Големият победител от фестивала в Кан "Сантиментална стойност" излезе по кината (ВИДЕО)

Трагикомедията на Йоахим Триер "Сантиментална стойност" /„Sentimental Value“/, която спечели Голямата награда на филмовия фестивал в Кан, излезе на 20 ноември. Филм за дистанцията между баща режисьор и дъщеря му актриса съдържа терапевтични размисли за несъвършенствата на едно семейство и паметта на поколенията, пише РБК.

Театралната актриса Нора Борг (Ренате Райнсве) преживява паническа атака точно преди началото на представление. Нуждаейки се от спешна емоционална промяна, Нора тича да целуне женен колега (Андерс Даниелсен Лий), получава шамар за насърчение, осъзнава се и излиза на сцената. След представлението си Нора получава овации на крака.

Триумфът отстъпва място на възпоменателна служба за майка ѝ, която умира след дълго боледуване. Заедно с по-малката си сестра - историчката Агнес (Инга Ибсдотер Лилеас), Нора приветства в семейния дом всички, дошли да изкажат съболезнования и да почетат паметта на починалата. Появява се и отчужденият ѝ баща, Густав Борг (Стелан Скарсгард). Някога той е заменил семейството си за кариера, а Норвегия за Швеция. И - каква дързост! - той веднага предлага на Нора главната роля в нов филм, посветен на баба ѝ, която някога е била намерена обесена. Вече е написан сценарий специално за Нора, но обидена на баща си, тя отказва предложението.

Ролята в този дълбоко личен за Густав филм отива при холивудската звезда Рейчъл Кемп (зашеметяващата Ел Фанинг). Американката боядисва косата си от руса на брюнетка и тренира тъжния си поглед, за да прилича на Нора Борг. Но нещо не работи...

„Сантиментална стойност“ се вписва безпроблемно в драматичната филмография на Йоахим Триер, в която истории за женски кризи на средната възраст стоят редом със семейни саги. Норвежкият режисьор три пъти е впечатлявал публиката на филмовия фестивал в Кан с чувствителните си филми за сантименталните мъки и радости от живота. Той винаги разказва истории за прости човешки животи с отличителен тон, пропит с лека, меланхолична нотка. Психологическите му портрети на героите му са неизменно завладяващи благодарение на факта, че актьорите не играят, а живеят в кадъра.

Предишният филм на Йоахим Триер, „Най-лошият човек на света“ (2021), грациозно балансира между антиромантична комедия и екзистенциална драма за жена, преминаваща през бурен период и бореща се да разбере собствените си желания и цели. „Сантиментална стойност“, подобно на филма му „По-шумно от бомби“ (2015), предпочита крехкостта на едно нефункционално семейство пред хаоса на любовта на 30-годишните. Родителската фигура (този път бащата, а не майката) обаче също дава приоритет на професионалната самореализация пред благополучието сред близките. Воден от егоизъм, талантлив човек се посвещава изцяло на призванието си, оставяйки близките си да живеят с последствията от този избор.

В „Сантиментална стойност“ 51-годишният Триер се пита дали си струва да се жертва семейството за изкуството. Самият той има две дъщери, така че създаването на такава история изглежда напълно естествено.

Уважаваният режисьор Густав Борг е направил брилянтни филми (включително военна драма с участието на най-малката му дъщеря), но не е проявил интерес към живота на децата си. Липсата на бащина фигура оказа по-голямо влияние върху по-голямата от двете сестри, Нора, която действа като майчина фигура за малката Агнес в трудни моменти. Паническите атаки преди излизане на сцената, хроничното чувство на отхвърляне и страхът от самотата изглеждат като очевидни отзвуци от травмата да бъдеш изоставена като дъщеря.

Нора с право избягва възрастния си баща, когато той се опитва да се доближи. Ренате Райнсве, любимка на Трир, въплъщава вътрешната уязвимост на героинята си само с един поглед. По-малката сестра, омъжена за Агнес, е по-прощаваща и вярва, че Нора трябва да даде шанс на непокорния старец.

Образът на бащата на Густав е едновременно комичен и трагичен. Великият Стелан Скарсгард прави ветерана режисьор, съперник на Ингмар Бергман, сложна личност, със собствени недостатъци и крехки извинения. Густав олицетворява величието на киното, което е засенчило семейството му. Триер не прави бащата на Нора и Агнес светец-гений: той е редовен тежък пияч, флиртува с млади жени и отказва да поеме отговорност за егоцентризма си.

Скарсгард напомня на харизматичния бонвиван Феликс от филма на София Копола „Последната сламка“, изигран от Бил Мъри. Копола, разбира се, познава от първа ръка тежестта на това да бъде дъщеря на велик баща. В „Сантиментална стойност“ конфликтът родител-дете също е изграден върху опити да се намери общ език, да се видят като несъвършени, но все пак близки хора. Въпреки че баща ѝ отсъства от живота на Нора дълго време, той някак си знае колко лоша е тя в определен момент и успява да отрази това в сценария на филма си.

Йоахим Триер прави паралели между травмите на жените от различни поколения на едно и също семейство. За режисьора приемането на наследеното отчаяние е ключът към освобождението от вътрешната болка.

Очертава се възел от съдби и размисли: Агнес изучава архивни записи за баба си, която е била в Съпротивата по време на нацистката окупация, затворена за държавна измяна и измъчвана. Репликите от планирания филм на Густав за майка му, прочетени от наивната американка Рейчъл, са адресирани до Нора. Тя е обременена от същите безрадостни мисли като покойната си баба и само баща ѝ е способен да схване тази връзка.

Филмовата творба е многопластова и смислена, на места абсурдна (сцената, в която Густав дава на малкия си внук DVD с „Пианистът“ и „Необратимост“, е едновременно скандална и забавна), но най-често тъжна. При Триер раздорът между бащи и синове върви ръка за ръка с безусловното и всеобхватно сестринство: Нора се е грижила за Агнес като дете, а сега ролите им са разменени.

Театърът във филма („Чайката“ и „Медея“ на Чехов, предадена от мъж) е тясно преплетен със скандинавската драма в духа на филмите на Бергман („Есенна соната“) и пиесите на Ибсен. Жива, макар и порутена, къща в Осло, съхраняваща спомените на няколко поколения от едно семейство, се очертава като самостоятелен персонаж. През годините на окупацията къщата на Борг е място на безпокойство; през 60-те години на миналия век тя се превръща в място на безкрайни купони, място на родителски раздори в детството на Нора и Агнес и убежище на скръбта след смъртта на майка им. Само събирането на далечни близки може да вдъхне живот на семейното гнездо.

Йоахим Триер не открива Америка със семейната си драма. Режисьорът говори за сантиментални проблеми като преодоляване на поколенчески рани и необходимостта от помирение с родителите за душевен мир. Изследвайки болезнената връзка между миналото и настоящето, Триер не се отдава на помпозен монолог за опрощаване на бащините грехове. Напротив, той вярва в семейната терапия, силата на всеобхватното размишление и възможността за съвместен живот въпреки горчивите преживявания. И тази искрена вяра, може би, е основната ценност на "Сантиментална стойност".

Прочети цялата публикация