Евгений Кънев: Планът за мир на Путин

“Планът за мир” на Путин, представян като американски, е вероятно последния му опит да се възползва от най-ценния му останал актив - Тръмп. А такава находка бе той - хващаш един човек и блокираш най-голямата военна сила и дори НАТО.

Още в деня на обявените санкции срещу двата руски петролни мастодонта, пратеникът на Путин Дмитриев отлетя за САЩ.

Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.

Забележителното е, че след провала да си продаде “концепцията” по американските медии, Дмитриев не се завърна в Русия, нито пък заседна в третостепенни срещи в някой вашингтонски хотел, а отпътува за Флорида.

Въпреки че по това време Тръмп е в Азия, то няма съмнение, че в Мар-а- Лаго Дмитриев е предал на зетя Кушнер и най-близкия му бизнес приятел Виткоф послание за огромни сделки лично за фамилията, вероятно в пакет със заплахи какво би станало, ако офертата не се приеме. Затова и някои анализатори като Ан Апълбаум настояват да се разкрият и тайните приложения към плана - нещо подобно на тайните протоколи на Пакта Молотов - Рибентроп.

Няма начин как иначе да се обясни поредният внезапен завой на Тръмп, който допусна да представи писан в Кремъл документ като американски - “Гардиън” дори разкри грубите фрази на английски като нескопосан превод от руски.

Сега Зеленски е наистина пред труден избор. От една страна, помощта на САЩ е вече микроскопична на фона на тази от Европа. Същевременно, все още американските оръжия - закупувани от Европа - в комплект с разузнавателната информация са незаменими за устойчивостта на украинската армия.

Колко пъти чухте, че Покровск е паднал ? А Купянск? Да, ама не. Изключително умната стратегия за отбрана на Украйна ѝ позволява да удържа многократно по-голяма като брой и въоръжение армия, нанасяйки и чудовищни загуби. Например - по непотвърдена информация - само на 19 ноември край Покровск Украйна успява да удари едновременно 90 петролни цистерни, което на практика е спряло цялата руска офанзива, причинявайки чрез предизвиканата статика тежки загуби.

И така, Путин все побеждава и не мръдва на бойното поле. Защото тежката корупционна машина, както и да бъде нахранена, е обречена на загуби от нейните централизирани решения, реагиращи често с фатално закъснение на динамиката на бойното поле. В остър контраст с овластените да вземат решения на място украински командири.

И какво му остава на Путин?

Трите му коза за победа бяха:

(1) вярата в руската икономика и армия

(2) слабата и безволева Европа

(3) неутрализиране на САЩ и НАТО.

Но и трите коза издишат:

- руската икономика е с твърда траектория надолу, а руската армия сигурно вече е с трети или четвърти състав от началото на войната, разчитаща на масата от провинциални мужици и чужди наемници;

- Европа бързо се въоръжава, прегрупира и подобрява своята устойчивост - качвайки неимоверно цената на последваща руска агресия. А дългите войни винаги се печелят от по-силните икономики;

- дори сигурният Тръмп не носи очакваните дивиденти, защото няма толкова полезни идиоти около него, които да обслужват руските интереси; напротив политическият и обществен натиск върху Тръмп да реагира срещу Путин го кара да предприеме поне вторични санкции.

А загубите на бойното поле и неминуемият срив на икономиката - особено след последните санкции - карат Путин да бърза да извлече максимални ползи от бързо амортизиращия се американски актив.

Дотам - че окончателно го компрометира като руски.

Прочети цялата публикация