Ще се справи ли Ердоган с „Турски” и „Сирийски" Кюрдистан?

След като израелската армия е започнала преди дни нощна операция в Бейт Джин, близо до Дамаск, и убива 13 сирийци, Шараа, временен президент на Сирия, заявява „Сирия е на исторически праг, засягащ целия регион”. Допълва, че „страната е преминала опасна точка”, но всъщност ситуацията е повече от сложна. Военни сили на Израел са се опитали да задържат мъж в провинцията на Дамаск и това е предизвикало двучасова стрелба с местни жители. В същото време дебатите за федерализация на Сирия зачестяват от много страни. Шараа ги отхвърля с „разговорите за федерализация е знак за политическо невежество”. Имало е демонстрации в Латакия, Хама, Дейр ез-Зор и Кунейра в подкрепа на сирийското единство. Там Анкара има доста свои „лица за влияние”. „Сирийският пейзаж е единно цяло” заявява Шараа и подчертава, че е „невъзможно крайбрежната зона да бъде изолирана от останалата част на страната и да има собствена власт”. Според него това е „приоритетен регион за Дамаск, защото „служи като вход към глобални и регионални търговски пътища”. А там са и двете военни руски бази в Сирия, за които този „вход” също е съществен. Те, съгласно споразумение между Москва и Дамаск, остават и даже разширяват дейността си. Руски военни сили стоят между военните сили на Израел и Турция на територията на Сирия като гарант, че няма да се стигне до преки сблъсъци.

Не е трудно да се разбере защо погледите на Анкара във външен план са насочени на този етап с предимство към Сирия. Доктрината за външна политика и национална сигурност повелява да се търси нов баланс от фрагментираната структура, възникнала след Асад в Сирия. Особено след като е известна решаващата роля на Турция за отстраняване на Асад от власт в Дамаск. Но колко влиятелна може да е Анкара без канали за връзка с кюрдското движение в бъдещето на Сирия? Което „движение” продължава да настоява за федерализация на Сирия т.е. автономия за териториите, които се управляват и контролират самостоятелно от сирийските кюрди. Те пък са пряко свързани с турските кюрди чрез ПКК. Това е причината и за поставянето отново на масата за преговори в Турция на т.н. кюрдски въпрос и то чрез процес „Турция без терор”. Действа се активно за интегриране на привържениците на ПКК, след споразумения на държавно ниво, в турския обществен живот. Под контрол, разбира се, и с много условности, и много играчи във вътрешен план. Включително и с нови партийни действия и изяви. След години на сатанизиране на кюрдите в Турция и многобройни терористични акции и въоръжен натиск на турски военни сили, това наистина е сложен процес. Времето обаче налага бързи решения. Един автономен регион на кюрди в Сирия е „дамоклев меч” за Анкара. Известно е, че практиката на управляващата ПСР /партия на справедливостта и развитието/ е „кризите в Турция да не се решават, а да се управляват”, както твърдят сериозни анализатори в страната на Ердоган. Решения се предлагат само когато е необходимо и то просто като техника. В случая предлагането на мирен процес по решаването на „кюрдския въпрос” е по-скоро застрахователна полица, което да гарантира устойчивост на управляващите, а не осигуряване на социален мир. Така се държат „юздите в свои ръце”, за да се контролират очаквани или предполагаеми събития. Кюрдите в Сирия и Турция са скачени съдове, безспорно. Казват, че 2 хил бойци от ПКК са се влели в организациите на сирийските кюрди.

