Научна конференция “Операта и градът” ще се проведе в Стара Загора

Научна конференция “Операта и градът”, посветена на 100 годишнината от основаването на Старозагорската опера ще се проведе в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Форумът се открива на 27 ноември в 13,00 ч.. Той се организира от Държавна опера-Стара Загора, Иститут за изследване на изкуствата при БАН и е в програмата на 55-ти Фестивал на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.

В Конференцията ще вземат участие утвърдени учени и изследователи от различни научни подразделения на БАН и други ВУЗ-ове, докторанти и студенти, оперни режисьори, диригенти и директори, певци.
Сред участниците са проф. Юлиан Куюмджиев от „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив с представяне на Музикално-сценичното творчество на Христо Манолов /по случай 125-годишнината от рождението му/. Презентацията на проф. д.и. Румен Нейков – режисьор и директор на Старозагорска опера през 90-те години на миналия век е на тема: Старозагорската опера преди и след пожара.  Летопис за една забележителна институция.

С интересни теми участват още: проф. Светла Димитрова, изследваща развитието на културните институции в Стара Загора през 40-те и 50-те години на ХХ век; проф. д.изк. Розмари Стателова от Института за изследване на изкуствата-БАН, наблюдавала и отразявала редица спектакли на ФОБИ през годините, чиято монография „Лятото на българската култура” е основополагаща във фестивалната тематика у нас.

Доклад ще представи и организационният секретар на ФОБИ д-р Любомир Кутин, защитил своята дисертация под ръководството на проф. Стателова. Заявено е участие от проф. д.изк. Анелия Янева – известен балетен педагог, започнала пътя си като хореограф на сцената на Старозагорска опера.

Десислава Христова проследява някои национални тенденции в музикално-сценичните изкуства при гостуванията на ДМТ „Ст. Македонски“ на ФОБИ. Интерес представлява и включването на автор като Огнян Стамболиев, известен с множество рецензии и статии в областта на музикално-сценичните изкуства, с редица преводи, но най-вече с двата негови тома „Нова книга за операта” и „Книга за оперетата и мюзикъла”, които се оказват настолни за изследователи, драматурзи, почитатели.
Радващ е интересът на специалисти и от други направления, които откриват пресечни точки с темата на Конференцията, като Елена Драгостинова, Жанета Йорданова, д-р Румяна Лечева, доц. Стефка Венкова – научен секретар на Институт за изследване на изкуствата и др. Детската тематика и участието на деца в спектакли е в центъра на внимание на д-р Йоанна Димитрова и Мария Иванова.

Никола Попов разглежда режисьорите, чиито имена изпълват програмите на Националните прегледи през 1951-1989 г. Доц. д-р Нина Найденова ще ни припомни за четири от най-добрите старозагорски постановки от началото на XXI век, създадени от самата нея, заедно с художниците Борис и Цветанка Стойнови и хореографа Боряна Сечанова, които „извеждат” трупата на редица турнета. Режисьорът на „Цар Калоян” (2025)

Вера Петрова,  заместник-директор на Софийска опера и балет ще ни запознае с проявления на архетипните и митологичните образи в три български произведения. Българското оперно творчество, но погледнато от друг ъгъл, е темата и на директора на Старозагорската опера Владимир Бошнаков. Мария Колева ще разгледа ролята на маската и грима като активни компоненти в естетическото и смисловото изграждане на спектакъла, стъпвайки върху примери от старозагорска постановка.

Опит за сравнителен анализ между френските и българската версии на мюзикъла "Ромео и Жулиета" очакваме от Сава-Калина Ангелов-Жунич. Накрая доц. Петър Пламенов ще запознае присъстващите с вижданията си относно величието и кризата на оперното изкуство.
В хода на Конференцията ще имаме възможността да се докоснем до нови печатни издания. Красимир Къшев, директор на НУМСИ“Христина Морфова“ ще представи юбилейно издание „50 години Национално училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ – Стара Загора. В книгата си, която ще представи самият автор, Арсени Арсов разказва за конкретни постановки и имена на творци от различни периоди в историята на операта в България и на Старозагорската опера в частност.

Искрено се надяваме, че разнообразието на теми и гледни точки ще предизвика дискусии, в които всеки – участник или гост - би могъл да изкаже своето мнение, да защити своето становище.

Прочети цялата публикация