Търговия с хора в Молдова: бизнес с надеждата за добър живот

Хиляди хора търсят помощ от организацията La Strada, която има малък офис в Кишинев - столицата на Молдова. Сред тях и такива, попаднали в ситуация, от която няма измъкване. „Свързваме се с полицията и обсъждаме следващите стъпки“, казва правната съветничка Татяна Фомина. „В спешни случаи осигуряване сигурен подслон, както и психологическа и медицинска подкрепа.“

Трафикът на хора остава огромен проблем

"Горещата линия" срещу трафика на хора е една от многото задачи на La Strada. Трафикът може да изглежда по различен начин - жертвите понякога са принуждавани да работят против волята си, да проституират, да извършват престъпления или да сключват принудителен брак.

Това явление през последните години се засилва, като от ООН изчисляват, че над 50 милиона души по света живеят в ситуация, която може да бъде описана като „модерно робство“. В Молдова ежегодно се регистрират официално няколкостотин случая. Реалното число обаче вероятно е четирицифрено, сочи проучване по поръчка на Международната организация по миграция от 2019 г.

Злоупотреби, трудова експлоатация, сексуално насилие

Татяна Фомина се бори срещу трафика на хора от над 20 години. Кой става жертва и защо? „Тази престъпна дейност много се промени в последните години“, казва тя. В началото на века е ставало дума основно за сексуална експлоатация. Жени от Молдова са били извеждани или отвличани в чужбина, за да проституират. Днес в по-голямата част от случаите става дума за трудова експлоатация.

Повечето молдовци са принуждавани да работят във Франция, Италия и Германия. Често им отнемат паспортите, принуждават ги да живеят в унизителни условия и да работят много повече от уговореното срещу малко или никакво заплащане.

От две години Фомина наблюдава нов феномен. „Преди 20 години Молдова беше страна, откъдето бяха трафикирани хора. Не можехме да си представим, че Молдова ще се превърне в страна, която е цел за трафикантите.“ Но фактът, че много молдовци работят в Европейския съюз, води до недостиг на кадри. А този недостиг се запълва предимно с хора от Азия. През 2023 година за първи път са регистрирани сериозен брой случаи, в които чужденци са станали жертва на експлоатация в Молдова.

Имигрантите са много застрашени

От La Strada познават множество подобни случаи. Например: над 50 души от Бангладеш и Индия пристигат в Молдова, след като им била обещана работа. Хората били принудени да платят до 5000 евро за посредничеството. „Продали са апартаментите и къщите си, за да си го позволят. В Молдова трябвало да предадат паспортите си и да работят в шивашка фабрика, която доставя стоки за европейския пазар. Няколко месеца не получавали заплащане“, казва Ина Буиместру, експерт на организацията. „На хората им казвали, че в ЕС ще печелят добре“, добавя Татяна Фомина. „А те не знаели, че Молдова не е част от ЕС.“ Властите и неправителственият сектор с тревога следят ръста на подобни истории.

Другият рисков фактор е войната в Украйна, заради която от 2022 година насам около два милиона украинци са потърсили убежище в Молдова. Днес около 140 000 украинци живеят в страната. „С течение на времето международната подкрепа става все по-малка. Но рискът от трафик на хора е все по-голям“, казва Формина. Тя се опасява, че броят на неразкритите случаи в този период, в който полицията и граничната охрана работят на лимита на възможностите си, е висок.

Фомина си спомня за един фрапантен случай. Малко след началото на войната в Украйна организацията получава обаждане от летището. Мъж пътува с украинка към Истанбул, но жената изглежда неадекватна. Когато експертите на La Strada пристигат на летището, мъжът вече е изчезнал, но украинката е още там. „Тя беше под въздействието на наркотици. Когато на следващия ден се събуди, не си спомняше нищо.“ Фомина не знае какво точно е искал непознатият мъж от младата жена. Така и никога не бил заловен.

Превенцията е ключова

„Винаги има неравенство“, смята Татяна Фомина. „Ако съм роден в добро семейство, вероятно няма да стана жертва на трафик на хора. Но ако съм роден в бедно семейство с проблеми като алкохолизъм, домашно насилие и безработица, ситуацията изглежда съвсем различно.“

Превенцията е ключова, обяснява Ина Буиместру, затова екипът на организацията ѝ се опитва да идентифицира уязвимите групи и да започне диалог с тях. Пред ДВ тя разказва за срещата си с млади мъже в техникум. Много от тях мечтаят да работят в чужбина, където заплащането е далеч по-добро, отколкото в Молдова. Но нямат никаква представа как става това и какви рискове има, обяснява Буиместру. „В началото те не вярваха, че мога да ги науча на нещо, но това бързо се промени“, казва тя. В разговора си с тях експертката обръща внимание колко е важно да имаш валиден паспорт и виза, както и да внимаваш за фалшиви предложения за работа.

Властите не са достатъчно компетентни

GRETA, експертната група на Съвета на Европа за борба срещу трафика на хора, от години настоява молдовското правителство да направи повече срещу този проблем. Най-вече децата от ромската малцинствена група, както и непълнолетните, които живеят на улицата или в институции, трябва да бъдат по-добре защитени. Затова и длъжностните лица трябва да са по-добре обучени как да разпознават трафика на хора. Липсата на достатъчна компетентност е проблем, потвърждава и Татяна Фомина. „Полицаите казват, че разследването на тези случаи е твърде сложно и затова предпочитат да се концентрират върху други неща.“

От 2020 до 2024 г. в Молдова са регистрирани 935 случая на трафик на хора - значително по-малко, отколкото през предходните четири години. Но според експертите от GRETA това не е повод за радост. Напротив: критиките са, че спадът се дължи главно на „намаляването на капацитета на полицейските власти за борба с трафика на хора“. Защото по-малко регистрирани случаи не означава по-малко жертви, казва Татяна Фомина.

Автори: Астрид Беньолкен | Тобиас Цутман

Прочети цялата публикация