30 години Дейтън: даденост ли е мирът в Босна днес?

Дейтънското споразумение сложи край на тригодишната война в Босна и Херцеговина, която отне живота на десетки хиляди. Какво постигна то и как изглежда балканската държава днес?

Преди 30 години Дейтънското споразумение слага край на войната в Босна и Херцеговина. Но проблемите остават и до днес:

Как се стига до споразумението от Дейтън?

Мирното споразумение от Дейтън е сключено на 21.11.1995 г. и подписано на 14.12.1995 г. в Париж. То слага край на тригодишната война в Босна и Херцеговина. Боевете между сърби, бошняци и хървати са белязани от етнически прочиствания, обсадата на Сараево и геноцида в Сребреница. Общо 100 000 души губят живота си, а милиони са прокудени. Едва интервенцията на НАТО през август 1995 г. води до примирие, а през октомври започват и мирните преговори. Под ръководството на американския дипломат Ричард Холбрук враждуващите страни се събират в американската военновъздушна база Райт Патерсън в Дейтън, Охайо, за да изработят мирен план.

Кой участва в изготвянето на споразумието?

На масата за преговори седят президентите на Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина - Слободан Милошевич, Франьо Туджман и Алия Изетбегович. Всеки от тях преследва свои собствени интереси: Милошевич иска да си осигури влияние и териториите, завзети по време на войната и подложени на етническо прочистване от босненските сърби, Туджман се стреми към териториални предимства за Хърватия, а Изетбегович се бори за признаването на държавната цялост на Босна и Херцеговина.

С политическите и военни представители на босненските сърби - като Радован Караджич и Ратко Младич - не се преговаря. През 1996 г. Международният наказателен съд за бивша Югославия издава заповед за задържането на Караджич, но обвинения срещу него и Младич са повдигнати още през 1995 година.

Какво съдържа споразумението?

Споразумението определя: Босна и Херцеговина остава единна суверенна държава в международно признатите граници със столица Сараево. Държавата се състои от две единици: Бошняшко-хърватската федерация (51% от територията) и Република Сръбска (49% от територията), населена предимно с босненски сърби. Статутът на град Бръчко в Северна Босна се определя по-късно.

Босна и Херцеговина се управлява от държавно председателство, което включва трима членове за запазване на етническия баланс. Има двукамарен парламент, Министерски съвет, Конституционен съд и Централна банка. Държавните институции отговарят за външната, търговската, митническата и паричната политика, имиграционните въпроси, контрола на въздушния транспорт, а от 2005 г. и за военната и отбранителната политика.

Всички останали компетенции са в ръцете на отделните съставни единици на държавата.

Защо избухва войната в Босна и Херцеговина?

Войната в Босна избухва през 1992 г., след като мнозинството от населението на страната се произнася в референдум за независимост от Югославия. Преди това Словения и Хърватия, които също са част от Югославия, се отцепват и обявяват независимост. В референдума в Босна обаче участват само мюсюлманските бошняци и хърватите. По-голямата част от сърбите, живеещи в Босна, подкрепят оставането в състава на югославската държава и затова бойкотират гласуването. В резултат на това много политици прокламират създаването на "Република Сръбска" в Босна.

Милиции, водени от тези политици, започват да тероризират и прогонват местното несръбско население, съставено от бошняци и хървати. Националистически лидери като президента на Сърбия Слободан Милошевич и президента на Република Сръбска Радован Караджич подклаждат омразата и страха, които водят до етническо прочистване, масови убийства и до обсадата на Сараево.

В началото бошняците и хърватите се защитават заедно срещу сръбските атаки. По-късно между тях също избухва война. Повечето бошняци и сърби са прогонени от територията на обявената от хърватското ръководство Хърватска република Херцег-Босна. Мостар се превръща в разделен град - поделен между хървати и бошняци.

Каква е ролята на Германия?

По инициатива на САЩ и с подкрепата на германското правителство през януари 1994 г. Франьо Туджман и Алия Изетбегович се срещат в резиденцията Петерсберг край Бон. В резултат от тази среща се постига и Вашингтонското споразумение от март 1994 г., което слага край на войната между бошняци и хървати в Босна и Херцеговина, хърватската република Херцег-Босна е разпусната и е създадена Босненско-хърватската федерация. Германският политик и социалдемократ Ханс Кошник е назначен за администратор на ЕС в Мостар.

Международната общност създава и длъжността Върховен представител, който трябва да наблюдава изпълнението на гражданската част от Дейтънското споразумение. През януари 1996 г. Берлин изпраща германския дипломат Михаел Щайнер в Сараево. До юли 1997 г. той е първият заместник-върховен представител. През 2006 г. бившият германски министър на пощите Кристиан Шварц-Шилинг поема функцията на върховен представител за срок от година и половина. От 1 август 2021 г. бившият министър на земеделието Кристиан Шмидт заема тази длъжност със седалище в Сараево.

Централен инструмент на върховния представител са пълномощията от Бон, приети през 1997 г. на конференция в Бон. Те му дават правото да приема или отменя закони, както и да уволнява избрани длъжностни лица, ако те възпрепятстват мирния процес.

Критики към Дейтънското споразумение

Споразумението от Дейтън създава спорна политическа система, която затвърждава етническите напрежения и насърчава сепаратистките стремежи. Сложната държавна конструкция с паралелни структури забавя и често блокира процесите на вземане на решения, което затруднява реформите.

Национални права имат само трите етнически групи, определени като конститутивни: бошняци, хървати и мюсюлмани. Други етнически групи - като ромите и евреите - остават изключени от процесите на вземане на решения.

Прочети цялата публикация