Fakti.bg | 25.11.2025 11:01:27 | 22

Огнян Минчев: Националните граници често бяха прокарвани от бившите колонизатори по принципа "Разделяй и владей"


След деколонизацията изграждането на национални държави от бившите колонии бе приоритет както на международния либерален истеблишмънт, така и на комунистическите елити в Москва и Пекин, а усилията в тази посока бяха разчертани до голяма степен от политическата теория на модернизацията. И теоретици, и политици бяха наясно, че успехът на постколониалните общества е в пряка зависимост от потенциала им да изградят относително стабилни национални държави, способни да инициират развитие на модерни нации. Това бе - и си остава - изключително трудна задача. Националните граници често бяха прокарвани от бившите колонизатори по принципа "Разделяй и владей", вместо от стремежа за постигане на максимален интеграционен потенциал. Нигерия е добър пример - това е огромна страна, в която са включени три основни племенни групи с трудни взаимоотношения помежду си и дълбоки разделения между преимуществено християнския юг и мюсюлманския север.

Това коментира във "Фейсбук" Огнян Минчев

В епохата на глобализацията националното строителство не бе особено значим приоритет на международните елити.

Неолибералният глобализъм акцентираше върху всеобщност на пазара, а не върху подкрепа за ефективна национална държавност. Лявото крило на глобалистката идеология - "мултикултурализмът" - почти обяви война на национализма и на неговия институционален носител - националната държава. Целта бе създаване на нова - глобална общност от хора, обединени от "братство на културите и различията". Комбинираната арогантност на пазарните елити и мултикултурните активисти доведе до отслабване на националната държавност навсякъде по света (всяка държава загуби съществена част от икономическия и културния си суверенитет), но най-сериозни последици този процес имаше спрямо най-слабите държавни структури - в Третия свят и в посткомунистическите страни. През 90-те години в Африка рухнаха Либерия, Сиера Леоне, започна хаотичната гражданска война в ДР Конго, а Руанда бе поразена от геноцида с 800 000 хиляди жертви от племето тутси. В края на 90-те години Грузия заприлича на най-безутешните ъгълчета на Африка. В Украйна по същото време управляваха шепа всемогъщи олигарси, "приватизирали" крехките - току що създадени национални институции.

Нигерия е много богата страна ( тя притежава огромни нефтени залежи и други минерални ресурси), което – освен всичко друго – е източник на огромна корупция по върховете на властта, структурирана по примера на американския тип „силен президент”.

Огромна, слаба държава, която „купува” пребиваването на едни или други лидери на върха с балансиращи усилия между основните кланове на хаотичния обществен трайбализъм.

Радикалните ислямисти от Боко Харам, както и по-малки радикални групировки на локална основа са част от този модел на слаба държава и кланово-племенно съперничество, Християнското население в нигерийския север е основния потърпевш от този обществен и политически хаос, който централното правителство не може – а по всяка вероятност и не иска да овладее. Нигерия е страна от Третия свят, но геноцида срещу християните е добра илюстрация на един глобален процес, в който радикалния ислямизъм си проправя път сред толерантни общности и слаби институции като налага собствената си диктатура с реки от кръв и произвол. През последните две десетилетия тихо угаснаха голяматата част от християнските общности в Близкия изток, съществуващи още от апостолските времена – унищожи ги ислямисткия геноцид на Ал Кайда и Ислямска държава. Днес на много места в Африка се случва същото.

Доналд Тръмп реагира с твърди думи на геноцида над християните в Нигерия, но както мотивацията му, така и евентуалните му политически намерения да се намеси остават твърде неясни.

За Европа способността да въздейства върху подобни процеси на масово насилие е от ключово значение за нейното собствено оцеляване и развитие. Ако условията на живот в големи зони на Африка станат непоносими едно от най-вероятните следствия е генериране на големи миграционни вълни на север през Средиземно море. Време е старата теория за модернизацията и създаването на ефективна държавност да бъде изтупана от праха, натрупал се по време на „мултикултурализма” и глобалното отрицание на националната идентичност и да бъде приложена като инструмент за институционално изграждане и устойчива ефективност.

Прочети цялата публикация