Именно това е причината лидерът на дясната ПНД /партия на националистическото действие/, Девлет Бахчели, да инициира нормализация на отношенията между официалната власт и представители на ПКК и то след като години бе основно острие срещу дейността на турските кюрди. Бахчели е коалиционен партньор на Ердоган и неговата ПСР. Явно е преценено, че е подходящ да изпълни ролята на посредник за решаване на „въпроса Имралъ”. В Имралъ се намира в затвор вече повече от 20 години Йоджелан, класически лидер на ПКК. Ердоган остава „в мъгла” като управлява процеса зад кулисите, без да има видимост, а Бахчели е с ходовете към турските кюрди. Ако се получи „социален шок”, тежестта ще е към ПНД с лидера Бахчели. Може да има шок, защото много години негативните настроения към турските кюрди са официално провеждана турска политика. Заради терористичните акции. Убити са повече от 40 хил от двете страни на барикадата, но доста повече сред тях са кюрди. Тази политика е споделяна от почти всички партии в Турция. Днес се налага „обръщане на палачинката” заради процеси и в съседна Сирия. Тези процеси по традиция Ердоган смята да управлява и казват, че внимателно отново е изчислил „личната изгода от всеки ход”. Бахчели предлага връзка с Йоджелан, посредничи за посещение в Имралъ на представители на прокюрдската партия, парламентарно представена, ДПН /демократична партия на народите/, предлага освобождаване на Йоджелан и право да говори в Меджлиса /парламента/ след като се установи в Анкара и т.н. След осигуряване на писмо от Йоджелан за нормализация на отношенията, слагане на оръжието и мирен преход към интегриране в турското общество и политика. И това след като години наред турските кюрди са казвали, че „ние спим върху калашниците си”. Сега от Йоджелан се говори за „демократична трансформация и равноправно гражданство в рамките на Турция”. За желанието да се запази ролята на кюрдската структура в рамките на договореност в Сирия не се говори открито. Но е факт, че международните линии и вътрешните си влияят взаимно. И тук ролята на прокюрдската ДПН е трудна, защото трябва да поддържа мост между кюрдските сили и турската опозиция, към която безспорно пренадлежи и същевременно да управлява вътрешния баланс на процеса.Може да се предвиди, че ПСР ще се постарае да се появи разрив между традициите на ДПН, която е ориентирана към т.н. леви сили в опозицията на Ердоган и „кюрдската десница”, ориентирана към консервативни и националистически идеологии т.е. отворена към споразумения с Ердоган. Ще потрябва при избори, когато и да са. Но има и друг прочит: ако „кюрдската десница”, както я наричат в Анкара, стане „център на тежестта” т.е. увеличи влиянието си сред кюрдите, това ще измести тежестта и баланса в кюрдската политика не само в Турция, но и в Сирия и Ирак.

Интересни са реакциите в тази посока на опозиицонните партии в Турция. Опозиционната НРП /народнорепубликанска партия, кемалисти/ успя на местните избори през 2024г, защото, най-вече в Истанбул, бе в непряко сътрудничество с ДПН т.е. с турските кюрди. Йоджелан явно е наясно, че без НРП не може да се получи успех в процеса за нормализация на отношенията между управляващи и турските кюрди с техните представители.Социална легитимност без поне мълчаливо съгласие на НРП няма как да се получи. Така че НРП трябва да участва в този процес „слагане на оръжията” и това ще се подкрепи от управляващите. НРП може да избере да поддържа постоянен контакт с ДПН, да ограничава управляващите да не обсебят процеса в стил „ние сме миротворците” и това не е лесна задача. Засега НРП не се е появила в Имралъ при Йоджелан. Трудно е като 40 години си настоявал с националистически привкус да отстояваш определени политики към кюрдите със стъпка една напред, две назад.Често пъти с грешни решения, но днес духът на времето е друг. Лидерът на НРП, Йоргур Йозел, е предпазлив и си мери думите, за да си гарантира, че решенията ще следват процес на демократизация на страната и спазване на законите. Убеден е, че без НРП няма как да се получи законово решение и социална легитимация на турските кюрди като равнопоставни участвици в политическия живот.Да не се позволи на управлаващата ПСР да манипулира процеса само в своя полза. Йоджелан не се оспорва като лидер на кюрдите и ще се отстоява позиция за солиден и траен край на т.н. „кюрдски въпрос”.

Дали ще има наистина „сбогом на оръжията” е трудно да се прогнозира. Кюрдският въпрос е поне от 50 години на терен. Донесъл е много страдания и нереализирани мечти за собствена държава или поне автономия. Използван е от външни сили за натиск и влияние, не само в Турция. В зависимост от интереси и стратегически цели. Илюзиите, че период без оръжия ще означава автоматично мир определено не бива да се приемат насериозно. Без оръжия, но с нерешен кюрски въпрос също е опция. Анкара цели тези процеси да послужат за засилени позиции в Сирия, а какво ще се получи в Турция е въпрос на бъдеще. А дали ще има сили за „Турски” или „Сирийски” Кюрдистан също е въпрос на бъдеще и игра на големите геополитически играчи.

Прочети цялата публикация