Богатство за 750 млрд. долара: как Гвиана изведнъж забогатя

В столицата на Гвиана Джорджтаун навсякъде стърчат кранове - строи се изключително интензивно, а край брега е пълно с танкери и контейнери. Новата ситуация в страната се дължи единствено и само на нефтените залежи, открити от американския концерн Exxon - източник на надежда за едни, но и на тревога за други. „Преди тук имаше мангрови гори. Те по принцип са защитени със закон, тъй като абсорбират много въглероден двуокис", разказва пред АРД природозащитничката Серлина Нагер.

Дърветата са предпазвали и от наводнения. Почти цялото крайбрежие на Гвиана е под морското равнище. А там живеят 90 процента от населението. Възможно е до 2030 година голяма част от брега да бъде залята.

Новото Елдорадо на изкопаемата енергия

Гвиана преживява невероятна трансформация - от една от най-бедните карибски държави в ново "петролно Елдорадо". Предполага се, че запасите от нефт под морското дъно са най-малко 11 милиарда барела, чиято стойност, според Exxon, възлиза на поне 750 милиарда долара.

Кемрай Парсрам, директор на правителствената Агенция за защита на околната среда, е въодушевен: „Благодарение на инвестициите в нефта се стигна до напредък в икономиката, в инфраструктурата, в образованието и в живота на гвианците. Това е изключително развитие".

Правителството е поело например разходите за следване - от началото на тази година обучението във висшите училища е безплатно, разказва АРД. Въпросът е обаче дали безплатният университет променя нещо на пазара на труда. Тъй като по данни на американското външно министерство миналата година 89 процента от висшистите са напуснали Гвиана. 40 процента от гвианците живеят в чужбина, докато в страната идват все повече емигранти.

Както казва пред германската обществена медия икономистът Кристофър Рам: „Парадоксът е, че щом имат възможност, хората заминават. Нефтеният бум настъпи толкова бързо, че надхвърли нашата икономика и нашите капацитети".

Инвеститорите идват, бедността остава

Най-бързият икономически растеж в света логично привлича чуждестранни инвеститори. На река Демерара наскоро бе открит нов мост - истински инженерен шедьовър от Китай , посочва АРД.

Китай директно печели от нефтения бум, сътрудничи с Exxon. Но половината от 800-те хиляди жители на Гвиана продължават да живеят в бедност. „Аз лично не съм спечелила до момента нищо от нефта. Парите се въртят горе, а не при нас долу", споделя пред германската медия Рошана Диксон, продавачка на пазара.

Последствията от „нидерландската болест"

В Джорджтаун ефектът от нефтения бум личи само по строителните обекти. Много от улиците не са павирани, заблатени са, някогашните красиви британски колониални къщи се рушат, край улиците пасат крави, а хората живеят между купчините смет.

Противоречието между богатството от нефта и съществуващата голяма бедност за икономиста Рам е симптом на т.нар. „нидерландска болест", т.е. ресурсите текат натам, където са парите.

В случая с Гвиана това означава - към нефтения сектор. А в традиционното селско стопанство липсва персонал, продуктите поскъпват. Същевременно по линия на износа в страната влизат много американски долари, които обезценяват местната валута. Цените растат.

„За мен добра нефтена държава няма - накъдето и да погледнеш. Факт са най-лошите последствия от плячкосването, унищожаването на околната среда, корупцията", казва пред АРД природозащитничката Нагер.

Гвиана би могла да се превърне във втора Норвегия , ако инвестира в социалната държава; във втора Венецуела , където богатството доведе до нестабилност, или във втора Нигерия , която страда от огромните щети за околната среда.

„Гората е живот. Ние зависим от нея. В Гвиана може да е горещо като в сауна, но благодарение на горите е приятно", казва пред АРД Октавиус Хендрикс, представител на коренното местно население. Осем процента от горските масиви на Гвиана са под защита, тъй като гората вече е застрашена от нефтения бум.

Гвиана има и други ресурси

Гвиана разполага и със залежи от злато, желязо и уран. Проучват ги китайски и канадски компании, както и много нелегални златотърсачи. Използваният живак и другите химикали вредят на околната среда и на хората.

Хендрикс обяснява пред АРД, че и животните страдат. „Наблюдаваме популацията на видрите. Те се хранят с риба. Но тя намаля покрай търсенето на злато и видрите изчезнаха. Те са най-важният индикатор за нас." Мъжът се отнася критично към добива на нефт , но съзнава, че връщане назад няма. „Надявам се само добивът да бъде организиран така, че да няма големи отражения върху околната среда."

Сигурност в това отношение няма, Гвиана е разделена, посочва германската обществена медия . Критиците се опасяват, че договорите на правителството с Exxon не са добри и в случай на природна катастрофа компанията няма да покрие разходите изцяло. Опасенията са свързани най-вече със замърсявания с нефт, с нарастването на морското равнище, с корупцията.

Други пък хранят надежди за социален и икономически напредък. Гвиана е в началото на развитие, което ще даде отражение за поколения напред, заключава АРД.

Автор: Джени Барке (АРД)

Прочети цялата публикация