Игор Грецки: "След Путин ще дойде друг Путин"

Смятате ли, че е реално Русия в близко време да нападне страна от НАТО – като например Естония, за каквито сценарии се говори?

И. Грецки: Не мисля, че сега Кремъл ще се опита да направи нещо подобно – по-скоро Русия действа по съвсем друга схема. Видяхме това и в Грузия, и в Украйна – тя не използва въоръжени сили, докато не е изпълнена със сигурността, че населението е потънало в някакви дрязги и конфликти, че процесът на взимане на политически решения е парализиран и страната остава сама срещу агресора, т.е. няма съюзници, които да ѝ се притекат на помощ. Естония не е такъв случай. Естония има въоръжени сили, политическо ръководство, интегрирана е в международните структури, има съюзници. Естония няма да остане сама.

Но хората в Естония, които са имат симпатии към Путин, никак не са малко. Дали Путин може да разчита на лоялност от страна на населението?

Сред по-младите в Естония такъв проблем няма

И. Грецки: Такива хора има не само в Естония – те могат да се намерят в голямо количество и в Германия. Факт е, че Кремъл използва абсолютно всичко, за да подкопае вътрешната консолидация на обществото, за да създаде проблеми в процеса на приемане на политически решения. Затова използва рускоезичните диаспори. Но ако се погледне към населението на Естония като цяло, се вижда, че част от по-възрастното поколение не говори много добре естонски, не е особено интегрирана в естонското общество и може и да проявява лоялност към Путин. Докато при младите хора такъв проблем няма - те се възприемат като естонци, като европейци и ценят това, което имат. Тяхната лоялност към ЕС не е под въпрос.

Тоест, Вие искате да кажете, че Путин няма да се реши да нападне Естония, Латвия, Литва или Полша?

И. Грецки: Ако той рискува да отвори втори фронт, намирайки се в Украйна – като такива сценарии, разбира се, се разглеждат – мога да Ви уверя, че Естония е готова да отрази нападението на Путин.

Вие твърдите, че стратегията на европейската сигурност не бива да се основава на крехки илюзии, като например представата, че само демократична Русия може да гарантира сигурността на континента. Защо?

И. Грецки: Строго погледнато, Европа няма сериозни лостове, чрез които да влияе на политическите процеси вътре в Русия. Нещо повече, ще ви дам друг пример – Грузия. На фона на цялата поддръжка и целия ентусиазъм на европейските политици по отношение на демократизацията на Грузия на нея ѝ бе предложен статут на страна кандидатка за ЕС. Но Грузия тръгна в противоположната посока. Щом с Грузия не се получи, къде са основанията да се смята, че с Русия ще се получи по-добре? Точно обратното. Представата, че Европа може да повлияе на случващото се в Русия, води до известно отпускане и отвлича фокуса на вниманието от важното. Важното е това, което е под контрола на европейските държави. А кое е то? Това е увеличението на отбранителните разходи в Европа, на резистентността на европейските общества и поддръжката за Украйна. Сигурността на Европа зависи от тези фактори. Това, което се случва в Русия, е работа на руските опозиционери, на руското население, но в никакъв случай не на Европа.

Но Вие имате скептично отношение към руската опозиция...

Опозицията в емиграция няма реални инструменти за влияние

И. Грецки: Проблемът е в това, че сред част от европейския политически елит има известна надежда, че руските опозиционери, антивоенните активисти ще решат този проблем, ще станат бъдещата власт, когато Путин си тръгне, когато умре или приключи мандатът му. Смята се явно, че руските опозиционери ще дойдат и ще променят облика на Русия, а тя ще стане по-малко агресивна. Смятам, че опозицията в емиграция не разполага с реални лостове за влияние върху политическите процеси. Много от тези хора са били извън реалния политически процес. Те се намират в политически условия, които са оранжерийни в сравнение с руските. И когато пристигнат там, няма да имат зъби и нокти, за да захапят властта. Те ще бъдат унищожени много бързо, ще бъдат маргинализирани от институционалните играчи: от клановете, от Федералната служба за безопасност, от силите за сигурност. Какви аргументи ще имат, за да застанат начело на процеса за преобразуване на Русия?

Много хора, които в началото на 90-те години изповядваха проевропейски възгледи, смятаха, че Русия няма друг път, освен сближаването с Европа. Още в средата на 90-те години обаче те бързо разбраха, че великодържавният наратив е източник на власт. И вижте как Путин реши проблема с движението на майките на войниците. Видяхме това движение през 90-те години. И главният въпрос, който това движение постави, беше: защо загинаха нашите момчета? Но Путин намери отговора: пари. Сега той предлага на войниците пари, договор с Министерството на отбраната. Освен това за поколението на политическия елит, което сега е на власт в Русия, болезнен момент беше разпадането на Съветския съюз. И в тази история Горбачов беше главният антигерой. Защо? Защото от гледна точка на Путин и неговото обкръжение, той се оказа слабак и неудачник, който просто изпусна властта... Путин сега се сблъсква с проблема как ще изглежда властта, след като той си тръгне. Но той определено няма да допусне да дойде нов Горбачов...

Днес хората в Русия отиват да воюват за пари. Какво означава това? Дали това, според Вас, ще повлияе на обществото?

Тече нормализация на насилието

И. Грецки: Това е нормализация на насилието. 140 милиона може и да не участват, да не хващат оръжие, да не отиват да убиват украинци. Но те виждат всичко това и го възприемат като норма всеки ден. За тях това е фон – нещо, което не подлежи на никаква критика, на дискусии или размисли. От това няма как да израсне демократично общество – това, което се нарича нормално европейско общество. Именно това е едно от обясненията защо смятам, че след този Путин ще дойде друг Путин. Тези наративи се възпроизвеждат чрез социалните институции – семейството, училището, армията, полицията, затвора. А опозицията по-скоро няма отговор как да направи така, че тези социални институти да възпроизвеждат други наративи.

Как ще се развие, според Вас, ситуацията с елитите и войната?

И. Грецки: Путин очевидно прави всичко възможно, за да може системата да го надживее. Виждаме как Путин изключва нелоялните, как поддържа конкуренцията вътре във вертикала на властта. Виждаме, че след метежа на Пригожин започнаха мащабни размествания. Смисълът бе в това да бъдат отдалечени от властта онези, които са свикнали на разкош, но не са готови да защитават системата и се държат пасивно в кризисни моменти. Вместо тях се привличат хора, които са минали през войната – все едно дали пряко или косвено – които са жадни и гладни за пари и власт и са готови да защитават режима и на по-ниска цена. Путин се опитва да ги включи, за да укрепи вертикала на властта, но от това вертикалът принципно не се променя.

Политологът Игор Грецки е научен сътрудник в Международния център за отбранителни изследвания. ДВ разговаря с Грецки в Естония, където той живее от 2022 година.

Автор: Константин Егерт

Прочети цялата публикация