Хърватия: националистите се активизират все повече

От присъединяването си към Европейския съюз преди повече от дванайсет години Хърватия винаги се е старала да поддържа имиджа си на готов за сътрудничество и безпроблемен партньор. В областта на външната политика страната сподели общата линия: за разлика от съседна Унгария подкрепи безрезервно всички санкции на ЕС срещу Русия и изигра конструктивна роля в усилията за присъединяване на държавите от Западните Балкани към Общността.

Във вътрешнополитически план също всичко изглеждаше наред: Хърватия отбелязва бавен, но стабилен растеж и от години се управлява от коалиция, водена от християндемократическата партия Хърватска демократична общност (HDZ) начело с министър-председателя Андрей Пленкович - вече трети мандат. Въпреки че някои го наричат "слуга на Брюксел", той е смятан за либерален и в същото време устройва консервативните сили в партията и обществото.

Това се отрази и на положението на националните малцинства, особено на най-голямото - сръбското. Въпреки че десните националисти с удоволствие използваха сърбите в Хърватия като мишена, партията на сръбското малцинство - Независимата демократична сръбска партия (SDSS) в продължение на години беше важен коалиционен партньор на Пленкович, а антисръбските изстъпления останаха предимно периферно обществено явление.

Повратният момент - концертът на Перкович

През лятото това се промени. Ключовият момент настъпи на пети юли в Загреб, когато там се състоя голям концерт на открито на хърватския рок певец Марко Перкович с прозвището "Томпсън" - от автомата, който е използвал като боец по време на хърватската война за независимост (1991-1995).

Перкович е известен с песните си, пропити от национален патос и опита си да представи усташите, хърватските фашисти от времето на Втората световна война, като героична част от националната идентичност. Историческият ревизионизм е част от стандартния му репертоар. Един от най-големите му хитове започва с "Za dom spremni!" ("Готов за родината!") - хърватския еквивалент на хитлеровия поздрав. Поради това в миналото много негови концерти са били отменяни - както в самата Хърватия, така и в други европейски страни.

Фашистки поздрав за масите

На пети юли на мегаконцерта в Загреб са присъствали около 500 000 души - при положение, че цялото население на Хърватия е около 3,8 милиона. Преди и по време на концерта безпрепятствено са били показвани забранени символи на усташите и са били издигани съответните лозунги. Присъстващата полиция не е реагирала.

Политическият елит на страната придаде на концерта почти официален характер: ден преди събитието премиерът Пленкович дойде на репетицията, за да се снима с децата си и с "Томпсън". Няколко от министрите му, както и депутати пък се похвалиха, че са присъствали на историческия концерт.

Той се превърна в нещо като стартов сигнал за крайнодесните сили, които оттогава се опитват да доминират изцяло както политическия, така и обществения живот в Хърватия, казва хърватският писател и публицист Юрица Павичич пред ДВ. "Имаше много хора и много неонацистка символика. Дотогавашното умерено консервативно правителство клекна пред тази тълпа. Управляващата Хърватска демократична общност се опита да защити дясното си крило, за да не загуби гласове оттам. И така огънят излезе извън контрол", обяснява Павичич.

Настъпление на десните радикали

Примерите са много. През лятото имаше няколко акции на ветерански организации с цел да попречат на провеждането на културни фестивали в различни градове, които според тях били прекалено либерални.

В центъра на вниманието на крайната десница се оказа сръбското малцинство . В началото на ноември в Сплит членове на фенклуба "Торсида", ултрасите на футболния клуб "Хайдук Сплит", облечени в черно, използваха насилие, за да попречат на провеждането на Дните на сръбската култура. По време на акцията си ултрасите крещяха фашистки лозунги и обиждаха сърбите, наричайки ги "боклуци".

На седми ноември в Загреб няколко десетки маскирани хулигани се опитаха да попречат на откриването на изложба в Сръбския културен център, но полицията ги разпръсна. И в този случай масово беше скандиран лозунгът на усташите "Готови за родината!", наред с обидите и заплахите срещу сърбите.

Два дни по-късно, в близост до спортна зала в Риека, полицията в последния момент спря нападение на хулигани с палки срещу сръбски деца, участващи в състезание там.

Пленкович е под натиск

Управляващите реагираха доста сдържано на тези и други подобни инциденти. Въпреки че премиерът Пленкович ги осъди "най-категорично" и подчерта, че "в хърватското общество няма място за нетърпимост към националните малцинства ", той отхвърли обвиненията, че неговото правителство толерира ревизионизма или търпи идеологията на усташите.

Весна Терселич, директорка на неправителствената организация "Документа - Център за преосмисляне на миналото", обаче смята, че отговорността за създаването на този климат на агресия и ксенофобия е на някои от най-висшите държавни представители, което се вижда по тяхното поведение в политиката и обществото.

"Тъжно е да се наблюдава как в Хърватия пространството на свободата се стеснява. Хърватия не е преодоляла миналото си, а институциите в момента не са в състояние (питам се дали изобщо искат) да гарантират на всички, които живеят в страната, пространство на свобода, на свободно изразяване на мненията, на творчество, както и свобода на медиите и науката", посочва Терселич пред ДВ.

Тя добавя, че в Хърватия отдавна е в ход процес на релативиране на миналото и символите на усташите, но тази последна фаза е най-проблематична. "Виждам в това пряката отговорност на министър-председателя."

Насилието не е изключено

Писателят и публицист Юрица Павичич интерпретира тази тенденция в Хърватия като част от общия завой надясно в Европа. Отговорността на премиера се състои преди всичко в бездействието. "Това е комбинация от опортюнизъм, страхливост и усещането, че цялата политическа динамика се е изместила надясно."

Досега новоукрепената десница показва своята нетърпимост предимно чрез заплахи, според Павичич. Но във въздуха се усеща атмосфера на агресивност . В тази връзка писателят казва, че не би се изненадал, ако се стигне и до открити прояви на насилие.

Автор: Зоран Арбутина

Прочети цялата публикация