Александър Сорос на територията на Република България. Комисията трябва да информира кои личности и организации са подкрепяни от бащата и сина и са получавали пари от фондация „Отворено общество".

Засега правни стъпки срещу личностите и организациите, свързвани със Сорос и неговите организации, не са планирани. Но някой ден - по руския пример с „чуждестранните агенти" - българският парламент може и да предприеме мерки. Такъв опит вече имаше през февруари, но тогава не се намери мнозинство за съответния проектозакон. Докато не се е стигнало дотам, ще продължат пропагандата и публичното „изобличаване" на „соросоидите" - тези, които предполагаемо или действително имат нещо общо с либералния филантроп.

По време на дебатите в парламента, свързани със създаването на комисията, Делян Пеевски заяви: „Време е за решителна битка за държавата. Фалшивият свят на Сорос и соросоидите трябва да бъде разрушен".

Унгария - пионер на кампаниите срещу Сорос

Пеевски обаче не е автор на идеята за обръщане на нещата и отклоняване на обвиненията в корупция и престъпления от самия него и определянето на тези, които ги отправят, като „агенти на Сорос". Тя е родена в Унгария под управлението на Виктор Орбан . Там от 2013 година близките до правителството медии започнаха системно да изброяват кои независими граждански организации и критично настроени към правителството личности кога колко пари са получили от „Отворено общество".

От бежанската криза през 2015 година правителството на премиера Орбан започна за първи път да провежда големи държавни кампании срещу Сорос , в които се използваха крайнодесни и антисемитски наративи. А това има особено неприятен привкус в родината на Джордж Сорос: милиардерът е с унгарско-еврейски произход и като млад оцелява при Холокоста в Будапеща. Под управлението на Орбан обаче към него се отправят обвиненията, че планирал подмяна на населението в Европа или пък че бил олицетворение на алчния международен, иначе казано еврейски финансов капитал, който плячкосва националните държави.

Насочените срещу Сорос кампании на Орбан и неговото правителство са намерили място и в много закони, включително т.нар. „Пакет за спиране на Сорос" от 2018-а, чрез който критичните към Орбан и независимите организации трябва да бъдат разсипани финансово и да млъкнат. Впоследствие те бяха определени от Европейския наказателен съд за противозаконни, но постигнаха пропагандния си ефект.

Междувременно в Унгария Сорос изглежда вече не е най-актуалният обществен враг - неговото място бе заето от Украйна, която днес е новото олицетворение на злото за пропагандата на Орбан. Но унгарските кампании срещу Сорос намериха последователи в почти всички страни от Централна и Югоизточна Европа.

От Северна Македония и Сърбия, до Полша и Словакия

Северна Македония стана една от първите държави, подхванала кампания срещу Сорос по унгарски модел. През 2017 година там бе основано движение „Да спрем операциите на Сорос", чиито представители бяха близки до бившия премиер Никола Груевски. Преди година по-рано да му се наложи да освободи поста си, той обвини протестиращите срещу режима, че „били направлявани от Сорос".

В Сърбия президентът Александър Вучич, неговата Сръбска прогресивна партия и близките до властта медии също от години твърдят, че независимите НПО, критично настроените към правителството и гражданските протестни движения са „чуждестранни агенти" и „финансирани от Сорос". За сегашните протести срещу режима в Сърбия , които продължават повече от година, Вучич не казва, че са вдъхновени от Сорос, но определя като донори на „цветната революция" чуждестранните тайни служби и фондации от чужбина.

В Полша управлявалата от 2015-а до 2023 година партия „Право и справедливост" също копираше насочените срещу Сорос кампании на Орбан - провеждайки например акции срещу „престъпните неправителствени организации", направлявани от Сорос и от Русия, независимо от противоречието - тъй като Сорос е обявен за враг и в Русия. По време на предизборните кампании през 2019-а и 2023-а наративите на „Право и справедливост" и другите дяснопопулистки партии гласяха, че „мрежата на Сорос", т.е. гражданските организации и „купените от Сорос" медии са заплаха за полската нация и дестабилизират обществото.

Премиерът на Словакия Роберт Фицо , който през октомври 2023 година встъпи в четвъртия си мандат, също възприе примера на съседна Унгария. От 2025 година в страната е в сила закон, който задължава неправителствените организации да представят подробни „доклади за прозрачност". Преди приемането на закона Фицо и представителите на неговото правителство и на неговата партия „Посока - Социална демокрация" (СМЕР) отправяха многократно упреци към Сорос и „чуждестранните агенти", че оказвали влияние на Словакия.

Албания е специален случай

И в държави като Чехия, Румъния, Хърватия и Черна гора в миналото неведнъж е имало кампании на дяснонационалистически и популистки политици срещу Сорос и неговата мрежа. Но там поне няма закони срещу неправителствените организации като в Унгария или в Словакия.

Албания пък определено е специален случай по отношение на наративите срещу Сорос в Централна и Югоизточна Европа - там те се използват не от правителството, а от опозицията. На нея те ѝ служат да критикува премиера Еди Рама, който е на власт от 2013 година и често и с удоволствие посяга към авторитарните методи на управление. Национално-консервативната опозиционна Демократическа партия обвинява Рама, че е „фар на соросоизма". От 2013 година насам Джордж Сорос и неговият син Александър прилагали заедно с Рама таен план, за да могат чрез реформи в правосъдието, в Конституцията и в изборното законодателство трайно да останат на власт в Албания.

Автор: Кено Ферзек

Прочети цялата публикация